Сделката на Ринеман

момент, в който не би имал възможност да дава обяснения на хората, които ще му помогнат. Така или иначе, прикритието вече бе излишно. Описа подробно разписанието на Ринеман, функциите на Юджиин Лайънс, появяването на Хайнрих Щолц като свръзка с Ринеман.

Балард се учуди на включването на Щолц.

— Щолц! Това е доста изненадващо… Искам да кажа, че той е от онези, които вярват в Райха. Не на Хитлеровите щуротии… това го отрича, но на Германия. Бях го класирал като истински сподвижник на идеите…

Дейвид не обърна особено внимание на думите му.

Логиката на събитията, които трябваше да се случат, бе ясна в съзнанието на Дейвид и той започна да изпълнява програмата в осем и четирийсет и пет.

Срещата с Хендерсън Гранвил бе кратка и сдържана. Посланикът се задоволяваше с нещата такива, каквито бяха, не желаеше да знае истинската причина за присъствието на Дейвид в Буенос Айрес, стига да не станеше някой дипломатически конфликт. Сполдинг го увери, че доколкото той знае, няма такъв, и със сигурност има по-малка вероятност за някакъв конфликт, ако посланикът остане извън подробностите на самата задача. Гранвил се съгласи. Въз основа на пряката молба на Дейвид той заповяда да се провери „пещерата“ за евентуални досиета на Франц Алтмюлер и Лесли Дженър-Хаукууд.

Нищо.

Сполдинг се върна обратно в кабинета на Джиин, след като приключи с Гранвил. Тя вече беше получила листа с пристигащите пасажери от базата. Юджиин Лайънс бе записан в „Клипер“ полет 101, който пристигаше в два следобед. Професия „физик“ бе записано в листа, а като причина за пристигането бе отбелязано „индустриални срещи“.

Дейвид бе ядосан от Уолтър Кендъл. Или може би, помисли си той, раздразнението му трябваше да бъде отправено към объркания дилетант — бригаден генерал Алан Суонсън? Най-малкото, което можеха да сторят, бе да запишат Лайънс като „учен“; „физик“ бе прекалено нетактично. Един физик в Буенос Айрес бе открита покана за наблюдения, дори наблюдения от съюзниците.

Той се придвижи към малкия си изолиран кабинет. Трябваше да помисли.

Реши, че трябва да посрещне Лайънс. Уолтър Кендъл му бе съобщил, че мъжете-медицински сестри ще настанят немия, тъжен мъж в „Сан Телмо“. Като си спомни въпросните двама мъже, Дейвид започна да има предчувствия, че ще се случи беда. Не беше толкова невероятно Джони и Хал (това бяха имената им, нали?) да заведат Лайънс до немското посолство, считайки, че това е определената болница.

Ще посрещне „Клипер“ на „Пан Ам“ 101, след което ще откара тримата мъже по сложен маршрут до Сан Телмо.

Дейвид изчисли, че след като настани Лайънс, ще разполага с около два — три часа, преди Ринеман или Щолц да се свържат с него. Освен ако Ринеман не го издирваше в този момент панически заради убийствата в Колинас Рояс. Ако имаше такава вероятност, Сполдинг бе „изградил убежището си“. Неопровержимото си алиби… Не е присъствал на сцената. Оставили са го пред Кордоба в два сутринта.

Кой можеше да го опровергае?

И така, щеше да има два или три свободни часа следобед.

Ла Бока.

Джиин дискретно провери военноморските наблюдения, извършвани от базата. Дискретността й се състоеше в това, че проведе един съвсем рутинен, скучен телефонен разговор с началника, водещ операциите по наблюдението. Тя обясни, че има един „недоизяснен въпрос“ на дело „с изтекла давност“, което само от бюрократична гледна точка трябва да бъде дооформено, тъй като се намират хора, които, за да напреднат в кариерата, ще потърсят отговорност за неправилно оформеното дело. Ще има ли нещо против лейтенантът да й даде нужната информация?… Траулерът, вписан погрешно с направление „Тортюгас“, бе акостирал до комплекс от складове в Очо Кале. Грешката бе проверена и потвърдена от аташе от посолството, господин Уилям Елис, отговарящ за разрешителни за внос и износ.

