Добре би било да знаете, че парещо лютивият вкус най-ефикасно се потушава от хлебни гарнитури и разхладителни напитки — ориз, картофи, банани, бира и кисело мляко са за предпочитане пред обикновената вода, която в случая упорито отстоява позиция на неутралитет и ненамеса. За шербета трябва просто: 1) да си купите шербетиера, 2) да си набавите манго и 3) да следвате инструкциите. Рецептите за къри ще намерите във всяка готварска книга. Не се престаравайте при почистването на скаридите — няма нужда да разцепвате гръбнака с нож или шило и да отстранявате „червото“. Тази операция е наложителна единствено в географски точки с тропически климат, където храната много бързо се „скапва“ (също като хората, ленените дрехи и др.) и морските деликатеси наистина трябва да бъдат внимателно почистени преди готвене — освен ако не сте решили да тровите сътрапезниците си, разбира се.
— Може би някой ден ще имам удоволствието да ви демонстрирам това меню — вметнах закачливо и с елегантен, леко еротичен жест поднесох последното парче зряла папая към устните си, тръпнещи в очакване. (Господ сигурно е сътворил папаята при опит да усъвършенства пъпеша.) Междувременно по съседните маси в ресторанта келнерите заличаваха следите от обедното полесражение — раздигаха, замитаха, разместваха, пренареждаха, досущ като военни лекари, преглеждащи пострадалите след битката, или пък мародери, тършуващи за ценности сред труповете на бойното поле.
— Би било чудесно. Често ли готвехте къри за брат си?
— Да, Бартоломю беше страстен почитател на кърито. Случвало ми се е специално заради него да запретна ръкави и да забъркам едно къри — било в Норфък, където имах всички удобства, било в Прованс, където трябваше повечко да импровизирам, а веднъж дори в мърлявото му ателие в Ню Йорк, при почти полеви условия. Пристигах е благородната мисия да окажа братска помощ, запасен с увити в хартийки подправки, надиплени в тенекиена кутия от кафе (чието оригинално предназначение, въпреки излющения етикет, все пак си личеше от цвета, а и от специфичната многоъгълна форма на капака). Инак не се съмнявам, че в мое отсъствие Бартоломю е поглъщал невероятни, направо потискащи количества купешка туршия.
Предполагам, че кърито е едно от нещата, които силно са липсвали на Бартоломю, когато отиде да живее във Франция. Днес се позамислих над този въпрос тук, в Лориан, където лекият бриз навява едва доловимия мирис на море. Вечерята в хотелския ресторант беше неоправдано скъпа, прекалено амбициозна и за жалост белязана от характерната за французите безразборна употреба на подправки без достатъчно теоретична подготовка. (Единствено при споменатото вече агнешко къри в ресторант „Ла Купол“ усетих интелигентно и компетентно отношение към подправките.) Поднесоха ми уж пресни морски дарове (миди, скариди, жилави охлюви и една-две дъхави стриди), оваляни във всевъзможни, абсолютно несъвместими подправки — въпреки че афинитетът на всички морски деликатеси към кимиона е известен още от времето на древноримския чревоугодник Апиций. Тогава любимо занимание на римляните от високите касти било да си купят една голяма жива барбуна, да поканят гости за вечеря, да извадят рибата от водата и с разточителна наслада да наблюдават как тя бавно умира, променяйки цвета си (червено, оранжево, кафеникаво, мораво, сиво, сребристо). Вероятно в наши дни подобно развлечение, макар и похвално претенциозно и декадентско, а също твърде показателно за отношението ни към другите животински видове на планетата, все пак би ни дошло в повече. (Което всъщност важи за доста забавления от онова време.)
След вечеря проникнах в една стая на долния етаж. Отварянето на врата с електронна ключалка посредством кредитна карта е много по-трудно осъществимо в действителност, отколкото ни внушават по филмите (където героят се справя със задачата с почти смехотворна бързина), затова изпитах значително задоволство, когато открих, че наръчникът за техники на наблюдение на Мосад — надали ще го намерите в кварталната книжарница, но можете да си набавите фотокопие чрез малките обяви в по-параноичните специализирани издания за наемни войници — препоръчва просто да се снабдите с набор универсални секретни ключове (най-лесно ще ви е да подкупите някой портиер или пазач).
