но мускулите на тялото си припомниха всичко и се задействаха от само себе си като добре смазана машина. Нападателите се проснаха по лице, стенейки от болка и изненада. Докато се влачеха по земята в търсене на прикритие зад старите кестени в градината, Смит се втурна към всекидневната. — Хайде, Марти!
Геният го последва. Надникнаха през прозореца. Опасенията на Смит се потвърдиха — другата двойка се готвеше за пристъп. Единият от мъжете бе същият онзи едър тип, който водеше засадата преди два дни в Джорджтаун. Явно бяха чули изстрелите, защото залегнаха в тревата с насочени напред пистолети. Старият му познайник се хвърли по гърди, без да изпуска оръжието. Реакцията на втория бе с три секунди по-бавна. Беше преполовил пътеката към бунгалото, но все още стоеше изправен с големия армейски колт 45-и калибър в ръка.
Смит не успя да го уцели в крака, но преди онзи да избяга, вторият изстрел обля в кръв рамото му и го събори на земята.
Марти наблюдаваше тревожно.
— Добър изстрел, приятелю — въздъхна кротко.
Смит трескаво преценяваше ситуацията. Неочакваната стрелба бе елиминирала двама от противниците. Но водачът им бе здрав, а партньорът му бе само одраскан. Сега щяха да са по-внимателни — бяха ги уверили, че са изправени пред съпротива на живот и смърт, — но едва ли щяха да се откажат. Съвсем скоро хеликоптерът щеше да докара подкрепление. С напрегнат глас попита:
— Тунелът ти действа ли от тази страна?
В отговор Марти кимна с разбиране:
— Да, щеше да е нелогично, ако не бях се погрижил.
— Да вървим тогава.
В спалнята Марти натисна дистанционното. Матракът се отмести безшумно и откри входа към тайния проход. Още една електронна команда и капакът се отвори.
— Следвай ме! — Без да изпуска джаджата и листите, Марти слезе по стълбичката надолу към бетонния подземен тунел. Скочи от последното стъпало и се приземи върху пода на обления в светлина проход. Веднага се отдръпна — само секунда по-късно Смит се стовари до него.
— Забележително, Марти! — похвали го Смит.
— И много полезно. — Натисна някакъв бутон. — Това затваря капака и подрежда всичко както си беше.
Двамата бързо се придвижиха напред. Стигнаха другия край на тунела и Смит настоя да мине пръв. Когато се появи в малката баня на бунгалото, го очакваше изненада — пети нападател прекосяваше хола и се насочваше към коридора. Пулсът му се ускори. Ослуша се и разбра, че мъжът е тръгнал към банята. Дръпна се надолу.
— Затваряй!
С изпотено от напрежение лице Марти затвори капака и върна ваната на мястото й. Само след секунда чуха как врагът влиза в банята, а след това и изливащата се струя в тоалетната. Смит тихо обясни на Марти какво иска от него.
Глава 19
С готова за стрелба берета Смит се изкачи до последното стъпало на металната стълба и зачака приведен. Пое си дълбоко въздух и чу отключването на капака, но все още оставаше притиснат от ваната. Вдигна пистолета, а капакът заедно с ваната се вдигнаха нагоре. Цялата баня и част от всекидневната се разкриха пред погледа му и Смит потисна мрачната си усмивка. Ситуацията бе по-добра, отколкото очакваше.
Мъжът стоеше с гръб към него, обърнат към тоалетната чиния. Челюстта му увисна. С поглед, забит в огледалото, той видя как ваната се вдига във въздуха. Типът бе не само втрещен, беше и беззащитен. Нямаше време дори да си вдигне ципа. Все пак си оставаше професионалист. Така че с развети дреболии той се протегна към оставения върху казанчето пистолет и се обърна.
— Добре, но не достатъчно — с широк замах Смит заби оръжието си в коляното му. Чу се пращене на кост. Мъжът се просна със стон върху плочките, а пистолетът му излетя надалеч.
Смит скочи от стълбата, грабна пистолета и оставеното върху мивката уоки-токи — противникът му вече не можеше нито да стреля, нито да потърси помощ.
— Хей! — извика мъжът. Лицето му се изкриви от болка. Направи опит да се изправи, но болката от счупеното коляно го изтощи и той отново се свлече на пода.
— О, боже! — промълви Марти, когато се показа. Прескочи мъжа и излезе от банята в коридора.
Смит го последва и заключи вратата след себе си.
— Не си го застрелял, нали?
— Осакатих го. Достатъчно е. Ще му се наложат три или четири операции. В това състояние не може да ни навреди, а и никъде не може да отиде. Хайде, Марти, трябва да се изпаряваме.
Прекосиха компютърната зала, Марти се спря за момент с отчаяна физиономия. Въздъхна и последва приятеля си към вече разбитата клетка пред входа.
Смит открехна вратата и надникна навън. Сивият пикап все още стоеше паркиран отпред. Искаше му се да го обездвижи като клъцне няколко жици — умение, предадено му от Грифин, — но хеликоптерът продължаваше да прелита между бунгалата.
— Марти, тръгваме към Масачузетс Авеню, за да вземем колата ти. Взимай лекарствата си.
— Не ми харесва това! — но отиде до бюрото си, взе малък кожен куфар и се върна обратно. — Въобще не ми харесва! Светът е пълен с непознати.
Смит не обърна внимание на оплакванията му. Марти може би се плашеше от хора, които не познава, но бе сигурен, че смъртта му е много по-неприятна.
— Придържай се плътно до стените, върви между дърветата, крий се! Няма да тичаш — това привлича вниманието. С малко късмет ще се откачим от хеликоптера. Ако пък ни забележат, ще трябва да ги заблудим, преди да стигнем до колата. За да сме сигурни, ще се опитам да обездвижа пикапа.
Внезапно Марти вдигна пръст нагоре и се ухили до уши:
— Аз мога да го направя!
— Оттук? Как?
— Ще изпържа компютъра му.
Смит никога не се съмняваше в Марги, опреше ли до електроника.
— Добре. Хайде да видим!
Марти се върна до бюрото, затършува из чекмеджетата и измъкна една малка кожена кутийка с размерите и формата на голяма видеокамера. От нея разпъна къса антена и я насочи към пикапа. След това отвори капака, поигра си с някакви щифтчета и натисна един бутон.
— Това ще свърши работа.
Смит подозрително го изгледа.
— Не видях нещо да се случва.
— Естествено. Използвах ПЕУ, за да унищожа бордовия компютър, който управлява функциите на двигателя.
— Какво, по дяволите, е ПЕУ?
— Преходно електромагнитно устройство. Работи с РЧ радиочестоти. Нещо като статично електричество, но много по-силно. Сам си направих тази машинка и стана по-мощна от обикновено. Руснаците могат да ти продадат подобно нещо с индустриална сила. Доставят го в куфар и струва стотина хиляди долара. Джон беше впечатлен.
— Вземи го с нас. Да вървим — и се измъкна от бунгалото.
Марти стоеше на прага. Гледаше вцепенен към синьото небе, зелената трева и безумния трафик. Изглеждаше изумен.
— Колко отдавна беше — промърмори под нос и потрепна.
— Можеш да го направиш — окуражи го Смит.
Марти преглътна и кимна.
— Добре, готов съм.
