одобрението на Федералния лицензионен департамент.
— Нямате одобрение от ФЛД? — Халдейн беше изумен.
— Когато започне пандемията, ще го получим незабавно.
— Когато започне? — този път се изсмя Халдейн. Презрителен смях. — Каква пандемия? Искаш да кажеш, че няма епидемия, срещу която да използваме серума? Боже мой, Виктор…
— Ще има — усмихна се Тремон.
— Ще има?
— В Съединените щати вече имаме шест случая, трима от тях тайно излекувахме със серума. Ще последват още жертви. В чужбина са регистрирани вече хиляди смъртни случаи. След няколко дни планетата ще осъзнае пред какво е изправена. Никак няма да е забавно.
Мерсер Халдейн седеше неподвижен зад бюрото си. Конякът беше забравен. Цигарата догаряше върху плота, където бе изпаднала от пепелника. Когато заговори, трудно пазеше самообладание и дори Тремон го забеляза.
— Не ми казваш всичко в схемата, нали?
— Вероятно.
— И кое е останалото?
— Няма да искаш да знаеш.
Халдейн обмисли думите му.
— Не, няма да участвам. Отиваш в затвора. Никога повече няма да излезеш оттам.
— Имай ми доверие. И ти си затънал, колкото мен.
Халдейн вдигна белоснежните си вежди от учудване.
— Няма начин аз…
— Дори си в по-неблагоприятна ситуация — изсмя се Тремон. — Задникът ми е покрит. Всяка заповед, всяко решение за износ на продукти и вливане на средства са одобрени и подписани от теб. Всичко, което сме правили, е писмено оторизирано. Така е, защото когато си нервен, подписваш книжата просто, за да ти се махнат от бюрото. Слагах там, а ти ги разписваше и ме гонеше от кабинета си като ученик. Останалото са фалшификации, които никой няма да забележи. Един от хората ми е експерт по тази част.
Като разтревожен стар лъв Халдейн потисна гнева си. Гледаше протежето си, оценявайки наум стойността на разкритията. С неохота трябваше да се съгласи, че печалбите щяха да са астрономически, а той щеше да се погрижи да вземе своя пай. В същото време се опита да открие грешка, пропуск, който би ги довел до провал. Видя го:
— Правителството ще поиска масова продукция на лекарството. За да го дадат на света. Ще ти го отнемат. Национален интерес.
— Не. Не могат да произвеждат серума, ако не им дадем детайлите, а и никой не разполага с мощности за синтезирането му в големи количества. Но няма и да се опитат. Първо, защото можем сами да свършим работата. Второ, никое американско правителство няма да ни откаже разумните приходи. Това е играта ни пред света, нали? Живеем в капиталистическо общество и просто практикуваме добър капитализъм. След това ние ще работим денонощно, за да спасим света, кой ще каже, че не заслужаваме награда? Разбира се, както споменах, ние сме раздули изследователските си разходи, но никой няма да рови надълбоко. Печалбата ще е страхотна.
— Значи ще има пандемия. Единственото хубаво нещо в тази работа е, че ти разполагаш с лекарство. Може би няма да загинат много хора.
Тремон си отбеляза цинизма, с който Халдейн се убеди да капитулира. Както винаги преценката му за човека беше правилна. Сега огледа бавно кабинета на председателя, запаметявайки всеки детайл. Отново се обърна към бившия си ментор, а лицето му стана студено и отдалечено.
— Но за да задействам всичко, трябва аз да командвам парада. Утре на директорското събрание ще се оттеглиш. Ще предадеш компанията на мен. Аз ще съм президент и председател на борда на директорите. Ще имам пълен контрол. Ако искаш, остани почетен председател на борда. Дори ще имаш повече контакт с ежедневната дейност на компанията от всеки друг член. Но след година ще се оттеглиш с много тлъст процент от печалбата и прекрасна пенсия. А аз ще поема и борда.
Халдейн се втрещи. Старият, закален в битките лъв настръхна. Не очакваше това. Беше подценил Тремон.
— Отказвам!
— Не можеш. Патентът е на името на моята група, в която аз съм мажоритарният акционер, а е лицензиран към Бланчард срещу голяма процентна такса. Между другото ти лично го одобри преди години, така че всичко е достатъчно легално. Но не се безпокой. Ще има много за Бланчард и голям бонус за самия теб. Бордът и акционерите ще се побъркат от приходите, да не говорим за рекламата. Ще сме героите, спасяващи света от апокалиптично бедствие.
— Продължаваш да наблягаш на факта колко много пари ще спечеля. Вън или вътре? Не виждам защо е необходимо да напускам. Ще продължа да управлявам компанията и ще се погрижа ти да си финансово възнаграден.
Тремон се засмя при мисълта как ще се превърне в спасител и същевременно ще стане по-богат от Крез. След това хвърли мрачен поглед към Халдейн.
— Проектът „Хадес“ ще е невероятен успех. Най-големият, постиган някога. Но въпреки че си го одобрил на хартия, ти не знаеш нищо за него. В най-добрия случай ще изглеждаш като глупак. В най-лошия — ще разкриеш своята некомпетентност. Всеки ще те подозира, че се възползваш от моята работа. Тогава мога да накарам борда и акционерите да те изритат за пет минути.
Халдейн остро си пое дъх. И в най-ужасните си кошмари не си бе представял, че това може да се случи. Събитията го бяха сграбчили в железен юмрук и беше загубил контрола над тях. Проряза го чувство на безпомощност, като риба, спряна от непробиваема мрежа. Тремон бе прав. Само глупак би му се противопоставил. По-добре да играе играта му и да си тръгне с плячката. Когато си го помисли, изведнъж му стана по-добре. Не идеално, но все пак по-добре.
Сви рамене.
— Е, тогава да вървим на вечерята.
— Това е Мерсер, когото познавам — засмя се Тремон.
— Наздраве! Ще си богат и известен.
— Вече съм богат. Не ми пука от известността.
— Ще свикнеш и ще ти хареса. Помисли си за всички бивши президенти, с които би могъл да играеш голф.
Глава 21
16:21 ч.
Сан Франциско, Калифорния
В късния петъчен следобед Смит и Марти кацнаха с наетия от тях малък реактивен самолет на международното летище в Сан Франциско. Обезпокоен от липсата на медикаменти за жертвата на Аспергеровия синдром, Джон незабавно нае кола и подкара към града, за да открият аптека. Аптекарят първо се свърза с лекаря на Марти във Вашингтон за оторизация, но вторият пожела лично да говори със своя пациент. Смит напрегнато слушаше, докато се водеше разговора по телефона.
Лекарят на Марти като, че бе изнервен и задаваше необичайни въпроси. Накрая явно го попита дали с него не е и полковник Смит. На Джон само това му липсваше. Адреналинът му се бе покачил до крайност. Грабна слушалката от ръцете на Марти, затвори телефона, без да обръща внимание на намръщения аптекар, който ги наблюдаваше зад стъклото и тихо каза на приятеля си:
— Твоят лекар се опитва да те задържи тук. Вероятно, за да успеят от военното разузнаване или от ФБР да изпратят хората си и да ме арестуват. Може би заради убийците от бунгалото. Знаеш какво ще направят с нас, нали?
Очите на Целербах се разшириха.
— Аптекарят си даде името и адреса. Сега и моят лекар ги знае.
