има връзка с нас или с д-р Ръсел. По съвършено различен начин. Например трагичен инцидент. Нали така, Надал?
— Самоубийство — предложи му арабинът откъм сенките. — Очевидно е разтърсен от смъртта на д-р Ръсел.
— Ще свърши работа, ако го направиш артистично. До тогава, господин конгресмен, блокирай разследването му. Дръж го в лабораторията. Преназначи го другаде. Каквото ида е.
— Ще се обадя на генерал Салонен. Той си има човек за тази работа — реши Слоут. — Трябва да покрием вируса. Все пак Смит е само лекар, аматьор. Няма право да се бърка в разследването на специалните служби.
— Добре звучи.
Слоут довърши питието си, примлясна с устни, кимна одобрително и стана.
— Веднага ще се обадя на Салонен. Но не оттук. Ще използвам уличен телефон от градчето.
След като конгресменът напусна, Тремон се замисли. Проговори, без да погледне Надал ал Хасан.
— Трябваше да елиминираш Смит. Ти беше прав. Грифин сгреши.
— Може би да, може би не. Възможно е от негова гледна точка да се е чувствал съвсем прав.
— Какво? — обърка се Тремон.
— Винаги съм се чудил защо Смит беше нащрек при първоначалната ни атака. Защо беше толкова късно през нощта в парка, толкова далеч от Търмонт? Защо беше толкова готов за опит за убийство?
Тремон се вгледа в арабина.
— Мислиш, че Грифин го е предупредил. Защо? Той ще изгуби не по-малко от нас, ако ни разкрият. Освен ако още не работи за ФБР?
— Не, проверил съм. Грифин е независим, убеден съм. Но може би в миналото е имал вземане-даване със Смит. Хората ми проверяват.
Виктор Тремон се намръщи. Внезапно се засмя.
— Има решение, и то елегантно! Провери миналото на двамата, но в същото време кажи на своя партньор, че съм си променил решението. Искам той лично да намери Смит и… да го елиминира. Да, да го убие незабавно — кимна и студено се усмихна. — Така ще разкрием къде е лоялността на мистър Грифин.
Глава 13
16 октомври, четвъртък, 9:14 ч.
Форт Детрик, Мериленд
Останалите срещи във форт Ървин не добавиха нищо към наученото от Филис Андерсън. След последния разговор Смит взе нощен полет от Виторвил и го прекара в непробуден сън. От Андрюз директно се отправи към форт Детрик, като не забеляза подозрителни превозни средства по пътя. Там вече го чакаха докладите от разпитите на семействата и приятелите на останалите жертви. Разбра, че бездомникът от Бостън и починалият баща на детето от Атланта също са били в армията по време на Пустинна буря. Провери военните файлове и на тримата.
Сержант Харолд Пикет бе служил в 1–502 пехотен батальон, втора бригада, Сто и първа въздушнодесантна дивизия, взела участие в Пустинна буря. Бил ранен и лекуван в 167-и ОАЛ.
Четвърти специалист Марио Дъблин е бил редник в 167-и ОАЛ. Не съществуваха записи, че тогавашният лейтенант Кейт Андерсън е бил лекуван в 167-и оперативен армейски лазарет, но частите на Трета бронирана са били разположени в участък от иракско-кувейтската граница, недалеч от него.
Резултатите накараха Смит още веднъж да вдигне слушалката.
— Мисис Пикет? Извинявайте, че ви се обаждам толкова рано. Аз съм полковник-лейтенант Джон Смит от Американския армейски медицински изследователски институт за инфекциозни болести. Може ли да ви задам няколко въпроса?
Жената от другата страна на жицата беше близо до истерията.
— Вече не. Моля ви, полковник. Хората ви не…
— Знам, че ви е много тежко — настоя Смит, — просто се опитвам да спася от смърт други момичета като дъщеря ви.
— Моля…
— Само два въпроса.
Тишината се проточи и той си помисли, че тя може би просто е върнала слушалката върху вилката. След малко чу приглушения й глас.
— Кажете.
— Дъщеря ви наранявала ли се е дотам, че да й се е наложило преливане на кръв? Ако това е така, баща й ли е бил донор?
— Как… — гласът й излъчваше страх — как разбрахте?
— Знаех си, че е нещо такова. Един последен въпрос. Обаждаха ли ви се в събота някакви „правителствени лекари“, които да са задавали нетактични въпроси за смъртта й?
— Да. Бях шокирана. Приличаха на лешояди. Разкарах ги веднага.
— Не се ли идентифицираха?
— Не, и се надявам, че ще ги уволните.
Линията прекъсна, но това бе всичко, от което се нуждаеше.
И тримата войници почти сигурно са били ваксинирани срещу възможна бактериологична „атака“ в един и същи оперативен армейски лазарет в Ирак преди десет години.
Смит се обади на бригаден генерал Кайлбургер, за да му разкаже за разкритията си.
— Пустинна буря? — Кайлбургер почти изквича от тревога. — Сигурен ли си, Смит? Абсолютно ли си сигурен?
— Напълно!
— По дяволите! Това ще взриви Пентагона след всички главоболия и съдебни процеси около „Синдрома на Залива“. Не разпространявай информацията никъде, докато не се свържа с командването, чу ли? Нито дума!
Смит затвори с отвращение. Политика!
Отиде на обяд и там реши, че следващата му стъпка е да се занимае с тези „правителствени лекари“. Някой им е заповядал да потърсят близките на жертвите. Кой?
След четири дълги и безплодни часа Смит беше на път да се пръсне, повтаряйки отново и отново в телефонната слушалка:
— Да, лекарите, които са се обадили във форт Ървин, Калифорния, Атланта и вероятно в Бостън. Задавали са гадни въпроси за жертвите на вируса. Семействата са бесни, а скоро и аз ще се побъркам!
— Просто си върша работата, д-р Смит — спокойно отвърна жената от другата страна. — Вчера директорката ни беше прегазена от кола и сам разбирате доколко това обърка нещата. Сега, кажете ми отново името си и името на службата ви.
Той пое дълбоко въздух.
— Смит, полковник-лейтенант Джонатан Смит, Американски армейски медицински изследователски институт за инфекциозни болести, форт Детрик.
Последва тишина, явно си записваше името му и службата.
— Почакайте.
Вече кипеше. През последните четири часа се въртеше в един и същи бюрократичен кръг. Само от Централната епидемиологична лаборатория потвърдиха, че не са се обаждали на семействата. От офиса на шефа на армейската медицинска служба му казаха да представи въпроса си в писмен вид. Останалите поделения към Националния здравен институт заявяваха, че им е забранено да говорят каквото и да е за тези смъртни случаи. Нямаха значение обясненията му, че той е правителственият изследовател на
