че…
— Жертвите участвали ли са във войната? Били ли са до кувейтската граница?
Д-р Махук въздъхна.
— За съжаление отговорът не е толкова прост. Малцина са участвали във войната и нито един не е бил близо до Кувейт.
— Някакви контакти с шестимата?
— Не, никакви.
Джон се замисли за любимата София, за генерал Кайлбургер, Мелаяи Къртис и 167-и оперативен армейски лазарет преди десет години.
— Но как е възможно петдесет души да бъдат инжектирани, без да узнаят, и то по едно и също време? В толкова изолирана страна като Ирак! От една област ли са? Били ли са зад граница? Имали ли са контакти с чужденци?
Д-р Махук не отговори веднага. Отдръпна се от вратата. Бръкна в джоба си и след кратко ровене измъкна оттам някаква руска цигара. Запали я и закрачи нервна и напрегната около масата за прегледи. Спартанският кабинет се изпълни с типичния аромат на руските тютюни. След малко проговори:
— Поради работата ми с вируса преди година ме помолиха да изследвам новите случаи. Прегледах всички възможни източници на инфекция, не само изброените от вас, не открих нищо. Не открих връзка между жертвите. Те се различаваха по пол, възраст, местоживеене, етнос и географско разположение. — Пое дима от цигарата и го изпусна бавно, обмисляйки следващите си думи. — Те не са се заразили един друг, семействата им са здрави. Не знам доколко е важно това, но е много любопитно.
— Важно е! Всичко открито до този момент доказва, че вирусът не притежава почти никакъв фактор на заразяване.
— Тогава как попада в човешкия организъм? — Ранди внимателно следеше разговора. Въпреки че не беше със специално образование по биология или химия, имаше основните познания от училище. Това, за което говориха двамата… за което се безпокояха… беше епидемия.
— И защо само в Ирак и Америка? Да не е в резултат на някакво биологическо оръжие, скрито в Ирак?
Д-р Махук поклати отрицателно глава и отиде до един сейф в ъгъла на стаята. Цигареният дим я следваше като кафяв призрак. Извади купчина листи и ги подаде на Джон. Ранди веднага отметна назад автомата и се приближи към него, за да вижда по-добре. Удивени, прочетоха компютърната разпечатка на заглавната страница на Вашингтон Пост. Най-отгоре висеше огромно заглавие:
Статията твърдеше, че в двадесет и седем страни са отбелязани смъртни случаи, чийто общ брой достигаше половин милион. Всички започвали с простуда или пневмония и след две седмици прераствали в СОРУ, който завършвал с кръвоизлив и смърт. Още четиридесет и две държави докладваха за общо няколко милиона души с гореизложените симптоми. Не можеше да се твърди категорично, че и те са заразени от вируса.
Новините го оставиха без дъх. Леден ужас пробяга през него. Половин милион мъртви! Милиони бяха болни!
— Откъде намерихте това?
Д-р Махук изгаси цигарата си.
— Имаме си таен компютър в болницата. Извлякохме статията от Интернет тази сутрин. Очевидно вече не можем да говорим само за Америка, Ирак и войната в Залива. Не виждам как причината би могла да е биологично оръжие, използвано от Саддам. Високият брой мъртви е кошмарен. Затова реших, че трябва да говоря с вас.
Статията и разкритията на педиатъра разтърсиха Джон. Отново препречете информацията, размишлявайки над наученото. Д-р Махук бе проверила всички възможни контакти на болните с останалия свят. И все пак вирусът се бе превърнал в световна епидемия. Преди две седмици жертвите са били живи с изключение на тримата в Ирак, заразени миналата година. Скоростта на разпространение на вируса бе просто немислима. Отново погледна разпечатката.
— Всичко е излязло извън контрол. Трябва да се прибера у дома. Ако действително в Америка има хора със серум, аз ще ги разкрия. Едни мои приятели вероятно също са се добрали до някаква информация. Нямам време за губене.
Внезапно Ранди замръзна.
— Чакай!
С автомата в ръце тя се затича към вратата. Смит незабавно застана зад нея с изваден пистолет.
Откъм коридора се чу груба команда на арабски. Отговориха му слаби, уплашени гласове. Тежки ботуши затътнаха по коридора към малката стая за прегледи.
Джон погледна към д-р Махук и попита настоятелно.
— Републиканската гвардия?
Тя притисна пръст към устните си и се заслуша в гласовете отвън. Накрая прошепна:
— Полицията — големите й изразителни очи преливаха от страх.
Ранди се втурна към другата врата. Приличаше по-скоро на фотомодел, избягал в почивка, отколкото на изпечен агент от ЦРУ. Но Джон бе свидетел как с риск за живота си побеждава многобройните републикански гвардейци. Стройното й тяло преливаше от тренирана физическа сила.
— Полиция или гвардия няма значение, ще се опитат да ни убият. Трябва да се измъкнем отзад.
Отвори вратата, обърна се към тях и ги подкани да излязат.
Това се оказа грешка. Полицаите ги очакваха от другата страна. Бяха им подготвили капан и тримата попаднаха в него.
Един униформен полицай скочи и измъкна автомата от ръцете на Ранди, преди тя да успее да реагира. Други трима влязоха с насочени напред калашници. Джон се опита да насочи беретата, но други двама се появиха на вратата откъм коридора и го събориха на пода. Бяха заловени.
Глава 33
21:41 ч.
Багдад
Д-р Радах Махук стоеше безмълвна, опряла гръб до стената, и не смееше помръдне. Ако я убиеха, щеше да е невъзможно да лекува болните, а и не би могла да спаси родината си, ако се оставеше да я затворят в трагично известния Център за задържане и съдебно разследване. Подобно на Хасан и тя бе воин на свещена кауза, но не притежаваше оръжие и не умееше да се сражава. Единственото й оръжие бе нейния интелект и доверието, което си бе създала сред сънародниците. На свобода вероятно би могла да помогне на народа си, а защо не и на двамата американци. Опита се да стане невидима. По челото й изби пот.
В кабинета влязоха още двама униформени полицаи. Израженията им бяха тревожни и непрекъснато се озъртаха на всички посоки. Зад тях се появи още един висок мъж с нашивки по униформата. В ръката си държеше пистолет „Берета“, иракско производство.
В момента никой не гледаше към д-р Махук. Явно не беше от значение за тях, поне засега. Ужасена, с биещо до пръсване сърце, тя се изплъзна към коридора и тръгна бавно, без да привлича внимание, сякаш търсеше телефон.
В стаята офицерът отправи усмивка към Джон и каза на английски с лек акцент:
— Полковник Смит, а? Най-накрая. Трудно откриваем сте. — Наведе глава към Ранди с преувеличена учтивост: — А младата лейди? Не я познавам. Вероятно ЦРУ? Слуховете говорят, че вашата нация изпитва такова възхищение от нас, че непрекъснато изпращате свои хора, които да измерват любовта на народа ни към нашия велик лидер.
