Резултатът бе тревожен. Преди два дни получи доклада. По една изключително сложна система от малки, едва забележими нередности — преразходи, липси, документни трансфери, заеми, разхищения, изтичания, отмъкване и други — близо един милиард долара се бяха изпарили от обшия бюджет на компанията за период от десет години. Милиард долара! В допълнение близо същата сума била изсипана в някакъв фантомен проект, за който Халдейн не бе и чувал. Документните следи бяха страшно оплетени и одиторите признаха, че не могат да бъдат абсолютно сигурни в заключенията си. После изразиха своята убеденост от необходимостта да продължат работата си.
Халдейн им благодари, обеща да държи връзка с тях и моментално си помисли за Виктор Тремон. Нито за секунда не повярва, че един милиард долара могат да изчезнат ей така от само себе си, или пък че Тремон би откраднал подобна сума. Но бе напълно възможно неговият заместник да започне секретен изследователски проект и да се опита да го скрие. Да, това бе по-вероятната причина.
Не направи веднага своя ход. Щяха да се срещнат с Виктор в офиса в Ню Йорк преди частната вечеря, която даваше за редовната среща на борда. Щеше да хвърли в лицето му това, което знаеше, и да поиска обяснение. По един или друг начин щеше да открие дали съществува тайна програма. Окажеше ли се така, трябваше да уволни Тремон. Но проектът може би си заслужаваше. Ако пък такъв проект изобщо не съществуваше и Тремон не успееше да даде обяснение за липсващия милиард, щеше да го уволни на секундата.
Въздъхна. За Виктор щеше да е трагедия, но Мерсер усещаше напрежение, което караше кръвта му да се раздвижи. Беше на години, но не бе загубил вкуса към хубавата битка. Особено към тази, за която бе сигурен, че ще спечели.
При звука на личния му асансьор прекоси луксозния си офис с южно изложение към пристанището. Наля си малко от любимия коняк и отново седна зад бюрото. Отвори табакера, избра си цигара, запали я и пое дълбокия й сладникав дим. В този момент асансьорът спря и от кабината излезе Виктор Тремон.
— Добър вечер, Виктор. Налей си бренди.
Тремон го изгледа как седи зад голямата маса, обвит в цигарен дим.
— Изглеждаш много официален тази вечер, Мерсер. Някакъв проблем?
— Налей си бренди и ще си поговорим.
Тремон си сипа от чудесния стар коняк, почерпи се с цигара и се настани в удобното кожено кресло срещу Халдейн, кръстосвайки крака.
— Хайде да не си губим ценното време — усмихна се той. — Трябва да взема една дама за вечерята. Какво съм объркал?
Халдейн се изчерви. Това си беше чиста проба предизвикателство. Реши да бъде груб и да постави подчинения си бързо на мястото му.
— Изглежда, имаме неосчетоводени милиард долара. Какво си направил, Виктор — откраднал ли си ги или си ги отклонил към някое твое мъничко начинание?
Тремон отпи, обърна цигарата към себе си, за да огледа пепелта, и кимна, сякаш е очаквал нещо подобно. По продълговатото му аристократично лице играеше странна сянка.
— Аха, тайният одит. Помислих си, че е за това. Най-простият отговор е не… и да. Не съм откраднал парите. Отклоних ги към свой собствен проект.
Халдейн потисна гнева си.
— От колко време продължава това?
— О, бих казал от около десетилетие. Няколко години след експедицията, с която ме изпрати в Перу, докато работих в главната изследователска лаборатория. Помниш ли?
— Десетилетие! Невъзможно! Не би могъл да ме лъжеш толкова дълго. Какво всъщност…
— О, можех и го правех. Не бях сам, разбира се. Събрах екип вътре в компанията. Най-добрите специалисти, с които разполагаме. Видяха милиардите, които можем да спечелим по моята схема, и се продадоха. Малко въображение при работата с документите тук, помощ от охраната там, няколко добри учени, моята собствена лаборатория, много решителност, едно рамо от федералното правителство и армията и победа — проектът „Хадес“. Планиран, развит и готов за действие. — Виктор Тремон отново се усмихна и махна с цигарата, сякаш беше магическа пръчка. — За няколко седмици, най-много месеци екипът ми ще спечели милиарди. Вероятно стотици милиарди. Всеки ще е богат — аз, групата ми, бордът, акционерите и, разбира се, самият ти.
