—
— Само… Щрасер, Хайденхайм. Така ли?
— Така.
— Дай ми име, Щрасер.
— Какво искаш да кажеш? Дай ми име?
— Точно това. Име, което ще знаеш, че е мое, когато вляза във връзка с теб.
Щрасер се замисли за секунда.
— Добре, американецо. Нека ти изберем име, което трудно ще можеш да забравиш — Крьогер.
— Как?
— Крьогер — ефрейтор Хайнрих Крьогер, чиято глава продупчи при Мьоз-Аргон.
Заповедта за прекратяване на огъня бе издадена на 10 ноември в три часа следобед.
Ълстър Стюарт Скарлет си купи мотоциклет и започна бързото си пътуване към Ла Аразе и отвъд него. Към Втора рота, Четиринайсети батальон.
Пристигна в района, където лагеруваше по-голямата част от батальона и започна да търси ротата си. Не беше лесно. Лагерът бе пълен със всевъзможни пияни войници с неприятен дъх и стъклен поглед. Повелята на тези ранни утринни часове се заключаваше в масовата алкохолна истерия.
Но не и за Втора рота.
Във Втора рота в тези минути се отслужваше църковна литургия. Възпоменание за паднал боен другар.
За лейтенант Ълстър Стюарт Скарлет.
Скарлет гледаше скрит отстрани.
Капитан Дженкинс прочете с приглушен глас красивия Псалм за умрелите и после поведе войниците в молитва.
— Господи наш, ти който си на небето…
Някои от мъжете плачеха, без да скриват сълзите си.
Жалко бе, че всичко това трябваше да се развали, помисли си Скарлет.
Част от заповедта за награждаването му гласеше:
… след като самостоятелно обезвреди три картечни гнезда на противника, той се хвърли в преследване на четвърта опасна позиция и унищожавайки и нея, спаси живота на много военнослужещи от армиите на Съюзническите сили. От последната си акция той не се завърна и бе сметнат за убит. Но за дните до прекратяване на бойните действия лейтенант Скарлет вече бе дарил своята Втора рота с вдъхновяващ боен вик. „За нашия Роли!“ всяваше ужас в сърцата на много врагове. С Божията воля, лейтенант Скарлет се присъедини към своя взвод в деня след обявяването на примирието. Изтощен и отслабнал, той се завърна, за да се намери обгърнат в слава. По силата на заповедта на Президента на САЩ днес ние награждаваме…
Глава 5
Обратно в Ню Йорк Ълстър Скарлет откри, че статутът му на герой му позволява да прави абсолютно всичко, което си поиска. Не че някога се бе ограничавал в прищевките си, но сега дори дребните задължения, като съобразяване с уречен час или нормалната размяна на учтивости в обществото, бяха смятани за ненужни при срещите с него. Той се бе подложил на върховното изпитание за човешкото битие — срещата със смъртта. Наистина в това отношение същото бяха направили и хиляди други, но малцина бяха официално наградените за храброст, а никой от тях не бе и от фамилията Скарлет. Смаяна до мозъка на костите си, Елизабет щедро затрупваше сина си със всичко, което парите и влиянието й можеха да доставят. Дори Ченсълър Дрю отдаваше нужната почит на брат си, признавайки го, макар и по-малък, за мъжа, водач на семейството.
С такъв скок Ълстър Стюарт Скарлет влезе в двайсетте години на века.
Хора от най-високите етажи на обществената йерархия чак до собствениците на барове през сухия режим, за всички тях той бе желан приятел. Компанията му не предлагаше нито особено остроумие, нито някакви интересни идеи или виждания, и въпреки това присъствието му допринасяше за нещо много важно. Той бе паснал идеално на създалата се атмосфера. Това, което искаше от живота, бе несъмнено прекомерно, но такъв бе и духът на самите времена. В търсенето на удоволствията, в отбягването на усилията, в насладата от живота лишен от амбиции, той изглежда намираше всичко, което му бе нужно.
Така изглеждаше.
Но далеч не това бе нужно на Хайнрих Крьогер.
Кореспондираха си с по две писма на година, като Щрасер адресираше своите до анонимна пощенска кутия в центъра на Манхатън.
Април, 1920
Скъпи мой Крьогер,
Всичко вече е официално. Дадохме ново име и вдъхнахме нов живот на разтурената Работническа партия. Сега сме Германска националсоциалистическа работническа партия — и моля те, мой скъпи Крьогер, не вземай думите от заглавието съвсем насериозно. Това е великолепно начало. Привличаме толкова много хора. Ограниченията, наложени от Версай, са опустошителни. Превръщат Германия в земя на разрухата. Но въпреки това нещата вървят добре. Добре — за нас. Хората се гневят, и не само срещу победителите, но и срещу тези, които ни предадоха отвътре.
Юни, 1921 г.
Скъпи Щрасер,
Вие си имате Версай, ние — сухия режим! И той е нещо добро за нас. За всеки има парче от тортата, дял има и за мен — по-точно за нас! Всеки иска някаква услуга, някаква сума, някаква доставка! Само трябва да знаеш към кого да се обърнеш. Съвсем скоро и аз ще бъда един от тези, към които другите се обръщат. Парите не ме интересуват — майната им! Те са за подкупи и курви! Друго нещо търся аз! Нещо далеч по- важно…
Януари, 1922 г.
Скъпи мой Крьогер,
Всичко става толкова бавно. Толкова бавно… А може да е другояче. Депресията е невероятна, а се задълбочава още повече. Куфар, пълен с банкноти, няма почти никаква стойност. Адолф Хитлер буквално завзе поста на председател на партията през главата на Лудендорф. Спомняш си, веднъж ти казах, че има имена, които не могат да се споменават. Лудендорф бе едно от тях. Нямам доверие в Хитлер. Има нещо евтино в него, някакъв опортюнизъм.
Октомври, 1922 г.
Скъпи Щрасер,
Това бе едно добро лято, есента ще е още по-добра, а зимата ще е велика! Този сух режим ми дойде
