Сделката на Ринеман

— И от Шанхай надолу до Малайзия, от пристанищата на Австралия до Тасманово море — каза тихо Шницлер.

— Те не ни засягат.

— Не мислех…

— Мислите ли, господин представител на Райха, че решението лежи в нашите минали връзки — фон Шницлер се наведе напред с ръце на масата и очи, вперени в нея.

— Това е криза. Никакви пътища не могат да бъдат пренебрегнати. Комуникациите могат да бъдат ускорени.

— Без съмнение. Кое ви кара да мислите, че те ще бъдат заменени? — продължи директорът на „Й. Г.Фарбен“.

— Печалбите — отговори Цанген.

— Трудни за харчене, когато срещу нас има наказателен взвод. — Фон Шницлер обърна своето голямо туловище и погледна към прозореца с тъжно изражение.

— Вие приемате поръчките от специфични сделки. Аз отдавам повече значение на пропуските.

— Изяснете това, моля — очите на Креп останаха върху повърхността на масата.

— Има около двайсет и пет приемливи източници за начупени диаманти. Приемливи в смисъл, че могат да бъдат добити и доставени необходимите количества в една поръчка. Африка и Южна Америка, едно-две находища в Централна Америка. Тези мини са ръководени от компании с твърди условия за сигурност: британски, американски, френски, белгийски… вие ги знаете. Доставките са под контрол, предназначенията — проверявани… Предлагаме доставките да бъдат докарани по странични пътища, а предназначенията — променени в неутрални територии от експедитора, като се заобиколят нормалните мерки за сигурност. Актове на неопитност, ако искате, човешка грешка, но не и предателство.

— Изключително печеливши грешки — допълни фон Шницлер.

— Точно — каза Вилхелм Цанген.

— Къде намирате тези мъже? — попита Йохан Дитрих със своя писклив глас.

— Навсякъде — отговори Хайнрих Креп.

Цанген попи брадичката си с кърпичка.

6

29 ноември 1943 г. Страната на Баските, Испания

Сполдинг претича през подножието на хълма, докато съзря набедените клони на двете дървета. Те бяха знакът. Обърна се надясно и се заизкачва по стръмния склон, като броеше до приблизително сто двайсет и пет ярда — това бе вторият знак. Той се обърна наляво и тръгна бавно към западния склон, приведен ниско, с шарещи във всички посоки очи и здраво стиснат пистолет.

На западния скат той търсеше единична скала — една от многото, разхвърляни по Галисийския хълм, отчупена внимателно от долната страна, с три назъбвания. Това беше последният знак.

Намери го, забелязвайки първо наведените стръкове на твърдата трева по хълма. Коленичи и погледна часовника си — два и четирийсет и пет.

Бе пристигнал с петнайсет минути по-рано, точно както бе планирал. След петнайсет минути би могъл да слезе по западния скат, точно до отчупената скала. Там щеше да намери куп клони. Под клоните ще има плитка пещера, а в нея, ако всичко върви по план, ще бъдат трима мъже. Един от тях е член на внедрения екип. Другите двама бяха от Висеншафтлер — германски учени от лабораториите „Киндорф“ в Рюр Валей. Тяхното бягство бе планирано дълго време.

Препятствията бяха винаги едни и същи.

Гестапо.

Гестапо бе пречупило един агент от съпротивата и бе по дирите на Висеншафтлер. Но типично за елита на SS, те пазеха това, което знаеха, за себе си, очаквайки по-голям удар от двама избягали мъже от лабораториите. Агентите на Гестапо бяха дали на учените голяма свобода, без надзор, лабораторните патрули — разпуснати до точката на неефективност, дори рутинните проверки бяха пренебрегнати.

Противоположности.

Гестапо нито беше некадърно, нито безгрижно. Явно SS готвеше капан.

Инструкциите на Сполдинг към нелегалните бяха кратки и ясни оставете капана да щракне. Но без плячка в мрежата.

Чу се, че учените, получили два дни отпуска за Щутгарт, в действителност бяха тръгнали на север по нелегалните канали към Бремерхавен Беше установен контакт с висок по ранг германски морски офицер, командващ малък съд, с който да избягат при съюзниците. Обществена тайна бе, че в германската флота се шири неспокойствие. Това бе плодородна почва за антихитлеристки групи, никнещи из целия Райх.

Мълвата щеше да даде на всекиго нещо, за което да мисли, преценяваше Сполдинг. И Гестапо щеше да проследява двамата мъже, приемайки, че те са двамата Висеншафтлер от „Киндорф“, докато в действителност те двамата бяха охранителен патрул от Вермахта, изпратен по фалшива следа.

Игри и контраигри.

Толкова много, толкова чужди. Широкият диапазон от интереси на мъжа от Лисабон.

Този следобед беше отстъпление, поискано от германските нелегални. Той сам трябваше да направи последен контакт. Нелегалните обвиняваха мъжа от Лисабон, че бе създал условия за грешки и контраинфилтрация. „Няма такова нещо“, помисли Дейвид, но ако неговият личен контакт можеше да успокои нервите на антинацистите, това бе най-малкото, което им дължеше.

Той имаше свой собствен екип от Валдеро на половин миля нагоре по хълмовете. Два изстрела и ще му дойдат на помощ на най-бързите коне, купени в Кастилия. Време беше. Можеше да тръгне към пещерата за последен контакт.

Плъзна се по твърдата повърхност, токовете му разравяха земята и камъните по стръмния скат, докато стигна до купа от клони и листак, които бележеха скрития отвор. Той взе шепа пръст и я хвърли върху натрупаните вършини.

Отговорът според инструктажа беше бърз удар с прът по натрупаните клони. Чу се плясъкът на птичи крила, които отлетяха от храстите.

Сполдинг бързо отстъпи встрани, до основата на отвора и застана до прикритието.

— Alles in Ordnung. Kommen Sie — каза той тихо, но твърдо. — Няма много време за пътуване.

— Halt! — чу се неочакван вик от пещерата. Дейвид се завъртя, притисна гръб към хълма и вдигна своя колт. Гласът отвътре проговори отново на английски.

— Вие сте… Лисабон?

— За Бога да! Не правете това! Ще ви застрелят!

„Господи“, помисли Сполдинг, „внедреният екип би могъл да използва дете или някой малоумен, или и двете вместо куриер“.

— Излезте!

— Извинявайте… Лисабон — каза гласът, докато клоните бяха разместени и купът махнат — Неприятно беше!

Куриерът излезе. Не беше от тези, които Дейвид подготви. Беше нисък, много мускулест, не повече от двайсет и пет — двайсет и шест годишен, в очите му се четеше нервен страх.

— В бъдеще — каза Сполдинг — не отговаряй първо на сигнала, а после да разпитваш в последния момент. Освен ако имаш намерение да го убиваш Es ist Schwarztuch-chiffre!

— Was ist das? Черен…

— Черно флагче, приятел. В миналото това значеше… потвърди и ликвидирай. Нищо, но никога повече не го прави. Къде са другите?