Сделката на Ринеман

предложили Буенос Айрес. И това беше записано на магнетофонната лента. Не е ли успял да я прослуша Суонсън?

Властни мъже в Аржентина безспорно бяха на страната на нацистите, но ежедневната им зависимост от съюзниците в икономическо отношение имаше предимство. Неутралитетът се контролира от икономическите фактори. Поради това всяка от страните имаше по нещо — германците щяха да намерят една обстановка, която им симпатизира, но и американците бяха способни да изтръгнат достатъчно силно влияние, което да противодейства на тази симпатия, без да я елиминира.

Кендъл уважаваше хората от Берлин, които се бяха спрели на Буенос Айрес. Те разбираха необходимостта от балансиране на психологическите елементи, необходимостта да се откажат от нещо, като все пак запазят сферата си на влияние. Бяха добри в преценките си.

Всяка от страните щеше да бъде изключително внимателна, обстановката го изискваше. Улучването на точно подходящото време щеше да е от съдбовно значение.

Суонсън знаеше как ще бъдат изнесени плановете — щеше да се направи канал от последователни самолети, които да долетят до крайбрежните бази под дипломатическо прикритие. Това прикритие щеше да важи и за военните. Само той — Суонсън — щеше да знае за операцията, никои друг от армията и от правителството нямаше да бъде уведомен за това. Щеше да направи необходимите приготовления и да ги съобщи на Кендъл в подходящо време.

— Какъв транспорт ще използват германците при пристигането си? — попита генералът.

— Техният проблем е по-голям, ще имат истински проблем. Отчитат тази трудност, така че сигурно ще искат стопроцентови гаранции. Може да поискат заложник, но все пак не ми се вярва да направят това.

— Защо?

— Кой всъщност замесен, но незаменим, имаме ние Господи. Ако бях аз, вие щяхте да сте първият, който да каже: „Застреляйте този кучи син!“ — Погледите им отново се срещнаха за кратко време. — Разбира се, не можете да знаете какви мерки за безопасност съм взел, много униформи ще се изцапат, ако стане нещо.

Суонсън разбра заканата на Кендъл. Той знаеше, че може да се справи. Щеше да му отнеме малко време за мислене, но това щеше да стане по-късно. Нямаше да бъде непреодолимо препятствие да се справи с Кендъл. Първо щеше да бъде изолиран, а чак след това щеше да се появи досието…

— Хайде да се съсредоточим върху техните намерения — как очакват да изпратят пратката от диаманти? Не е нужно да се преследваме един друг — каза Суонсън.

— Значи вече минахме този стадий?

— Смятам, че да.

— Добре. Само не го забравяй — отговори Кендъл.

— Диамантите ще бъдат донесени до Буенос Айрес. Направена ли е подготовка за това?

— Прави се в момента. Дата за доставка след около три, три и половина седмици. Освен ако не стане някой гаф в южния Атлантик. Ние поне не очакваме да стане нещо такова.

— Групата за инспекции свършва работата си в Буенос Айрес. Ние изпращаме физика… кой ще бъде? Спинели?

— Не. Заради двете страни го отхвърлихме. Но вие знаете всичко това…

— Да. Кой тогава?

— Мъж на име Лайънс. Юджиин Лайънс. Ще ви дам папка с информация за него. Ще се поизпотите, докато четете, но ако има някой по-добър от Спинели, то това е самият той. Няма да поемаме никакви рискове. Той е в Ню Йорк сега.

Суонсън записа нещо.

— Какво ще кажете за германския транспорт? Имате ли някаква идея?

— Няколко. Неутрален товарен самолет северно от Ресифи в Бразилия, на изток към Лас Палмас или някъде из Гвинея на Африканския бряг. След това направо към Лисабон и заминават. Това е най-бързият маршрут. Но те може да не искат да поемат този риск с въздушните коридори.

— Звучиш като военен.

— Когато върша някаква работа, я върша добре.

— Има ли още нещо?

— Смятам, че сигурно ще се спрат на подводница. Може би даже две — с цел заблуда. Това е по-бавен начин, но абсолютно сигурен.

— Подводници не се допускат в аржентинските пристанища. Нашите южни патрули ще ги взривят на секундата. Ако влязат, ще бъдат задържани. Ние няма да променим тези правила.

— Може да ви се наложи.

— Това е невъзможно. Трябва да има друг изход.

— Може би ще трябва вие да го измислите. Не забравяйте тези чисти униформи.

Суонсън погледна встрани.

— Какво ще кажете за Ринеман?

— Какво искате да знаете за него? Той е на път да се връща обратно. С неговите пари дори Хитлер не може да го отхвърли.

— Не му вярвам.

— Ще бъдете прекалено голям глупак, ако му повярвате. Но най-лошото, което може да направи, е да поиска концесии или пари и от двете страни. Какво от това. Той ще свърши работа. Защо да не свърши работа?

— Сигурен съм, че ще свърши работата, в това съм убеден… Това ме води до основната цел на тази среща. Искам мъж в Буенос Айрес. В посолството.

Кендъл осмисли онова, което чу от Суонсън, преди да отговори. Протегна се към пепелника и го постави на фотьойла.

— Един от вашите или един от нашите? Нуждаем се от някой, но сметнахме, че ще се съгласите ние да го намерим.

— Грешно сте пресмятали. Вече съм го избрал.

— Това може да е опасно. Казвам ви това без задоволство… понеже вече съм го казал.

— Ако ние се наместим, цивилният контингент ще излезе? — Това бе въпрос, а не констатация.

— Има смисъл във всичко това…

— Само ако човекът, когото изпратя, знае за диамантите. Вие трябва да направите всичко възможно той да не разбере за тях. — Това вече прозвуча като изявление. — Направи всичко възможно, Кендъл. Животът ти зависи от това.

— Какво искате да кажете? — попита счетоводителят, докато наблюдаваше отблизо Суонсън.

— Шест хиляди мили делят Буенос Айрес от заводите „Меридиан Еъркрафт“. Искам пътуването да мине без всякакви инциденти. Искам плановете да бъдат донесени от професионалист.

— Поемате голям риск, много униформи могат да бъдат изцапани, нали генерале?

— Да. На този мъж ще бъде казано, че Ринеман е направил сделката за плановете с Пеенемюнде. Ще кажем, че Ринеман е намесил и германското нелегално движение. С маршрути за бягство.

— Съмнително е дали ще повярва. От кога нелегалните движения работят за пари? Защо ще им е необходимо да излизат с цели три хиляди мили извън собствената си територия? Или например защо ще искат да работят с Ринеман?

— Защото те имат нужда от него и той има нужда от тях. Ринеман бе изпратен в заточение като евреин, а това беше грешка. Той конкурираше „Круп“. Все още има много хора, лоялни към него в немската индустрия, а и има офиси в Берн… Кризата ни в областта на жироскопите не е никаква тайна, наясно сме с всичко това. Ринеман използва тази информация и прави сделка в Берн.

— Защо е необходимо тогава въобще да бъде използвано нелегалното движение?

— Имам нещо предвид. Това не е твоя работа — Суонсън отговори рязко, с акцент на всяка отделна дума Мина му през ум, че се преуморяваше отново. Трябваше да се наблюдава, защото това изчерпваше силите му. А точно сега трябваше да бъде убедителен. Трябваше да накара Кендъл да се подчинява, без да задава въпроси. Най-важното бе да въведе Сполдинг в обсега на Ерих Ринеман. Самият Ринеман бе целта.

Бригадирът наблюдаваше мръсния мъж пред себе си. Прилошаваше му само при мисълта, че такава