— Ужасно съжалявам, мистър Кенфийлд. Сам ще се кача до горе. Веднага. Невероятно съжалявам, наистина.
— О, не, моля ви, всичко вече утихна.
— Тогава, мога да ви уверя, че това повече няма да се повтори. Съседите ви наистина трябва да са доста шумни. Тъй като, сигурен съм, и вие сам виждате, „Савой“ е изключително солидна сграда.
— Вероятно държат прозорците си отворени, но, моля ви, не казвайте никому за това. Мадам Скарлати ще е недоволна, ако разбере, че съм говорил с вас за това…
— Не ви разбирам, сър.
— Само ми кажете кои са съседите и аз сам ще поговоря с тях. Приятелски, на чашка… разбирате.
Администраторът трудно би могъл да остане по-доволен от това американско разрешение на проблема.
— Ами, щом настоявате, сър… В осми, първи западен, са виконт и контеса Роксбъри, очарователна двойка, доста възрастни, струва ми се. Доста необичайно. Вероятно са имали гости.
— А… кой е над тях?
— Над тях? Мистър Кенфийлд, не мисля…
— Само питам… моля ви.
— В девети първи западен е… — администраторът обърна страницата. — Свободен е, сър.
— Свободен? Доста необичайно по това време на годината, нали?
— Би трябвало да се поправя: не е на разположение, сър. Девети, първи западен, е нает за целия месец за провеждане на бизнес срещи.
— Искате да кажете, че нощем там не остава никой?
— О, наемателите имат това право, разбира се, но досега не се е случвало.
— Кой го е наел?
— Фирмата се казва „Бертолд е Фис“.
Глава 29
Телефонът до леглото на Джеймс Дерек иззвъня остро, събуждайки го.
— Кенфийлд е. Имам нужда от помощ, която не търпи отлагане.
— Не е изключено това да е само твое мнение. Какво има?
— Нахлули са с взлом в апартамента на Скарлати.
— Какво? Какво казват от хотела?
— Те не знаят.
— Определено мисля, че трябва да им кажеш.
— Не е толкова просто. Тя няма да си признае.
— Тя си е твой проблем. Защо търсиш мен?
— Мисля, че е изплашена… Било е от втория етаж…
— Драги ми приятелю, апартаментът й е на седмия етаж! Даваш твърде голяма свобода на въображението си! Или може би онези лоши хора летят, а не ходят?
Американецът замълча достатъчно дълго, за да накара англичанина да разбере, че не му е до шеги.
— Разбрали са, че не би отворила вратата, което само по себе си, е интересно. Който и да е влязъл, е бил спуснат от втория етаж над нас и е използвал някакво острие. Научи ли нещо за Бертолд?
— Всяко нещо с времето си — Дерек започна да взема на сериозно Кенфийлд.
— Точно така. Мисля, че той пак е замесен тук. Фирмата на Бертолд е наела апартамента два етажа над нас.
— Какво?
— Точно така. За месец. Само за дневни бизнес срещи.
— Май ще е по-добре да поприказваме.
— Нашето момиче знае за това, но е изплашена. Можеш ли да прикрепиш двама души към нея?
— Мислиш ли, че е нужно?
— Не. Но може и да греша. Затова те моля.
— Много добре. Легендата ще бъде очаквана кражба на бижута. Няма да са униформени, разбира се. Един в коридора и един на улицата.
— Благодаря ти. Започваш ли да се събуждаш вече?
— И още как, да те вземат мътните. Ще бъда при теб до половин час. С всичко, което успях да изровя за Бертолд. И смятам да огледаме апартамента им.
Кенфийлд излезе от телефонната кабина и се насочи към хотела. Липсата на сън започваше да му се отразява, затова му се прииска да бъде в някой американски град, където има денонощни ресторанти, предлагащи и кафе. Англичаните, помисли си той, не са прави, като се мислят за толкова цивилизовани. Никой не можеше да е достатъчно цивилизован без истински денонощни ресторанти.
Той влезе в пищното фоайе и видя, че стенният часовник над рецепцията показва четири без петнайсет. Насочи се Към старинните асансьори.
— А, мистър Кенфийлд, сър! — втурна се след него администраторът.
