— Доходът на мистър Скарлет от фонда, покриващ личните му разходи, без да смятаме втория фонд, предназначен за инвестиране, надхвърляше седемстотин осемдесет и три хиляди долара — бързо и тихо заговори Картрайт.
— Радвам се да науча, че неговите лични разходи рядко са надвишавали тази дребна сума. — Елизабет Скарлати се намести на стола си с твърдата висока облегалка така, че да държи мистър Картрайт точно под упора на погледа си. Джеферсън Картрайт продължи да говори с ускорено темпо. Една фраза преливаше в друга, акцентът му ставаше все по-силен.
— Вие, разбира се, имате представа за екстравагантните постъпки на мистър Скарлет. Вестниците разгласяваха много от тях. Както споменах, правех всичко, което е по силите ми, да го предпазя, но той бе доста твърдоглав младеж. Ако си спомняте, само преди три години, той закупи дирижабъл за близо половин милион долара. Направихме всичко, за да го разубедим, но бе просто невъзможно. Каза, че просто трябва да разполага с дирижабъл! Ако проучите сметките на сина си, мадам, ще откриете много такива прибързани покупки. — Картрайт бе вече преминал решително в отбрана, макар и да знаеше, че Елизабет едва ли можеше да го държи отговорен.
— И колко точно такива… покупки има налице?
Банкерът отговори с още по-голяма скорост:
— Е, никоя вече не бе тъй екстравагантна, както дирижабъла, разбира се! Успяхме да предотвратим подобни инциденти, обяснявайки на мистър Скарлет, че е нередно да се прехвърлят средства от втория фонд за такива цели. Че той трябва… да ограничи разходите си в рамките на дохода от първия фонд. По време на сесиите ни в банката подчертавахме този факт отново и отново. Все пак само през миналата година, докато пребиваваше в Европа заедно с красивата си съпруга, бяхме в постоянна връзка с континентални банки по повод на личните сметки на мистър Скарлет. Меко казано, вашият син помогна осезаемо на европейската икономика… Наложи се също да извършваме… многобройни плащания директно върху негов подпис… Но мистър Ченсълър Скарлет сигурно е говорил с вас по повод на така многото мои послания до него във връзка с големите суми, прехвърляни към вашия син в Европа.
Елизабет повдигна вежди:
— Не, той не ми е казал нищо.
— Все пак, мадам Скарлати, това бе меденият месец на сина ви. Нямаше причина…
— Мистър Картрайт — прекъсна го остро възрастната жена, — разполагате ли с точна информация за банковите преводи на името на моя син тук и в чужбина през последната година?
— Разбира се, мадам.
— И списък на плащанията, извършени пряко от вас по силата на подписа му?
— Разбира се.
— Тогава ще очаквам да ги видя не по-късно от утре сутринта.
— Но това ще отнеме седмица на цял екип счетоводители. Мистър Скарлет едва ли бе от най-акуратните в този род дела.
— Мистър Картрайт! Работя с Уотърман тръст вече повече от четвърт век. „Скарлати индъстрис“ работят изключително с Уотърман тръст по мое нареждане. Имам вяра в Уотърман тръст, защото той никога не ми е давал основание за противното. Достатъчно ясно ли се изразявам?
— Да, напълно. Утре сутринта — каза Джеферсън Картрайт и започна да се изнася с поклони от стаята като роб, помилван от арабски шейх.
— А, мистър Картрайт?
— Да?
— Мисля, че всъщност не ви поздравих за това, че сте удържали разноските на сина ми в рамките на дохода му.
— Съжалявам… — Капки пот започнаха да избиват по челото на Картрайт. — Нямах…
— Изглежда не ме разбрахте, мистър Картрайт. Говоря съвсем сериозно. Поздравявам ви. До утре.
— Довиждане, мадам Скарлати.
Картрайт и трима от счетоводителите на Уотърман работиха през цялата нощ, в опит да приведат в ред сметките на Ълстър Стюарт Скарлет. Беше им поставена трудна задача.
