Сделката на Ринеман

— Ние купуваме — каза Дейвид със спокойно натъртване. — Вие продавате… Открадната собственост.

Щолц щеше да проговори, но Ринеман вдигна ръка.

— Не е възможно това, което загатвате. Нашите споразумения бяха направени при пълна секретност, те бяха напълно успешни. И хер Щолц е довереник на Висшето командване. Много повече от посланика.

— Не обичам да се повтарям — проговори Дейвид ядосано. — Особено когато аз плащам.

— Остави ни сами, Хайнрих — каза Ринеман с очи върху Сполдинг.

Щолц се поклони вдървено и излезе бързо, яростно през арката в голямото фоайе.

— Благодаря.

Дейвид промени позата си на стола и погледна нагоре към няколкото малки балкона на втория и третия етаж. Помисли си колко ли много мъже бяха близо до прозорците, наблюдаващи и готови да скочат, ако направи погрешно движение.

— Ние сме сами, както бе пожелано — каза германският изгнаник, едва прикривайки раздразнението си. — Какво има?

— Щолц е белязан — каза Сполдинг. Изчака, за да види каква ще бъде реакцията на финансиста при тези новини. Както можеше да се очаква, нямаше никаква. Дейвид продължи, като мислеше, че Ринеман не го разбира напълно. — На него не му е била дадена правилна информация в посолството. Той може да получи по-добра в нашето посолство.

— Абсурдно! — Ринеман остана неподвижен, тесните му клепачи бяха полупритворени, гледаше втренчено към Дейвид. — На какво базирате едно такова мнение?

— Гестапо. Щолц уверява, че няма действащо Гестапо в Буенос Айрес. Но той не е прав. То е тук, то действа. Решено е да ви спре. Да спре и нас.

Хладнокръвието напусна Ерих Ринеман, макар и за кратко време. Едва забележимо потрепнаха торбичките под очите му. „Погледът му стана по-суров от преди, ако това изобщо бе възможно“, помисли Дейвид.

— Моля да изясните!

— Първо искам да отговорите на въпросите.

— Вие имаше въпроси… — гласът на Ринеман се повиши, ръката му сграбчи масата, вените на посивяващите слепоочия се издуха. Той спря и продължи по-спокойно, както говореше преди. — Простете ми. Не съм свикнал да ми поставят условия.

— Сигурен съм, че не сте вие. От друга страна, аз не съм свикнал да работя със свръзка като Щолц, който е сляп за своята собствена уязвимост. Такъв човек ме разочарова… И ме тревожи.

— Тези въпроси… Какви са те?

— Приемам, че проектите са били изнесени?

— Да, изнесени са.

— На път ли са?

— Пристигат тази нощ.

— Пристигат по-рано. Нашият човек ще бъде тук вдругиден.

— Сега бие сте този, на когото е дадена грешна информация, хер полковник. Американският учен Лайънс ще бъде тук утре.

Дейвид замълча за няколко мига. Той бе използвал този „номер“ върху много други в миналото, за да покаже изненада.

— Очакван е в Сан Телмо вдругиден — каза Дейвид. — Промяната е незначителна, но това е, което Кендъл ми каза.

— Преди да се качи на „Пан Американ Клипър“. Ние разговаряхме след това.

— Явно той е говорил с много хора. Има ли причина за промяната.

— Плановете могат да бъдат забавени или ускорени, както необходимостта диктува…

— Или променени, за да извадят някого от равновесие — прекъсна го Дейвид.

— Не е това в случая. Няма да има причина. Както вие го казахте… най-кратко… ние продаваме, вие купувате.

— И, разбира се, няма причина, поради която Гестапо да е в Буенос Айрес…

— Може ли да се върнем на темата, моля? — подхвърли Ринеман.

— След момент — отговори Сполдинг, като усети, че нервите на германеца са отново опънати. — Трябват ми осемнайсет часа, за да стигнат моите кодове до Вашингтон. Те ще заминат по куриер, под химически печат.

— Щолц ми каза. Вие бяхте неразумни. Кодовете трябваше да бъдат изпратени.

— Една предпазливост, mein Herr! — каза Дейвид. — Или още по-просто, не зная кой е бил купен в нашето посолство, но съм дяволски сигурен, че има такъв. Има пътища, по които кодовете да бъдат продадени. Истинските ще бъдат съобщени по радиото само когато Лайънс потвърди плановете.

— Тогава трябва да работите бързо. Изпратете кодовете сутринта, а аз ще донеса първата част от проектите в Сан Телмо утре през нощта… Една предпазливост — ще имате втората част, когато гарантирате, че Вашингтон е готов да направи плащането в Швейцария… като резултат от получаването на установените от вас кодове. Няма да напуснете Аржентина, докато не получа вест от Берн. Има малко летище, наречено „Мендарро“ — тук, наблизо. Моите хора го контролират. Вашият самолет ще бъде там.

— Съгласен. — Дейвид смачка цигарата. — Утре вечер първата част от плановете. Останалите след двайсет и четири часа… Сега вече имаме разписание. Това е всичко, което ме интересуваше.

— Gut! А сега ще се върнем отново към тази работа с Гестапо. — Ринеман се наведе напред от стола, вените на слепоочията още веднъж образуваха сини ручейчета по загорялата от слънцето кожа. — Казахте, че ще изясните!

Сполдинг направи това.

Когато завърши, Ерих Ринеман дишаше дълбоко, равномерно. Тесните му очи, заобиколени от торбички, бяха ядосани, но сдържани.

— Благодаря. Сигурен съм, че има обяснение. Ще продължим по разписанието… А сега… Беше дълга и объркана вечер. Ще бъдете откаран обратно в Кордоба. Лека нощ.

— Алтмюлер! — изрева Ринеман. — Идиот! Глупак!

— Не разбирам — каза Щолц.

— Алтмюлер… гласът на Ринеман се понижи, но яростта остана. Обърна се към балкона, говорейки на огромната тъмнина и на реката долу. — В своите безумни опити да отдели висшето командване от Буенос Айрес… да освободи от отговорност своето скъпоценно министерство, той е хванат от своето собствено Гестапо.

— Няма Гестапо в Буенос Айрес, хер Ринеман — каза Щолц твърдо. — Мъжът от Лисабон лъже.

Ринеман се обърна и погледна дипломата. Гласът му бе леден.

— Познавам, когато човек лъже, хер Щолц. Този… Лисабон каза истината, няма причина да бъде другояче… Така че ако Алтмюлер не е бил разкрит, той ме е предал. Той е пратил Гестапо, той няма намерение да доведе докрай размяната. Той ще вземе диамантите и ще унищожи плановете. Тези, които мразят евреите, ме вкараха в капан.

— Аз самият съм единственият координатор с Франц Алтмюлер. — Щолц говореше с най-убедителния тон, подхранван от десетилетия във Външния корпус. — Вие, хер Ринеман, организирахте това. Нямате причина да ме разпитвате. Мъжете от склада в Очо Кале почти свършиха работата. Диамантите от Коенинг ще бъдат проверени до един-два дни. Куриерът ще достави плановете преди разсъмване. Всичко е, както го планирахме. Размяната ще бъде направена.

Ринеман отново се обърна встрани. Той сложи своите едри, но деликатни ръце върху парапета и погледна в далечината.

— Има само един начин, за да бъдем сигурни — каза той спокойно. — Съобщете в Берлин. Искам Алтмюлер в Буенос Айрес. Иначе няма да има размяна.