— Какво има? — Кенфийлд успя да се сети само за Джанет и сърцето му замря.
— Точно след като излязохте, сър!… Нямаше и две минути, след като бяхте излезли!… Много необичайно по това време на нощта…
— За какво, по дяволите, ми говорите?
— Тази телеграма пристигна за вас — администраторът подаде на Кенфийлд плика.
— Благодаря ви — каза Кенфийлд с облекчение, като взе телеграмата и влезе в полуоткрития от металните мрежи асансьор. Потегляйки от долния етаж, притисна здраво телеграмата между палеца и показалеца си. Бе дебела. Бенджамин Рейнолдс или бе изпратил някоя дълга и абстрактна своя лекция, или щеше да се наложи доста дълго да я разшифрова. Надяваше се само да успее да свърши, преди Дерек да е пристигнал.
Кенфийлд влезе в стаята си, седна на стола до един лампион и отвори телеграмата.
От разшифроване нямаше да има нужда. Написана бе на прост работен език и бе лесно разбираема, ако се съчетаеше с настоящата ситуация. Кенфийлд раздели страниците. Бяха три.
СЪС СЪЖАЛЕНИЕ ТРЯБВА ДА ВИ ИНФОРМИРАМ ЧЕ РОЛИНС ТОМАС И ЛИЛИАН АВТОМОБИЛНА КАТАСТРОФА ПОВТАРЯМ КАТАСТРОФА В ПЛАНИНИТЕ ПОКОНО ТОЧКА И ДВАМАТА СА МЪРТВИ ТОЧКА ЗНАМ ТОВА ЩЕ РАЗСТРОИ СКЪПАТА ВИ ПРИЯТЕЛКА Е С ТОЧКА ПРЕДЛАГАМ ДА СЕ ГРИЖИТЕ ЗА НЕЯ В МЪКАТА Й ТОЧКА ЗА БИЗНЕСА НА УИМБЪЛДЪН ТОЧКА НЕ СМЕ ПЕСТИЛИ СРЕДСТВА ОТНОВО НЕ СМЕ ПЕСТИЛИ СРЕДСТВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА АНГЛИЙСКИТЕ НИ ДОСТАВЧИЦИ ЗА ДА ПОЛУЧИМ МАКСИМАЛНИ КВОТИ ПО СТОКИТЕ ТОЧКА НАСТРОЕНИ СА БЛАГОСКЛОННО КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НИ СЪС СКАНДИНАВСКИЯ ИЗНОС ТОЧКА ГОТОВИ СА ДА ВИ СЪДЕЙСТВАТ В ПРЕГОВОРИТЕ ЗА РАЗУМНИ ОТСТЪПКИ ПРИ МАКСИМАЛНИТЕ ПОКУПКИ ТОЧКА ИЗВЕСТЕНИ СА ЗА КОНКУРЕНЦИЯТА НИ В ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОВО ШВЕЙЦАРИЯ И КОМПАНИИТЕ ПОВТАРЯМ КОМПАНИИТЕ ТАМ ТОЧКА ЗНАЯТ И ЗА ТРИТЕ КОНКУРЕНТНИ БРИТАНСКИ ФИРМИ ТОЧКА ЩЕ ВИ ОСИГУРЯТ ЦЯЛАТА НУЖНА ПОМОЩ И ОЧАКВАМЕ ДА СЕ ЗАЕМЕТЕ ОТНОВО С ИНТЕРЕСИТЕ НИ В АНГЛИЯ ТОЧКА НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ОТНОВО ДА ВДИГНЕТЕ НАД ШВЕЙЦАРСКИТЕ НИ КОНКУРЕНТИ ТОЧКА ТАМ НЕ СЕ МЕСЕТЕ ТОЧКА НИЩО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ТОЧКА
Кенфийлд запали една от тънките си пури и положи трите страници на пода между опънатите си крака. После се загледа в телеграмата.
Хамър бе тайното име, което Рейнолдс използваше, когато изпращаше до данъчните си инспектори съобщения от изключителна важност. Думата „отново“ служеше да подчертава и потвърждава значението на фразата. С „повтарям“ смисълът се обръщаше в противоположна посока. Ако имаше отрицателна
