— Виж ти! — прекъсна ги натъртено внушителната стара дама.
— От ордена на Свети Бенедиктин и този на Кармелитките. И двата са на югозапад. Единият, този на Кармелитките, е близо до Кардиф.
— Всяко нещо трябва да има някакви граници, мистър Кенфийлд, и аз предлагам да ги установим сега. Няма да допусна да имам вземане-даване с такива хора!
— Кой е най-модният, най-търсеният манастир, мистър Дерек? — запита данъчният инспектор.
— Ами, дукесата на Глочестър всяка година се оттегля в Йоркското абатство. Част от Англиканската църква, разбира се.
— Отлично. Ще направим изявление до всички телеграфни агенции, че мадам Скарлати се е уединила там за месец.
— Това е далеч по-приемливо — каза старицата.
— Не съм свършил — обърна се Кенфийлд към развеселения лондончанин. — А вие ни запазете едно място при Кармелитките. Утре ще отведете мадам Скарлати дотам.
— Както кажете.
— Само минутка, господа! Не съм съгласна! Убедена съм, че мистър Дерек ще се съобрази с желанията ми.
— Ужасно съжалявам, мадам. Имам указания да получавам нарежданията си от мистър Кенфийлд.
— А ние имаме уговорка, мадам Скарлати, или може би искате да я развалим?
— Какво мога да говоря с тези хора? Просто не мога да търпя шаманските заклинания, които сипят от Рим!
— Това неудобство ще ви бъде спестено, мадам — каза мистър Дерек. — Там се дава обет за пълна тишина. Няма да чуете и дума.
— Отдайте се на размисъл — добави данъчният инспектор. — Отразява се добре на безсмъртната душа.
Глава 23
ЙОРК, АНГЛИЯ, 12 август, 1926 г. — Прочутото Йоркско абатство тази сутрин бе разтърсено от мощна експлозия, която бе последвана от пожар в западното крило на сградата, където живеят монахините от ордена. Броят на сестрите и послушниците, загинали при трагичния инцидент, не се съобщава. Смята се, че взривът е бил предизвикан от авария в отоплителната система, която е била наскоро инсталирана от ордена.
Кенфийлд прочете съобщението в корабния вестник, един ден преди да пристигне в Ню Йорк.
Добре си пишат домашното, помисли си той. И макар цената да бе трагично висока, новината убедително доказваше поне две неща: че съобщенията в пресата бяха следени и че мадам Скарлати бе белязана.
Данъчният инспектор бръкна в джоба си и извади писмото на старицата до Джанет Скарлет. Вече го бе чел многократно и смяташе, че ще има ефект. Сега го прочете още веднъж.
Скъпо мое дете,
Давам си сметка, че не ме обичате особено много и приемам този факт като моя лична загуба. Имате пълно право да изпитвате настоящите си чувства към мен — Скарлати не се оказаха за вас хора, връзката с които да бъде приятна. Но, независимо от основата на причинените ви страдания, сега вие сте Скарлати и доведохте още един Скарлати на този свят. Може би вие ще се окажете човекът, който да ни направи по- добри, отколкото сме.
Не казвам всичко това лековерно или от сантименталност. Историята показва, че тези сред нас, от които очакваме най-малко, често вършат чудеса, поради тежката отговорност, поета от тях. Моля ви да имате предвид тази възможност.
Освен това ви моля да разгледате изключително сериозно това, което мистър Матю Кенфийлд ще ви каже. Той има моето пълно доверие. Това е така, тъй като той спаси живота ми, при което за малко не загуби своя. Неговите и нашите интереси са неразривно сплетени. Той ще ви каже каквото може и ще поиска много от вас.
Аз съм много, много стара, скъпа моя, и не ми остава много време. Месеците, или годините, които са ми отредени (ценни може би само за мен самата), може да се окажат съкратени по начин, различен от Божията воля. Естествено, поемам този риск щастлива, като глава на съсловието на Скарлати, и ако успея за времето, което ми остава, да предпазя фамилията от падането на един огромен позор върху нея, ще легна до мъжа си с благодарно сърце.
Чрез мистър Кенфийлд ще очаквам вашия отговор. Ако той е такъв, както подозирам, ще бъдем скоро заедно и вие ще сте ме ощастливили далеч повече, отколкото заслужавам. Ако не е, ще останете отново обичана и, повярвайте, разбирана от мен.
Кенфийлд постави писмото обратно в плика. Бе доста добро, помисли си той отново. Не разкриваше нищо, но подчертаваше, че пълното доверие към предстоящото обяснение е жизнено необходимо. Ако сега той си свършеше работата достатъчно добре, момичето щеше да пътува заедно с него към Англия. Ако не успееше да я убеди, щеше да се наложи да бъде намерен друг изход.
Импозантната резиденция на Ълстър Скарлет на Петдесет и четвърта улица се почистваше с пясъчна струя и боядисваше наново. От покрива бяха спуснати скелета и група работници старателно изпълняваха задачите си. Тежкото такси на бели и черни квадрати спря пред входа и Матю Кенфийлд изкачи стълбите към вратата. Позвъни. Вратата бе отворена от дебелата домашна прислужница.
— Добър ден, Хана. Не зная дали ме помниш, но името ми е Кенфийлд. Матю Кенфийлд за мисис Скарлет.
Хана изобщо не се помръдна, нито пък му предложи да влезе.
— Очаква ли ви мисис Скарлет?
— Официално не, но сигурен съм, че ще ме приеме.
Не бе имал и намерение да звъни предварително. За нея щеше да бъде твърде лесно да откаже.
— Не зная дали мадам е тук, сър.
— Тогава, просто ще почакам Тук на стълбите ли ще трябва да стане това?
Хана неохотно стори път на данъчния инспектор, който пристъпи в отвратително оцветения коридор. Кенфийлд бе отново поразен от наситеността на червеното по стените и черните драперии.
— Ще проверя, сър — каза прислужницата, като се заизкачва по стълбите.
След няколко минути от върха не високо стълбище се показа Джанет, следвана тромаво от Хана. Изглеждаше съвсем спокойна. Очите й бяха ясни, свежи, забравили паниката, с която той ги бе запомнил. Тя се чувстваше уверена и бе несъмнено една красива жена.
Кенфийлд се почувства внезапно обхванат от чувство за малоценност. Човекът пред него го задминаваше.
— Е, мистър Кенфийлд, каква изненада.
Той не можеше да разбере дали поздравът й целеше да е приятелски, или не. Отправен бе дружелюбно, но хладно и резервирано. Това момиче бе научило добре уроците на отдавнашното богатство.
— Надявам се, не неприятна, мисис Скарлати.
— Съвсем не.
Хана бе стигнала до края на стълбището и се отправяше към вратата на гостната. Кенфийлд побърза да заговори отново.
— По време на пътуването си срещнах един човек, чиято фирма произвежда дирижабли. Сметнах, че ще се заинтересувате — Кенфийлд наблюдаваше Хана с крайчеца на окото си, без да помръдва глава.
