онези вляво. Не вярвам някой да скочи срещу огъня, така че можеш да не се безпокоиш дали ще уцелиш. Просто насочи дулото към тях и натисни спусъка. Готов ли си?
— Дегенерацията ми продължава.
— Значи ще стане от теб човек. Ето ни и нас!
Глава 36
Напрежението в бронираната каравана се покачваше. Петимата въоръжени мъже бързо, но предпазливо скъсяваха двайсетте ярда, които ги разделяха от набелязаната цел. Уверено държаха оръжията си, което издаваше многократна и успешна практика. Дори от това разстояние движенията им излъчваха заплаха.
— Сега!
Питър внимателно се прицели и стреля във водача, докато Марти натисна спусъка в празното пространство. Откосът му обръсна върховете на боровете и посипа поляната с дъжд от иглички. Целта на Питър се преви, хвана се за дясната ръка и падна на колене. Марти продължаваше да пръска безразборно куршуми. Звукът беше оглушителен.
— Спри, Марти! Достатъчно!
Ехото от ожесточения огън кънтеше из парка. Четиримата мъже и раненият им водач запълзяха панически назад, търсейки прикритие зад храсти, дървета и камъните на едно огнище. Прикриха се и отново откриха огън по колата. Куршумите прелитаха през прозореца над главата на Питър и се забиваха в отсрещната стена. Този път бяха по-внимателни и стреляха на месо. Питър се наведе.
— Не могат да ни победят с огнева мощ, но няма да си заминат. Сигурно са оставили човек в джипа. Въпрос на време е някой от нас да бъде ранен, да свършим мунициите или да пристигне полицията и да арестува всички ни.
— Колко жалко, че вариантът с полицията е изключен. Идеята е блазнеща.
Питър кимна и се намръщи.
— Ще искат да знаят какво правим с тези незаконни оръжия и с командния пулт в колата. Кажем ли им за Джон, ще проверят, ще открият, че е издирван, и ще ни задържат, докато не се намесят армията и ФБР. Ако пък си мълчим, ще ни затворят заедно с кръвожадните ни приятелчета отвън.
— Логично. Имаш ли решение?
— Трябва да се разделим.
— Не си и помисляй да ме оставяш сам с тези главорези и убийци — твърдо заяви Марти.
Само очите на Питър проблясваха в тъмното. Облечен в черната си униформа на командос, той почти се сливаше с мрака.
— Знам, че не ме мислиш за голям интелект, момчето ми, но запомни — така съм оцелявал неведнъж още докато са те дондуркали на колене. Планът е следният: ще се измъкна през предната врата, без да ме забележат. Ти ще постреляш малко, за да ме прикриеш. Ще ги заобиколя и ще вдигна такъв шум, че ще си помислят, че взводът се изтегля. Щом се убедят, че и двамата сме напуснали караваната, ще тръгнат да ме преследват с всичките си сили. Тогава ще можещ да подкараш нашия стар боен кон и да препуснеш към спасението. Ясно?
Марти присви устни. Кръглото му лице придоби замислено изражение.
— Ако остана в караваната, ще мога да проверявам за новини от Джон, както и да се занимавам с телефонните разговори на София и с издирването на Бил Грифин. Очевидно ще трябва да скрия някъде караваната. Ще ти оставя съобщение в уебсайта на Аспергеровия синдром.
— Бързо схващаш, момчето ми. Намирам някои предимства в това да си имаш работа с гений. Дай ми минута да застана на позиция, след това стреляй, докато изпразниш пълнителя. Помни, цяла минута!
Марти се вгледа в загорялото лице на Питър. Вече бе свикнал с постоянното присъствие на този човек — бяха заедно пето денонощие. През това време бе подложен на най-ужасните преживявания, от които му се изправяха косите. И в най-смелите си представи, свързани с реалния свят, не бе предполагал, че ще попадне в подобни ситуации. При това залогът бе огромен. Вероятно нямаше нищо по-естествено да привикне към непознатия. За момент го обхвана странно чувство. Съжаление. Въпреки цялата си нетърпимост англичанинът щеше да му липсва. Искаше да му каже да се пази, ала всичко, което се отрони от устата му, бе:
— Беше странно, Питър. Благодаря.
