Елизабет Скарлати; образованието на въпросния обект и последвалото му издигане в света на търговията; клубовете му — всичките много престижни; хобитата му — автомобили, коневъдство, кучета — също престижни; спортните страсти — поло, ветроходство, Матерхорн и Юнгфрау — не само престижни, но и колоритни, атлетични; накрая, мненията за обекта на негови съвременници — най-интересната част и въпреки това най-често пренебрегваната от професионалистите. Ласкателствата бяха обикновено изричани от приятели или съдружници, които се надяваха да спечелят от това. Недоброжелателните отзиви идваха от врагове или конкуренти, надяващи се да навредят.
Кенфийлд извади един молив и отбеляза две точки в досието.
Първата бе на страница 18, параграф 5.
Без някаква особена причина освен факта, че изглеждаше не на място — непривлекателна — и съдържаше името на един град, който Кенфийлд си спомни, че фигурираше и в европейската обиколка на Ълстър Скарлет.
Фамилия Бертолд имаше значителни капиталовложения в Долината на Рур, които бяха продадени на Германското министерство на финансите няколко седмици преди убийството в Сараево. Офисите на Бертолд в Щутгарт и Тасинг бяха закрити. Сделката предизвика буря сред френските делови среди и фамилия Бертолд бе подложена на критики от Търговската камара и в многобройни вестникарски статии. До конфликт обаче не се стигна благодарение на обяснението, че Германското министерство на финансите е платило невъобразимо висока цена. Обяснението е било потвърдено. След войната собствеността в Долината на Рур е била закупена обратно от Ваймарското правителство. Офисите в Щутгарт и Тасинг са били отново открити.
Втората точка, на страница 23, параграф 2, се отнасяше до една от създадените наскоро от Бертолд корпорации и включваше следния пасаж.
Партньори на маркиз дьо Бертолд във фирмата за внос са мистър Сидни Мастерсън и мистър Харолд Лийкок…
Мастерсън и Лийкок.
И двамата бяха в списъка от Цюрих. Всеки притежаваше по един от четиринайсетте имота в Швейцария.
Не можеше да се каже, че бе изненадващо. Просто свързваше Бертолд с контингента от Цюрих.
Изобщо не бе изненадващо. Бе само успокояващо — от професионална гледна точка — да се знае, че още едно парче от мозайката си идваше на мястото.
Докато привършваше кафето си, непознат мъж с дрехи като на обслужващия персонал се доближи до данъчния инспектор.
— От рецепцията, сър. Две съобщения за вас.
Кенфийлд изведнъж се разтревожи. Пое подадените му бележки.
— Можехте да изчакате да мина оттам.
— И двете страни помолиха да не правим това, сър.
— Разбирам. Благодаря ви.
Първото съобщение бе от Дерек.
Незабавно установи връзка с мене.
Втората бележка бе от Елизабет Скарлати.
Моля, елате в апартамента ми в два и половина. Въпросът не търпи отлагане. По-рано не мога да ви приема.
Кенфийлд запали една от тънките си пури и се намести удобно в извитите столове на савойския ресторант. Дерек можеше да почака. Англичанинът вероятно бе известен за новата сделка на Бенджамин Рейнолдс с британското правителство и ако нямаше да се ядосва, сигурно щеше да се извинява. Щеше да отложи Дерек.
Скарлати, от друга страна, бе взела решение. Ако Джанет се бе оказала права, тя си стягаше багажа. Пренебрегвайки за момент своите потенциалните загуби от това, той никога нямаше да може да обясни промяната на поведението й на Рейнолдс, Гловър или който и да е друг в Група номер 20. Похарчил бе хиляди долари, разчитайки на съдействието на Елизабет.
Данъчният инспектор се сети за посетителя на старицата, четвъртия маркиз на Шательоро, ветеран от Матерхорн и покорителя на Юнгфрау, Жак Луи Бертолд. Защо бе нахлул в апартамента на Скарлати точно по този начин? Нима бе само заради заключената врата и увереността, че тя ще остане все така заключена? Или за да хвърли в ужас Елизабет? Или е търсил нещо?
Така, както той и Дерек бяха търсили в тъмнината, два етажа по-нагоре.
Веднъж застанал срещу нея, какво би могъл Бертолд да каже, за да пречупи волята й? Какво изобщо можеше да изрече той, че да изплаши Елизабет Скарлати?
Можеше да й обещае смъртта на сина й, ако бе още жив. Това евентуално би свършило работа… Всъщност, дали? Синът й я бе предал. Предал бе „Скарлати индъстрис“. Кенфийлд хранеше противоестественото чувство, че Елизабет би предпочела смъртта на сина си пред продължаването на това предателство.
И въпреки всичко сега тя се оттегляше.
Кенфийлд отново бе обзет от чувството за недостатъчност, така, както бе станало на борда на „Калпурния“. Задачата, замислена като кражба, се бе усложнила от извънредни обстоятелства и необикновени хора.
С усилие той прехвърли разсъжденията си обратно върху Елизабет Скарлати. Бе убеден, че тя „не може да го приеме“ преди два и половина само защото подготвя завръщането си у дома.
Е, подготвил бе още една изненада за нея. Знаеше, че е имала среднощен посетител. Имаше и досието на Бертолд.
Досието тя можеше и да откаже да приеме. Но алпинисткото въже бе неопровержимо.
— В бележката си написах, че не мога да ви приема преди два и половина! Бихте ли уважили желанието ми?
— Не търпи отлагане. Пуснете ме бързо вътре!
Тя отвори вратата с отвращение и оставяйки я широко открита, се върна към средата на стаята, без да го изчака да влезе. Кенфийлд я затвори, спускайки шумно резето. Заговори, преди тя да успее да се обърне, за да го погледне.
— Прочетох досието. Зная защо посетителят ви не е трябвало да отваря вратата.
Ефектът бе като от пистолет, гръмнал пред старческото й лице. Старицата се извърна, рязко изви рамене назад и изкриви врат. Ако бе трийсет години по-млада, сигурно би скочила отгоре му в гнева си. После заговори така напрегнато, както никога по-рано не бе я чувал да говори.
— Безскрупулен негодник! Вие сте лъжец! Крадец! Лъжец! Лъжец! Ще ви натикам в затвора до края на живота си.
— Това бе много добре. Атака за атака! Ползвали сте го и друг път, но сега няма да мине. Дерек бе с мен. Намерихме въжето. Алпинистка екипировка — той ми каза — и с нея посетителят ви се е спуснал по стената на сградата.
Старицата се втурна към него с несигурна стъпка.
— За Бога, успокойте се! На ваша страна съм — той хвана тънките й рамене.
— Длъжен сте да го купите! Ох, Боже мой! Подкупете го! Извикайте го тук!
— Защо? Как да го купя? Кого?
— Дерек. От кога знаете? Мистър Кенфийлд, питам ви в името на всичко свято, от кога знаете?
