Сделката на Ринеман

използвал досега, като се опитваше да си представи всеки детайл под формата на чертеж. Ако описанието на Холандър за неговото назначение беше точно… а защо да не бъде… той ще трябва да изучава проекти на самолети само след няколко дни.

Изведнъж му хрумна колко странни бяха методите за предпазване. С една дума, те бяха неприемливи, отиваха дори над нормалната загриженост за сигурността. По-просто щеше да бъде да докладва във Вашингтон, разсъждаваше той, и да му бъде даден подробен инструктаж, но явно такъв нямаше да има.

Защо?

Трябваше ли да приема заповеди от двама мъже, които никога не е срещал преди? Без да ги познава, дори без да му ги представят от военното ръководство. Какво, по дяволите, прави Ед Пейс?

„Съжалявам… Над Пейс е.“ Това бяха думите, използвани от Холандър.

„… минало през сухопътната дивизия във Феърфакс.“ Отново негови думи.

Дейвид осъзна, че, с изключение на Белия дом, Феърфакс бе най-високото възможно ниво, но Феърфакс беше все още военен. А задачата му не бе поставена от Феърфакс, а само „минала през него“.

„Останалите въпроси“ на Холандър в действителност не бяха никакви въпроси. Те бяха представени с въпросителните думи правите ли, имате ли, можеше ли. Но не, не въпроси, просто по-нататъшни инструкции.

— Имате ли приятели в някоя от самолетните компании, на ръководно равнище.

За бога, та той не знаеше. Беше прекарал извън страната дяволски дълго, не беше сигурен има ли все още приятели.

Независимо от това, бе казал Холандър, той трябваше да избягва всякакви „такива“ приятели — ако те съществуват. Съобщете имената им на Уолтър Кендъл, ако ги срещнете.

— Имате ли някакви жени в Ню Йорк, които са известни.

Що за въпрос бе това? Най-глупавото нещо, което е чувал досега. Какво, по дяволите, искаше да каже Холандър?

Оплешивяващият, очилат азорско-американски агент се беше изразил кратко. В делото на Дейвид бе написано, че той изкарва прехраната си в цивилния живот, като работи в радиото. Това означаваше, че познава актриси.

И актьори, допълни Сполдинг. И какво от това?

Приятелството с известни актриси можеше да доведе до снимки във вестниците, присъедини се, Холандър. Или спекулации в някоя рубрика, с разгласяване на неговото име. Това също трябва да бъде избегнато.

Дейвид си спомни, че познава, познаваше, няколко момичета, които се представяха добре в киното, след като той бе напуснал. Имаше кратка афера с една актриса, която сега бе прочута звезда в „Уорнър Брадърс“. Той се съгласи неохотно с Холандър. Агентът имаше право. Такива контакти трябваше да се избягват.

— Можете ли бързо да разгадавате и запомняте проектни спецификации, които не са свързани с индустриалното проектиране?

При даден ключ за анализиране на корелативните символи и материалните фактори отговорът е може би „да“.

В такъв случай той трябваше да се подготви… по какъвто и да е начин… за самолетното проектиране.

„Това“, помисли Сполдинг, „е ясно“.

Това е всичко, което мога да ви кажа — бе допълнил Холандър.

„Б–17“ бе продължил до най-западния край на Лейджис и завил, готов за издигане във въздуха. Несговорчивият майор стоеше умишлено на товарния вход на самолета и погледна демонстративно часовника си, когато Сполдинг се завърна Дейвид се измъкна от джипа, стисна ръка на Балантайн и вдигна три пръста към майора.

— Загубихме представа за времето през последните кръгове — каза той на пилота — Знаете ги тези момчета с раирани панталони.

Майорът не приемаше шегата.

Самолетът набираше скорост, земята отдолу блъскаше по шасито с увеличаваща се сила. След секунди самолетът щеше да се издигне. Дейвид се наведе да вземе азорския вестник, който Холандър му даде. Беше го оставил в краката си, когато закопчаваше колана.

