Сделката на Ринеман

А ние сме във война!

Часовникът му показваше девет без пет. Той влезе в сградата, усмихна се на портиера, каза етажа на момчето в асансьора и когато месинговата клетка се отвори, влезе във фоайето на мезонета.

Икономът пое палтото и го въведе през антрето в огромна, залята в слънце стая, разположена три стъпала по-ниско.

В стаята имаше само двама мъже. Крафт изведнъж почувства остра болка в стомаха. Това бе инстинктивна реакция, причинена частично от факта, че на тази изключително важна конференция присъстваха само още двама души, но основно от вида на Уолтър Кендъл.

Кендъл беше мъж „в сянка“, движещ невидими фигури. Бе около петдесетте, среден на ръст, с оредяваща мазна коса, дрезгав глас и безличен външен вид. Очите му играеха непрекъснато и почти никога не срещаха погледа на другия. Говореше се, че мисълта му непрестанно е концентрирана върху интриги и антиинтриги, а явно основната цел в живота му бе да манипулира други същества — приятели или врагове. За Кендъл това нямаше значение, защото той не ги категоризираше по тези признаци.

Всички бяха потенциални опоненти.

Но Уолтър Кендъл беше блестящ в работата си. Докато той беше скрит в сянка, манипулациите му служеха на неговите клиенти. И му носеха много пари, които той стискаше — доказваха го зле стоящите му костюми, разтегнати на коленете и увиснали отзад. Държаха го винаги извън полезрението, а внезапната му поява означаваше наличие на криза.

Джонатан Крафт ненавиждаше Кендъл, защото се страхуваше от него.

При тези обстоятелства можеше да се предположи кой е вторият мъж. Това бе Хауърд Оливър от „Меридиан Еъркрафт“, охраненият участник в договорите на Министерството на войната.

— Идвате точно навреме — каза кратко Уолтър Кендъл, сядайки на стола си, като протегна ръка да вземе листове от отвореното мръсно куфарче в краката му.

— Здравей, Джон — Оливър приближи и протегна ръка за кратко, неангажиращо ръкостискане.

— Къде са другите? — попита Крафт.

— Никой не искаше да бъде тук — отговори Кендъл и погледна скрито към Оливър. — Хауърд трябва да бъде, а на мен ми плащат за това. Имахте ужасна среща с този Суонсън.

— Прочетохте ли доклада ми? — запита Крафт.

— Той го прочете — отговори Оливър, пресичайки стаята напряко към ъгъла, където имаше количка за сервиране с медна повърхност, върху която се намираха чаши и бутилки. — Има въпроси.

— Аз казах всичко, което имах да кажа…

— Въпросите не са същите — прекъсна го Кендъл, докато мачкаше върха на цигарата, преди да я сложи в устата си. Когато запали кибрита, Крафт отиде до голям кадифен стол, разположен срещу счетоводителя, и седна. Оливър си наля уиски и остана прав.

— Ако искаш питие, Джон, ето там има — каза Оливър.

При споменаването на алкохола Кендъл вдигна поглед от листовете и погледна с малки зачервени очи.

— Не, благодаря — отговори Крафт — Аз бих искал да свършваме колкото е възможно по-бързо.

— Както желаеш — каза Оливър и погледна счетоводителя — Задайте въпросите си!

Кендъл проговори, обвит в дим, като смучеше цигарата.

— С този Спинели от АТКО… говорихте ли с него, след като видяхте Суонсън?

— Не. Нямаше какво да кажа. Нищо не бих могъл да кажа… без инструкции. Както знаете, говорих с Хауърд по телефона. Каза ми да чакам, да напиша рапорт и нищо повече.

— Крафт е връзката ни с АТКО — каза Оливър. — Не исках да тича уплашен, а след това да се мъчи да заглади нещата. Това би изглеждало като че ли крием нещо.

