като по поръчка! Цари пълна лудост! Намериш ли малко готови пари и вече си в бизнеса! И то какъв бизнес! Моята организация расте. Системата работи точно както ти обичаш — без грешка.
Юли, 1923 г.
Скъпи мой Крьогер,
Разтревожен съм. Преместих се на север и можеш да ме намериш на адреса по-долу. Хитлер е глупак. Превземането на Рур от Пойкаре бе неговия шанс да обедини политически цяла Бавария. Народът е готов. Но той иска ред, а не хаос. Вместо това Хитлер лудее и крещи и използва стария глупак Лудендорф, за да си придава важност. Ще направи нещо идиотско, чувствам го. Чудя се, има ли място и за двама ни в партията. На север кипи голяма активност. Един майор на име Бухрукер, създаде Черния Райхсвер — многочислен въоръжен отряд, който би могъл да прегърне нашата кауза. Скоро ще се срещна с Бухрукер. Ще видим.
Септември, 1923 г.
Скъпи Щрасер,
Годината от миналия октомври насам се оказа по-добра, отколкото изобщо съм смятал, че може да е! Странно, но човек може да намери нещо в миналото си, нещо дори омразно, и да се окаже, че то е най- доброто оръжие, с което разполага. С мен е точно така. Живея два живота, които никога не се пресичат! Щом сам ти го казвам, значи измамата е брилянтна! Мисля, че ще си доволен, задето не уби своя приятел Крьогер във Франция.
Декември, 1923 г.
Скъпи мой Крьогер,
Незабавно поемам на юг! Мюнхен бе пълен провал. Казах им да не опитват с насилствен преврат. Трябваше да е политически, но те не ме послушаха. Хитлер ще получи голяма присъда затвор въпреки нашите „приятели“. Бог знае какво ще стане с горкия стар Лудендорф. Черният Райхсвер на Бухрукер бе унищожен от Фон Зект. Защо? Нали всички искаме едно и също нещо. Сега вече депресията е направо катастрофална. Опълчени един срещу друг винаги се оказват хора, които най-малко трябва да са врагове. На което, без съмнение, най-много се наслаждават евреите и комунистите. Ненормална страна.
Април, 1924 г.
Скъпи Щрасер,
За първи път се сблъсках с истински проблем, но вече всичко е под контрол. Помниш ли, Щрасер? Контрол… Всичко опира винаги до това, че твърде много хора преследват една и съща цел. Всеки иска той да бъде голямата клечка. За всички има по много, но никой не иска да го разбере. Ти много вярно го каза — тези, които най-малко трябва да се бият помежду си, правят точно това. Въпреки всичко аз почти привърших с целта, която си поставих. Скоро ще имам списък с хиляди! Хиляди! Които ще вършат каквото поискаме!
Януари, 1923 г.
Скъпи мой Крьогер,
Това е последното ми писмо. Пиша от Цюрих. След като бе освободен, хер Хитлер отново взе в свои ръце ръководството на партията и вече признавам, има дълбоки различия помежду ни. Може би те ще бъдат преодолени. Аз също имам своите поддръжници. Но, по същество. Всички ние сме под най-стриктно наблюдение. Ваймар се страхува от нас, както и би трябвало. Убеден съм, че кореспонденцията ми, телефонът ми, всяко мое действие, се следи. Друг шанс няма да имам. Но нашето време идва. Един смел план е в процес на зараждане и аз си позволих волността да предложа включването на Хайнрих Крьогер в него. Планът е грандиозен, фантастичен. Трябва да влезеш във връзка с маркиз Жак Луи Бертолд, от „Бертолд е Фис“ в Лондон. До средата на април. Единственото име, което той знае — както и аз самият — е Хайнрих Крьогер.
Прошарен, шейсет и тригодишен мъж седеше на бюрото си с изглед към Кей стрийт във Вашингтон. Казваше се Бенджамин Рейнолдс и му оставаха две години до пенсия. Дотогава обаче той оставаше отговорен за операциите на едно управление към Министерството на вътрешните работи с безвредно наглед име. Управлението се наричаше „Полеви услуги и счетоводство“. За по-малко от петстотин души то бе и просто Група номер 20.
Управлението получи галеното си име благодарение на произхода си: група от двайсет счетоводители- практици бе натоварена от Вътрешното министерство да разследва разрастващия се конфликт между интересите на политиците, които разпределяха федералните средства, и тази част от електората, която ги получаваше.
С влизането на Америка във войната и незабавната промишлена експанзия, необходима за поддържане на военновременните нужди, Група номер 20 се превърна в претоварена от задачи служба. Раздаването на държавните поръчки за производство на боеприпаси и въоръжения на компаниите в страната изискваше денонощно и стриктно наблюдение, което не бе по възможностите на ограничения брой счетоводители и данъчни инспектори. Въпреки това решено бе, вместо да се разширява състава на управлението, към услугите му да се прибягва само при най-деликатните — или взривоопасни случаи. Които, оказа се, бяха предостатъчно. Самите счетоводители пък бяха професионалисти.
След войната се заговори за разформироване на Група номер 20, но всеки път, когато въпросът се поставяше на дневен ред, ставаше но нещо, което изискваше незаменимите й способности. Общо взето това бяха проблеми, които изникваха, когато високопоставени държавни служители бръкваха твърде дълбоко в предназначената за държавата хазна. Понякога обаче Група номер 20 поемаше и случаи, на които всички други управления обръщаха гръб и не без основание.
Такава бе и ситуацията, създала се около неохотата на Министерството на финансите да разследва един негодник на име Скарлати.
— Какви са мотивите, Гловър? — запита прошареният мъж. — Въпросът е защо? Ако предположим, че имаме нужния грам доказателства, достатъчни за подвеждане под отговорност, остава въпросът защо?
— Защо поначало хората нарушават закона? — отговори му с въпрос друг мъж, близо десет години по- млад от Рейнолдс. — Заради парите. А в сухия режим има дяволски много пари.
— Не! Не е това, по дяволите! — Рейнолдс се завъртя със стола си и удари лулата си върху бюрото. — Грешиш! Този Скарлати има толкова пари, колкото фантазиите и на двама ни не могат да поберат. Това е все едно да твърдиш, че Мелънови ще отварят на черно зала за конни залагания във Филаделфия. Не разбирам… Ще пийнем ли по чашка?
Бе след пет часа и за персонала на Група номер 20 работният ден бе привършил. Останали бяха единствено Бен Рейнолдс и човекът на име Гловър.
— Бен, аз съм шокиран — ухили се Гловър.
— Върви по дяволите тогава. Ще изпия и твоето.
— Само да си го направил и ще те изпея… Нещо на ниво ли е?
— Казват, направо от кораба, който е пристигнал от стария Блайти.
Рейнолдс извади от най-горното чекмедже плътно облечена в кожа бутилка и разля скоча в две водни