Кръстосаха погледи. Бързо ги отместиха встрани.
— Знам, момчето ми. И аз ти благодаря. — Смигна му и сложи колана с екипировката си.
Марти му отвърна с лека усмивка и зае позиция до задната врата. Чакаше напрегнато и си обещаваше да свърши всичко както трябва, а по-късно да приключи с цялата тази история веднъж завинаги.
Насрещният огън бе спрял и вероятно нападателите умуваха над някой нов план. Скоро Питър се измъкна от колата и потъна в сенките на огряната от луната гора. Марти преброи до шейсет. Принуди се да диша дълбоко и равномерно. Когато минутата изтече, стисна зъби, подаде се навън и откри огън. Пушката подскачаше в ръцете му и тресеше цялото му тяло. Ужасен, но решителен, поддържаше непрекъснат поток от куршуми, който прорязваше нощта и дърветата. Питър зависеше от него.
От прикритията си нападателите отвърнаха с дълги откоси. Караваната отново се разтресе под градушката от куршуми.
Пот се стичаше от лицето на Марти. Продължаваше да натиска спусъка и се бореше със страха. Когато пълнителят се изпразни, притисна пушката до гърдите си и внимателно надзърна през открехнатата врата. Не видя никакво движение. Изтри с ръка обилната влага и полепнатия прах от челото си и облекчено издиша. Изчака да мине цяла минута и несръчно смени пълнителя. Седна. Отминаха още две минути. От напрежение усети иглички по кожата.
След това дочу отляво шум, предизвикан от някой, който се опитва да е много тих. Питър! Наостри слух.
Откъм поляната се чу остър предупредителен вик:
— Бягат!
Почти веднага последва плътен огън от два или три автомата към посоката, в която бе тръгнал Питър. На поляната мъжете панически затърсиха нови прикрития, докато над главите им свистяха куршумите от неочаквана посока. Скоро стрелбата замря. Чу се шум, сякаш няколко души бягат през гората.
— След тях! — прогърмя заповеден глас.
Нов поток от енергия се вля в жилите на Марти. Това бе очакваният момент. Видя как мъжете от камиона се втурват наляво. В същото време някой запали двигателя на джипа, направи обратен завой и също се устреми след тях. Както беше предположил Питър, всички хукнаха по следите му.
Марти гузно се прехвърли в кабината. Вече беше в безопасност, докато Питър бе подгонен от хайка хрътки. Знаеше, че англичанинът е прав. Това бе единственият рационален начин да се справят с опасната ситуация.
Ключовете бяха на стартера. Пое дълбоко въздух, за да успокои нервите си, и запали двигателя. Безпокойството му дали ще открие жизненоважната информация, поискана от Джон, бе нищо в сравнение с въпроса, който го глождеше. Дали ще успее да подкара тежката каравана? Когато огромната машина оживя и разтресе ръцете и тялото му, му хрумна идея. Затвори очи и стисна реалността в юмрук. Изведнъж се озова в огромен галактически звездолет и самостоятелно го управляваше през страховития Четвърти квадрант. Пътешествието, разбира се, бе принудително, защото се още се намираше под влиянието на мидерала. И все пак звездите, планетите и астероидите запрепускаха пред панорамния илюминатор на звездолета. Умело пое контрол над уредите и се впусна в непознатото.
Отвори очи.
В изблик на самочувствие Марти включи на задна, даде газ и прекърши една млада фиданка. Без да се тревожи, погледна в огледалото за обратно виждане и през страничните прозорци. Не забеляза никого. Здраво стисна волана и изкара караваната от гората гладко, както се изстисква паста за зъби от тубата. Внимаваше за неприятности, както го бе инструктирал Питър. С блеснал поглед оглеждаше сенките,