Към два и половина сутринта Джеферсън Картрайт имаше на бюрото си списък на банките и борсите, където наследникът на Скарлати имаше или някога бе имал открити сметки. Срещу всяко име бяха отбелязани сумите и датите на трансферите. Списъкът изглеждаше безкраен. Отделните вноски спокойно биха могли да се равняват на годишния доход на мнозинството средни американци, но за Ълстър Стюарт те не бяха нищо повече от седмичен бюджет. Щяха да минат дни, преди да се провери и потвърди какво бе останало от тях. В списъка фигурираха:
ХИМИЧЕСКА И ЗЪРНЕНА БОРСА, Ню Йорк сити, Медисън авеню 900;
БАНКА МАСОН, Париж, ул. „Виолета“ 22;
БАНКА АМЕРИКА, Марсилия, ул. „Нова“;
ГЕРМАНСКО-АМЕРИКАНСКА БАНКА, Берлин, Курфуерщендам;
ТУРИСТИЧЕСКА БАНКА, Мадрид, ул. „Суецки канал“;
МАСОН МОНТЕ КАРЛО, Монако, ул. „Фюлаж“;
ВИЕНСКА ДЪРЖАВНА СПЕСТОВНА КАСА, Виена, ул. „Залцбургер“;
ФРЕНСКО-АЛЖИРСКА БАНКА, Кайро, Заливът на луните…
И така нататък. Ълстър и неговата младоженка бяха обиколили цяла Европа.
Разбира се, списъкът на тези предполагаеми активи се компенсираше от друг списък, вече от пасиви, които трябваше да бъдат покрити. Тук влизаха суми, дължими по силата на подписа на Ълстър Скарлет на стотици хотели, магазини, ресторанти, автомобилни агенции, параходни линии, железници, конюшни, частни клубове, игрални домове. Всичко това бе вече изплатено от Уотърман.
Джеферсън Картрайт продължаваше да си блъска главата над подробния отчет.
За всеки цивилизован наблюдател това би могло да бъде само конгломерат от финансова глупост, но целият досегашен живот на Ълстър Стюарт Скарлет подчертаваше, че подобни действия са напълно нормални за него. Картрайт стигна до същия извод, както и правителствените счетоводители, които бяха извършили проверка за ФБР малко след изчезването на Ълстър.
Нищо необичайно, имайки предвид миналото на Ълстър Скарлет. Естествено, Уотърман тръст щеше да разпрати запитвания до всички банки в страната и чужбина, за да потвърди размера на останалите наличности. Прехвърлянето им обратно в Уотърман тръст, по силата й на упълномощена институция, щеше да бъде лесна работа.
— Наистина — промърмори южнякът сам на себе си — нищо и никаква работа, предвид обстоятелствата.
Джеферсън Картрайт бе убеден, че старата Скарлати щеше да се отнесе по съвсем друг начин спрямо него тази сутрин. Той щеше да поспи няколко часа, да вземе един дълъг, студен душ и да й занесе сам отчета. Тайничко, той се надяваше, че ще успее да изглежда уморен. Ужасно уморен. Може би това би я впечатлило.
— Скъпи ми мистър Картрайт — започна накрая Елизабет Скарлати, — никога ли не ви мина през ума, докато превеждахте хиляди и хиляди долари на банки из цяла Европа, че едновременно с това поемате задължения на обща стойност близо четвърт милион долара? Въобще ли не се сетихте, че ако съберете двете суми, ще излезе, че синът ми е направил онова, което е било смятано за невъзможно! Да изхарчи целия годишен доход от фонда си за по-малко от девет месеца! Кажи-речи, до последния грош!
— Разбира се, мадам Скарлати, тази сутрин от Уотърман тръст тръгват писма към банките с искания за пълна информация. На базата на нашите пълномощия, разбира се. Убеден съм, че сумите, които ще бъдат върнати, ще са сериозни.
— В това съвсем не съм сигурна.
— Честно казано, мадам Скарлати, това, за което намеквате… ми убягва напълно.
— Да ви кажа честно, и на мен ми убягва — каза замислено Елизабет с внезапно омекнал тон. — И не