Стаята беше мебелирана по абсолютно същия начин като моята (тук — достолепно бюро, там — шкаф от тиково дърво, служещ за прикритие на минибар), но изглеждаше далеч по-просторна, макар цената на нощувката да бе еднаква за двете, вече бях проучил тарифите. Върху сгъваема дървена поставка гордо се перчеше обемист мъжки кожен куфар, а на леглото, широко разтворен, беше проснат по-скромен, но с по- твърди ръбове кафяв дамски куфар; две по-официални рокли бяха предвидливо — и спретнато — окачени в гардероба. Насочвайки за момент вниманието си към зеещия, почти по порнографски разчекнат куфар на кревата, тук-там зърнах палаво да се подава фино дамско бельо, но нямах време за по-подробни проучвания — всяка секунда беше фатална. Промуших ръка в единия от куфарите и извадих плик с документи за пътуване; документът, от който най-много се интересувах — заплануваният маршрут, изписан на ръка — услужливо бе положен най-отгоре. За по-малко от минута преписах интересуващите ме дати, часове и резервации в тефтерчето си с корици от молескин, грижливо окомплектовах документацията в първоначалния й вид и върнах пакета на мястото му. Високата и тънка, твърде префърцунена за моите вкусове лампа на нощното шкафче (кацнала до камара туристически брошури, дипляни и прочие хотелска информация) бе включена в стандартен европейски разклонител, който чевръсто подмених с мой собствен, почти еднакъв по размер, но доста по-специален по предназначение. Съжалявайки, че не разполагам с повече време, хвърлих последен поглед на стаята, за да се уверя, че няма следи от посещението ми, и бързо напуснах.
Време за едно питиенце. Келнерът едва се удържаше да не сподели своята весела възбуда при мисълта за деянията на брачната двойка, прекарваща меден месец (настроение, което обхваща всеки французин при подобна мисъл), и побърза да ме уведоми, че младото английско семейство (единият му член всъщност бе от Уелс, но аз, естествено, се въздържах от пояснения) се е изнизало към града за по-евтина — и предполагам по-вкусна — вечеря в някоя скромна кръчмичка и се очаква да се завърне в някоя половин час. Заедно с тази информация погълнах и чашка млад калвадос. После се понесох пъргаво към стаята си, пренебрегвайки асансьора за ужас на целия хотелски персонал и спирайки по пътя само за миг, за да се подсмихна подигравателно при вида на двата акварела, командировани по разбираеми причини на площадката между етажите. На стената над леглото си заварих да трепти смътно белезникаво петно, отражение на уличния фенер — още една причина да негодувам от цената на стаята.
Изчаках да минат четирийсет и пет минути и в десет и пет извадих приемника — обемист предмет, доближаващ се по размери до „Как да овладеем изкуството на френската кухня“ (изданието на „Пенгуин“). Слушалките бяха включени, честотата — предварително настроена. (Действал на принципа на домашния уред, който ви буди в спалнята, щом бебето в съседната стая заплаче — или така поне твърдеше продавачът в магазина, който така лошо се бе порязал при бръснене, че приличаше на човек, извършил показен, но недотам искрен опит за самоубийство.)
— …И не е вярно, че от творбите му можеш да научиш нещо за самия него! — изръмжа мъжки глас, който веднага събуди у мен искрена неприязън.
— Нахапаха ме комарите. Защо все мен хапят? — Чуха се някакви шумове от банята. — Не съм казала, че от творбите му можеш да научиш нещо за него. Нито пък обратното. Просто е интересно да ги разгледаш — особено онези, които са създадени специално за дадено място. Ти много добре знаеше с какво се захващаш, когато се захвана с мен. Ако не ти харесва меденият ни месец, много съжалявам. Не, не ме докосвай — предпочитам да се почеша по ухапаните места.
Последваха шумове на безмълвно помирение: стъпки из стаята, шуртяща вода от мивката, отваряне на куфари и шкафове. След това чух и други звуци.
ЛЯТО
Общи размишления
Аперитив
Зеленчуци и салати
Студени хапки
Общи размишления
Интелигентният готвач най-често сам осъзнава, че формално структурираното меню престава да играе толкова съществена роля през лятото. Физическите ограничения, които останалите сезони ни налагат — затворени прозорци, уплътнени врати, закопчани догоре връхни дрехи, — постепенно отпадат като необходимост и редом с това външно „разпускане“ настъпва и едно разкрепостяване на духа, сравнимо с