Внезапно нещо се случи. Експлозия с такава сила, че подвижният стол излетя от скобите и изхвърча към дясната стена на самолета, заедно с Дейвид, както беше наведен. Той никога нямаше да знае със сигурност, но често си мислеше дали азорският вестник спаси живота му.

Навсякъде се стелеше дим. Самолетът се килна на земята и се завъртя встрани… Звук от нагъващ се метал изпълни кабината с продължителен, неспиращ трясък. Железни ребра, извити от покрива и страните на фюзелажа, се чупеха…, разкривяваха и се измъкваха от подставките си.

Втора експлозия разтърси предната кабина. Пръски кръв и парчета плът се удариха в нагъващите се и извиващи се стени. Част от човешки скалп със следи от обгорена коса под ярката лепкава, червена течност удари Сполдинг по ръката. През дима Дейвид можеше да види ярката слънчева светлина, струяща през предната част на преобръщащия се самолет.

Самолетът беше разкъсан!

Дейвид внезапно разбра, че имаше само един шанс да оцелее. Резервоарите бяха пълни догоре за дълъг презатлантически полет и щяха да избухнат след броени секунди. Достигна катарамата на кръста си и я задърпа с все сила. Беше заключена. Изхвърлянето на стола бе причинило свиване на колана и разкъсване на плата. Той дърпаше и извиваше, докато закопчалката подскочи и се отвори.

След това, което се случи с останките на самолета, започнаха серии от гърмящи конвулсии, сякаш отбелязващи последна схватка, преди да спре на разровената, неравна земя оттатък пистата Дейвид се отблъсна в обратна посока и запълзя колкото можеше по-бързо към задната част. За момент бе принуден да спре и се притисна към една дъска, прикрил лице с ръцете си. Назъбено парче от метал пронизваше задната част на дясното му рамо.

Товарният отвор зееше. Сержантът от военновъздушните сили лежеше мъртъв, наполовина извън желязната рамка. Гърдите му бяха разрязани и отворени от гърлото до последните ребра на гръдния кош.

Дейвид прецени разстоянието до земята, доколкото му позволяваше обхваналата го паника, и се хвърли от самолета, като се сви, готов за падането и необходимото търкаляне по-далеч от продължаващата да се движи опашка.

Земята бе твърда и камениста, но той беше спасен, Продължи да се търкаля, да пълзи, разравяйки земята с окървавените си ръце, докато остана без въздух в дробовете си. Отпусна се на земята и чу в далечината свистящите сирени.

Чак тогава експлозия разтърси земята и изпълни въздуха.

По специалната честота летяха напред и назад радиограми между летище Лейджис и дивизията във Феърфакс.

Дейвид Сполдинг трябваше да бъде пренесен от Терсейра със следващия полет до Нюфаундленд не по-късно от един час. В Нюфаундленд ще бъде посрещнат от бомбардировач във военновъздушната база и откаран директно до летище „Минел“, Ню Йорк. При положение, че подполковник Сполдинг бе без големи физически наранявания, нямаше да се наложи промяна в дадените му разпореждания.

Причината за експлозията и убийствата в „Б–17“ без съмнение бе саботаж. Подготвен още в Лисабон или при зареждането с гориво в Лейджис. Веднага започна интензивно разследване.

Холандър и Балантайн бяха с Дейвид докато бе прегледан и превързан от английски военен лекар. Бинтове опасваха шевовете по дясното му рамо. Раните по дланите и ръката бяха почистени. Сполдинг се чувстваше разтърсен, но можеше да се справи. Докторът напусна, след като предписа венозно успокоително, така че Дейвид да почива напълно през последната част на палета до Ню Йорк.

— Сигурен съм, че ще бъде приемливо за вас да вземете една седмица отпуск — каза Холандър. — Боже