Сделката на Ринеман

ми. Чешмата е в стенния гардероб… Няма значение, аз ще го направя. Най-напред нека извикам Боби.

— Правя чудесно кафе. Ти го извикай, а аз ще го направя. Приличаш на голям шеф, не ми се ще да те намесвам.

Точно почистваше останките от смляното кафе в кафеника, когато дочу шум. Беше шум от стъпка. Една единствена стъпка навън в коридора. Стъпка, която явно трябваше да бъде приглушена, но не беше. Би било съвсем нормално втора стъпка да я последва, но не се чу такава.

Сполдинг остави кафеника на бюрото, наведе се и свали и двете си обувки, без да издава никакъв шум. Прекоси стаята, отиде до затворената врата и застана мирно до рамката.

Ето още веднъж. Стъпки. Тихи, неестествени.

Дейвид разкопча сакото си, провери оръжието и постави лявата си ръка на топката. Завъртя я тихо, отвори я бързо и излезе в коридора.

На около петнайсет фута от него надолу по коридора вървеше мъж, който рязко се обърна, като чу шума зад себе си. Изражението, което видя на лицето му, Сполдинг бе виждал прекалено много пъти.

Страх.

— О, здравейте, вие сигурно сте новият мъж. Не сме се срещали… Казвам се Елис. Бил Елис… Имам една ужасна среща в седем часа. — Аташето не беше убедително.

— Няколко човека щяхме да ходим на риболов, но прогнозата за времето не е ясна. Искате ли да дойдете с нас?

— Много ми се ще да приема, но имам отвратителна среща в този безумен час.

— Да. Казахте го. Ще пиете ли едно кафе?

— Благодаря, старче. Действително трябва да наваксам с писмената си работа.

— Окей. Съжалявам.

— Да, и аз… Е, ще се видим пак.

Мъжът на име Елис се усмихна несръчно, Дейвид му отвърна и той продължи по пътя си.

Сполдинг се върна обратно в кабинета на Джиин и затвори вратата. Тя стоеше до секретарското бюро.

— С кого, за Бога, говориш в този час?

— Каза, че името му е Елис и че има някаква среща в седем часа… Но няма такава.

— Какво?

— Лъже. С какво се занимава той?

— С разрешителни и освобождаване на внос-износ.

— Удобно… Какво става с Балард?

— Ще дойде всеки момент. Каза, че си жесток… Какво е „удобното“ на Елис?

Сполдинг взе кафеника и тръгна към вградения в стената гардероб. Джиин прекъсна движението му и взе кафеника.

— Към коя категория се числи Елис?

— Отличен е. Отговаря напълно на синдрома, за който говорихме. Иска да се изкачи в дипломатическата йерархия. Не ми отговори на въпроса. Какво значи „удобно“?

— Купили са го. Той е продажник. Може да е съвсем сериозно или просто да върши тази работа за жълти стотинки.

— О? — обърка се Джиин и отвори гардероба, където се намираше чешмата. Изведнъж тя спря и се обърна към Сполдинг. — Дейвид, какво значи „Тортюгас“?

— За Бога, престани да се шегуваш?

— Което значи, че не можеш да ми кажеш?

— Което значи, че не знам. Бих желал да знам какво точно значи всичко това.

— Това е кодово название, нали? Поне така пише в досието ти тук.

— Това е код, за който никой не е благоволил да ми съобщи, а аз съм този, който е отговорен за всичко това!

— Ето, напълни това, но най-напред го измий. — Джиин му подаде кафеника и бързо тръгна към кабинета си, право към бюрото. Дейвид я последва и застана до вратата.

— Какво правиш?

— Аташетата, дори подсекретарите, ако имат ранни срещи, ги записват на портала.

— Елис?

Джиин кимна с глава и започна да говори нещо в телефонната слушалка. Разговорът бе кратък. Върна наместо слушалката и каза, като гледаше Сполдинг обезпокоена.

— Първата среща, записана на портала, е за девет часа. Елис няма никаква среща в седем часа.

— Не съм изненадан. По ти защо се учудваш толкова?

— Исках да съм сигурна… Казваш, че не знаеш какво значи „Тортюгас“. Може би аз бих могла да ти кажа.

— Какво? — попита Дейвид зашеметен и влезе няколко крачки навътре в кабинета.

— Получи се доклад от Ла Бока, това е районът на Елис. Явно неговият отдел е дал разрешението, оправдал ги е. Защото наблюдението бе изоставено.

— Какво е било изоставено? За какво говориш?

— За траулер в Ла Бока. Носел е товар с направление, нарушаващо крайбрежните патрули… нарекоха го грешка. Направлението бе „Тортюгас“.

Външната врата на кабинета внезапно се отвори и Боби Балард влезе вътре.

— Исусе! — каза той. — Гризачите започват да работят рано в прекрасния свят на Оз!

33

Уточняването на кодовите разписания с Балард отнеха по-малко от половин час. Дейвид бе изумен от невероятната фантазия на криптографа. Пред очите му, наместо, той бе разработил геометрична прогресия на числа и съответстващи букви, които биха затруднили и най-добрия шифровчик… поне седмица щеше да е необходима на най-добрите шифровчици, които самият Сполдинг познаваше, за да успеят да разбият този шифър.

А максималното, от което Дейвид се нуждаеше, бяха деветдесет и шест часа.

Боби постави копието, предназначено за Вашингтон, в официален куриерски плик, залепи го по химически път, постави го в тройно заключваща се торба и се обади на военноморската база, за да повика офицер — капитан или по-старши по чин, и заяви, че същият трябва да бъде в посолството до един час. Кодовете щяха да бъдат в самолет прехващач на военноморската база до девет часа и доставени на летище „Андрюс“ до късния следобед. В кабинета на генерал Суонсън в Министерството на войната щяха да пристигнат с бронирана куриерска кола малко след това.

Посланието за потвърждение бе просто. Сполдинг бе дал на Балард само две думи, които гласяха: Извести „Тортюгас“.

Когато кодовете се получеха във Вашингтон, Суонсън щеше да разбере, че Юджиин Лайънс е потвърдил проектите като достоверни. След което можеше да се обади на Швейцарската банка и да прехвърли сумите на Ринеман. Дейвид се надяваше, че някой някъде ще разбере душевното му състояние, затова умишлено използва думата „Тортюгас“. И гнева, който изпитваше от факта, че е оставен да отговаря сам за всичко, без да е информиран за фактите около случая.

Сполдинг започваше да счита, че Ерих Ринеман изискваше повече, отколкото заслужава. Една вероятност, която нямаше да му донесе нищо добро.

Ринеман трябваше да бъде убит.

Очертанията на план, който би направил необходима смъртта, започваха да се оформят в съзнанието му. Самото убийство може да се окаже най-лесната част от задачата, която трябваше да изпълни.

Реши, че няма смисъл да продължава да мълчи пред Джиин и Боби Балард за плановете. Кендъл бе отлетял от Буенос Айрес без никакво обяснение. Дейвид осъзнаваше, че може да се нуждае от помощ в