Сделката на Ринеман

и с неестествен глас.

— Господи! — каза без да се обръща към някого специално. — Някой е застрелял Пейс във Феърфакс. Той е мъртъв!

Тази малка група, събрана в Арлингтън, се състоеше от хора от най-високия военен ешелон, нямаше нужда да крият новини от тях. Рано или късно на всеки един от тях щеше да бъде съобщено.

Първите истерични мисли на Суонсън бяха за Буенос Айрес. Беше ли възможна някаква връзка?

Слушаше, докато бригадни генерали и генерали с две и три звезди се присъединиха към контролирани, но възбудени разговори. Чу думи като… внедрени, наемни убийци, двойни агенти. Той бе зашеметен от невероятните теории, развихрили се преждевременно…, че един от агентите на Пейс под прикритие бе извършил убийството. Някъде имаше платен предател, чиято задача бе да се върне обратно във Феърфакс. Някъде във веригата на разузнаването имаше слаба брънка, която е била купена.

Пейс бе не само превъзходен разузнавач, но и един от най-добрите в Съюзническата централа. Дотолкова, че на два пъти бе поискал неговата генералска звезда да бъде регистрирана, но не и връчена, за да остане в сянка.

Но тази сянка не бе достатъчна. За главата на изключителен мъж като Пейс бе получена невероятна цена От Шанхай до Берн Убийството сигурно е било планирано с месеци наред, дори при строгите мерки за безопасност във Феърфакс. Замислено като дългосрочен проект, който да бъде изпълнен от вътрешни хора. Нямаше друг начин, по който да бъде извършено. А в момента в базата имаше повече от петстотин души персонал, включително сменящите се шпионски отделения на обучение. Там имаше хора от много националности и от различни страни.

Нито една система за безопасност не е абсолютно сигурна при дадени обстоятелства. Достатъчно бе един-единствен човек да се промъкне.

Планирано с месеци напред… предател, който се е върнал обратно във Феърфакс…, двоен агент…, слаба брънка във веригата на разузнаването…, комуто е платено цяло състояние. От Берн до Шанхай.

Дългосрочен проект!

Имаше специфични думи, срокове и оценки, които Суонсън чу ясно, защото искаше да ги чуе.

Те отхвърлиха мотива за Буенос Айрес. Смъртта на Пейс нямаше нищо общо с Буенос Айрес, защото елементът време не допускаше това.

Размяната на Ринеман бе замислена едва преди три седмици, невъзможно бе убийството на Пейс да е свързано с нея. За да бъде така, значи, че той самият е нарушил мълчанието.

Никой друг на Земята не знаеше за приноса на Пейс. И дори самият Пейс знаеше много малко.

Отделни фрагменти.

И всички подготвителни документи, свързани с мъжа от Лисабон, бяха извадени от хранилищата на Пейс. Само трансферът на Министерството на войната остана.

Частица…

Тогава Алан Суонсън помисли за нещо и се смая, че неговото собствено хладнокръвие му изневери. Смразяващо бе, че това избягна глъбините на неговия разсъдък. Със смъртта на Едмънд Пейс дори Феърфакс не би могъл да съпостави събитията, водещи до Буенос Айрес. Правителството на Съединените щати бе отдалечено с още една стъпка.

Като че ли търсейки поддръжка, той рискува, като произнесе високо пред малката група, че скоро е бил във връзка с Феърфакс, по-точно с Пейс, заради малко проучване. Това бе незначително, но се надяваше на Бога…

Намери поддръжка веднага. Генерал-лейтенант от щаба, двама бригадири и един генерал с три звезди се обадиха, че те също са използвали Пейс.

Често. Явно повече от него.

— Бихте могли да спестите много време, работейки директно с Ед — каза генералът от щаба. — Той заобикаляше някои от изискванията и ви даваше информация веднага.

Една стъпка отдалечаване.

Обратно във вашингтонския апартамент Суонсън премисли отново съмненията си. Съмнения и възможности, колко сходни! Убийството на Пейс бе потенциален проблем, защото би могло да предизвика вълни от шок. Ще има основно разследване, всички пътища ще бъдат проучени. От друга страна, всичко ще се концентрира върху Феърфакс. Това ще заинтересува Централното съюзническо разузнаване. Поне засега. Беше време да се предприеме нещо. Уолтър Кендъл трябваше да се добере до Буенос Айрес и да завърши подготовката с Ринеман.

Проектите на системата за водене от Пеенемюнде. Само проектите бяха важни.

Но най-напред тази нощ, тази сутрин. Дейвид Сполдинг. Време бе да даде задачата на бившия мъж от Лисабон.

Суонсън вдигна телефона. Ръката му трепереше.

Вината ставаше нетърпима.

1 януари 1944 г., Феърфакс, Вирджиния

— Маршал бе убит на няколко мили от мястото, наречено Валдеро. В Баската провинция имало засада.

— Това са глупости! Марш никога не бе ходил в северната част. Той не бе подготвен, не би могъл да се оправи! — Дейвид стана от стола и застана срещу Бардън.

— Правилата се смениха. Вие вече не сте мъжът от Лисабон… Той отиде и бе убит.

— Източник?

— Самият посланик.

— Неговият източник?

— Вашите нормални канали, смятам. Каза, че е потвърдено. Направена е идентификация.

— Безсмислено!

— Какво искате? Тялото?

— Може да се учудите, Бардън, но ръка или дори пръст не са без значение. Това е идентификация… Някои снимки? Близки изстрели, рани, очите? Дори те могат да бъдат прегледани.

— Той не посочва никаква. Какво, по дяволите, ви гризе? Това е потвърдено.

— Наистина? — Дейвид погледна Бардън.

— За Бога, Сполдинг! Какво, по дяволите… „Тортюгас“? Ако той е убил Ед Пейс, бих искал да знам! И аз ще разбера това! Не давам пет пари за лисабонския шифровач!

Телефонът на бюрото на Бардън иззвъня, полковникът бегло го погледна и обърна очи обратно към Сполдинг.

— Отговори — каза Сполдинг. — Един от тези разговори ще бъде нещастен случай. Пейс има семейство… имаше.

— Не усложнявай живота ми повече от това, което направи. — Бардън прекоси до бюрото са — Ед трябваше да излезе в отпуск с охрана този петък. До сутринта… никакви телефонни разговори… Така? — Бардън се заслуша в телефона за няколко секунда след това погледна към Сполдинг. — Това е операторът от Ню Йорк. Този, който ще ви прикрива. Този генерал Суонсън се опитва да се свърже с вас. Той е на телефона сега. Искате ли да говорите със стария?

Дейвид си спомни преценката на Пейс за неврозния бригаден генерал.

— Трябва ли да знае, че съм тук?

— По дяволите, не.

— Тогава, свържете ме. — Бардън излезе зад бюрото, когато Дейвид вдигна телефона и повтори фразата „Да, сър“ няколко пъти. Най-после остави слушалката. — Суонсън ме иска в кабинета си тази сутрин.