— Така е. — Кендъл махна цигарата от устата си, а пепелта падна върху панталоните му. Той продължи, докато разбъркваше листовете на скута си. — Да видим оплакванията на Спинели. Така както ги изложи Суонсън.

Счетоводителят засегна кратко и стегнато всеки повдигнат въпрос. Те разгледаха забележките на Спинели, отнасящи се до закъснели доставки, персонални смени, забавяне на проекти и още дузина други дребни оплаквания. Крафт отвърна със същата краткост, като отговаряше, където може, и отбелязваше онова, което не знаеше. Нямаше причина да крие нещо.

Само изпълняваше инструкции, не ги беше издавал.

— Може ли Спинели да докаже тези обвинения? И не се залъгвайте — това са обвинения, а не оплаквания.

— Какви обвинения? — попита сърдито Оливър. — Тая свиня обърка всичко! Кой е той, та да обвинява?

— Стига — каза Кендъл с дрезгав глас. — Не си играйте. Запазете игрите за комитетите в конгреса, освен ако не съм налучкал нещо.

При тези думи на Кендъл острата болка се върна в стомаха на Крафт. Перспективата за изпадане в немилост, дори далечна можеше да разруши живота му. Живот, който се очакваше да води някога в Ню Йорк. Финансовите дебелаци, търговците, не биха могли да го разберат.

— Това отива доста далече…

Кендъл огледа Крафт.

— Може би не сте чули Суонсън. Още не е отишло достатъчно далеч. Вие получихте договорите за „Фортрес“, защото вашите предвиждания показваха, че можете да свършите работата.

— Почакайте! — извика Оливър. — Ние…

— Изхвърли официалните бръщолевения! — отвърна му Кендъл, надвиквайки Оливър. — Моята фирма… аз… уредих тези проекти. Аз знам какво има в тях, какво се подразбира. Вие оставихте другите компании пред вратата. Те няма да кажат същото. Нито „Дъглас“, нито „Боинг“, нито „Локхийд“. Бяхте гладни, получихте месото, а сега не вършите работата… Е, и какво ново още? Но, да се върнем назад — може ли Спинели да докаже нещо?

— По дяволите — избухна Оливър и тръгна към бара.

— Какво искате да кажете… да докажете! — попита Джонатан Крафт, измъчван от болки в стомаха.

— Има ли някакви меморандуми, отнасящи се за нас, свързани с това? — Кендъл тупна с листовете в ръка.

— Добре… — Крафт се колебаеше, едва издържаше болката в стомаха. — Когато бяха направени персонални промени, хората бяха приведени във вътрешния офис.

— Значи отговорът е… да — прекъсна го Оливър с отвращение и си наля питие.

— Какво ще кажеш за финансовите орязвания?

Оливър отговори отново.

— Не са изяснени. Заявките на Спинели са загубени при разместване на документите.

— Той не се ли разкрещя? Не изпрати ли веднага меморандуми?

— Това е в стила на Крафт — отговори Оливър, изпивайки повечето от уискито си на една глътка. — Спинели бе неговото малко опитно зайче.

— Е…? — Кендъл погледна към Крафт.

— Да… той изпрати многобройни съобщения. — Крафт се наведе напред, за да намали болката, от една страна, а, от друга, да изглежда поверително. — Аз извадих всичко от папките! — каза тихо.

— Господи — избухна Кендъл, — пет пари не давам какво сте извадили. Той има копия. Датите.

— Добре. Не бих могъл да кажа…

— Той не е печатал сам всичките проклети неща, нали? Не сте изгонили всички секретарки също, нали?

— Няма причина за оскърбления…

— Оскърбления Вие сте смешен човек. Може би те имат някакви лични връзки в Левануорт. — Счетоводителят изсумтя и обърна внимание на Хауърд Оливър. — Суонсън ще спечели случая, той ще те обеси. Не е нужно да си адвокат, за да го разбереш. Ти се държа настрани. Ти разчиташе да използваш съществуващите навигационни системи.