Очо Кале.

Дейвид щеше да прекара около час в оглед на местността. Времето, отделено за това, можеше да се окаже и излишно. Каква можеше да бъде връзката между един риболовен траулер и неговата задача? Никаква, поне на пръв поглед. Но ето го, още веднъж се появяваше това име „Тортюгас“, съществуваше и аташето, което се промъкваше тихо и подслушваше пред затворени врати и което лъжеше за някакви несъществуващи срещи в ранните утринни часове.

Струваше си човек да надникне в тази история с Очо Кале.

След като приключеше с това щеше да стои до телефона си в Кордоба.

— Ще ме заведеш ли на обяд? — попита Джиин, влизайки в кабинета му. — Не поглеждай часовника си, просто нямаш такъв.

Ръката на Сполдинг замръзна във въздуха, с обърната към него китка.

— Не смятах, че е станало толкова късно — рече той.

— Не е късно. Единайсет часа е само, но ти не си ял, най-вероятно не си и спал, а отгоре на всичко каза, че ще ходиш до аерогарата малко след един.

— Прав бях — ти си голям шеф. Чувството ти за организираност е просто ужасяващо.

— Не бих могла да стъпя и на малкия ти пръст в това отношение. Най-напред ще се отбием в бижутерски магазин. Вече се обадих. Имаш подарък.

— Обичам подаръците. Да вървим — Сполдинг точно ставаше от стола, когато телефонът иззвъня. Той го изгледа и каза. — Знаеш ли, че това е първият път, когато това проклето нещо е издало звук?

— Сигурно е за мен. Казах на секретарката ми, че ще бъда тук… Изглежда, че не трябвате да й казвам.

— Ало? — каза Дейвид в телефонната слушалка.

— Сполдинг?

Дейвид моментално позна обработения глас на германеца Хайнрих Щолц. Напрежението, което чувстваше, можеше да се усети дори по телефона.

— Не е ли малко глупаво да се обаждаш тук? — попита Дейвид.

— Нямам друг избор. Общият ни приятел е в състояние на крайно безпокойство. Всичко е изложено на опасност.

— За какво говориш?

— Няма време за глупости! Положението е сериозно.

— Нямаме време и за игрички. За какво говориш?

— За снощи? Тази сутрин. Какво се случи?

— Какво се случи, къде?

— Престани! Бил си там!

— Къде?

Щолц направи кратка пауза, Дейвид чуваше дъха му. Германецът изпадна в паника, като отчаяно се мъчеше да се владеее.

— Хората бяха убити. Трябва да разберем какво се е случило!

— Убити?… Ти си луд. Но как?

— Предупреждавам те…

— Престани вече! Аз съм купувачът и не забравяй това… Не искам да ме забъркват в някакви проблеми на организацията. Хората ме оставиха около един и половина. Между впрочем, срещнали се с другите ви момчета — онези, дето наблюдават моя апартамент. И също между впрочем никак не ми харесва това денонощно наблюдение!

Щолц бе озадачен — точно както очакваше Дейвид.

— Другите ли?… Какви други? — попита той.

— Хайде стига толкова! Знаеш съвсем добре за какво говоря — Сполдинг го остави сам да направи заключение за себе си.

— Всичко това е много неприятно… — Щолц се опита да възвърне самообладанието си.

— Съжалявам — отговори Дейвид, без да се обвързва.

— Ще ти се обадя пак — прекъсна го Щолц отчаяно.

— Не се обаждай тук. Ще бъда извън посолството по-голямата част от следобеда… Във всеки случай —