Халдейн бе вцепенен.
— Ти си луд.
— Едва ли — изсмя се Тремон. — Просто добър бизнесмен, който е видял перспектива за огромни доходи.
— Луд, готов за затвор!
Тремон вдигна ръка.
— Успокой се, Мерсер. Не искаш ли да научиш какво представлява проектът „Хадес“? Защо ще направи всички ни богати, включително и теб, въпреки липсата ти на благодарност.
Мерсер Халдейн се поколеба. Тремон признаваше, че е използвал фондовете на компанията за тайно изследване. Трябваше да го изрита и вероятно да го осъди. Но той бе великолепен химик и по закон проектът бе собственост на Бланчард. Вероятно щеше да донесе значителни приходи. Все пак като президент и председател на борда на директорите той бе длъжен да защитава и увеличава финансовите авоари на компанията.
— Не виждам как това би променило нещата, но можеш да разкриеш брилянтния си заговор.
— Когато ме изпрати в Перу преди тринадесет години, в една затънтена местност открих странен вирус. Беше смъртоносен, почти всяко заразяване водеше до смърт. Но едно племе имаше лекарство — пиеха кръвта на един вид маймуни, които носеха вируса в себе си. Бях заинтригуван и донесох малко от живия вирус, както и кръв от маймуните. Това, което открих, бе удивително, но логично и елегантно.
— Продължавай — подкани го Мерсер.
Тремон отпи голяма глътка, примлясна от удоволствие и отправи усмивка към боса си.
— Маймуните бяха инфектирани от същия вирус, както и хората, но от по-странен вид. Вирусът си оставаше в състояние на стаза в продължение на години, подобно на СПИН. Е, вероятно предизвиква малки трески, краткотрайни главоболия, но нищо летално, докато един ден, очевидно спонтанно, мутира и предизвиква симптомите на тежка простуда в продължение на две седмици и става смъртоносен както за хора, така и за маймуни. Все пак, и тук е разковничето, той удря по-бързо и по-слабо при маймуните. Много от тях оживяват, а кръвта им е пълна с антитела, които неутрализират мутиралия агент. Предполагам, индианците са открили това по метода на пробата и грешката. Когато се почувстват болни, пият от маймунската кръв и така се лекуват. В повечето случаи — ако уцелят правилната маймуна.
Тремон се наведе напред.
— Красотата в тази симбиоза е, че независимо от мутацията на вируса, тя винаги става първо при маймуните. Това означава, че антителата са готови за всяка мутация. Не е ли мъдра природата?
— Удивително — сухо отговори Халдейн. — Но не виждам нищо, носещо доходи в твоя анекдот. Вирусът съществува ли някъде, където не съществува лекарство?
— Абсолютно никъде. Това е ключът към проекта „Хадес“.
— Осветли ме, ако обичаш. Не мога да чакам повече.
— Сарказъм, а? — засмя се Тремон. — Стъпка по стъпка, Мерсер. — Стана и си наля още от чудесния коняк на шефа си. Седна и кръстоса отново крака. — Разбира се не можехме да внесем милиони маймуни и да ги убием заради кръвта им. Да не говорим, че не всички маймуни имат антитела и че кръвта бързо се разваля. Така че първо трябваше да изолираме вируса и антителата в кръвта. Втората стъпка беше да открием методи за масово производство и да създадем богат спектър от антитела за някои по-различни мутации, които се случват от време на време.
— Предполагам, искаш да ми кажеш, че всичко това вече е направено.
— Напълно. Изолирахме вируса и бяхме готови за продукцията му още през първата година. Останалото отне доста време, а успяхме да финализираме рекомбинантния серум едва миналата пролет. Сега вече разполагаме с милиони дози, готови за износ. Патентован е като лекарство срещу маймунския вирус. Естествено, без да се споменава човешкия. Ще изглежда като чист късмет. Разходите ни са записани и калкулирани според инфлацията, така че ще можем да претендираме за по-висока цена и да получим
