За момент благородният Тарквин се загледа замислено в далечината.
— Предпочитам да не описвам ранното си развитие чрез външните му белези. В това отношение императивите на биографа и истинският живот на неговия обект се разминават. В крайна сметка мрачната хроника на училища, награди, фактури от обществената пералня — какво ни казва тя за субективните усещания? Може би наистина фактурите от пералнята съдържат повече субективна информация от другите скучни подробности — повече странности навярно, повече алиаторна индивидуалност. Наистина ли нашият герой е прекарвал цяла седмица, без да си смени слиповете, и после си ги е сменял по два пъти на ден през следващия семестър? За какво му е била тази бродирана официална риза, за която пише във фактурата — със странно красив почерк, подсказващ на писателския ум възможността за романс между свенливо изчервяващата се красавица зад тезгяха и покварения титан на изкуството, който й подава торбата с парцалките си при поредното си ежеседмично поклонение: ефимерен човешки контакт, от който той неусетно е станал зависим — нещо като леке, което не се маха. (Възможно заглавие на биографията?) Може би един ден някой писател ще измисли нечий живот и ще го разкаже единствено под формата на поредица документи без емфатичност и коментари: свидетелство за раждане, ученически бележници, шофьорска книжка, застраховка за живот, застраховка на мебелите, списъци за покупки, бележки за невърнати книги от библиотеката, неизпълнени рецепти, неосребрени квитанции от бензиностанцията, неподадена молба за паспорт с фалшиво име и най-накрая тесте сметки от лекари и старчески домове, чиято кулминация ще бъде удивително високата сметка от модно погребално бюро. Върху подобна структура читателят може да наложи собствените си утешителни истории за постижения и развитие. От една страна — да си постигнал толкова неща! От друга — на такава цена! И собственият ни живот, напълно различен — колко скучен, колко лишен от рискове и колко, колко по-добър!
За да „отговоря“ на въпроса ти: бях възпитан от частни учители, нещо твърде сходно със самообразованието.
Брат ми посещаваше частни училища, мавзолеи на гаснещия престиж с претенции да дават образование, на които приписваше вината за пълната си липса на интерес към общата култура, както и доста уморителните си претенции за безкласовост, които разви по-късно. „Всички творци принадлежат към работническата класа“ и други подобни глупости. Ще забележиш, че самият аз съм приятно лишен от подобни превземки. Баща ми в крайна сметка се отказа да се занимава с Бартоломю, или го бяха убедили да се откаже. Мисля, че очевидният ми талант и обещанието за успех, които съм чувал да казват, че излъчвам, са успокоили папа и са му позволили да остави на брат ми повече време за пилеене; навярно един успех на семейство е напълно достатъчен… Както и да е, баща ми го пусна да се запише в „Слейд“, където той постигна невероятното, като ги принуди да го изключат. Що се отнася до мен, мога да кажа само, че който и да е списък с изучавани предмети и взети изпити, с надминати учители и безпроблемно погълнати сложни текстове ще говори твърде малко. Нима истински значимите промени не са свързани с усещането за определени материи, с трайните ми предпочитания към дадени цветове, с вродения ми вкус към определени стихове, определени сгради? Сянката под корниза на стената срещу прозореца на спалнята ми на четвъртия етаж, която се променя със смяната на парижките сезони. Когато става въпрос за вътрешния ни живот, истинския ни живот, какво значение в крайна сметка има изходът от битката при Ватерло в сравнение с колебанието дали да си сложим лютив сос на стридите?
Междувременно Хюи беше свършил с каквото там правеше в къщата — несъмнено той не беше пропуснал шанса да пребърка по уелски нещата ми — и сега плуваше в басейна с шумно пръхтене, цамбуркане и пуфтене като някой морж.
— Хю е бил в отбора по плуване на Кеймбридж.
— Да, предполагам.
Лора вдигна очи към новия си съпруг, който в този момент чрез някакво сложно подводно превъртане измести удивително количество вода дори по собствените си стандарти. Не беше трудно да се заключи, че когато излезе от басейна, в него ще има по-малко вода, отколкото наоколо.
— Знаете ли защо брат ви е бил изключен от „Слейд“? Извинявайте, просто има толкова много истории.
— Само ако ти от своя страна ме извиниш за забележката, че е неразумно да оставяш слънчевите лъчи да падат така безпрепятствено върху кожата над коленете ти. Тъкмо там се получават най-жестоките изгаряния, особено при велосипедистите. Една-две стъпки наляво, накъдето сянката предателски мигрира, и готово. Бяха го хванали да върши някаква пакост. Дали не беше смъквал оловните плочи от църковния покрив, за да ги претопява? Или може би просто са го изхвърлили, защото не е бил особено добър. Страхувам се, че детайлите ми се губят нещо. По това време много четях Пол Валери и сънувах няколко сънища, които ми се сториха по-реални от действителния живот: няколко пасажа от Рилке и Пруст, отделни стихотворения на Леопарди и аксиоми на Лихтенберг, една торбичка горещи кестени, изядени пред театър „Доминиън“ на Тотнъм Корт Роуд два дни преди зимното слънцестоене — ето от това се състоят собствените ми „спомени“. Всичко, което мога да кажа, че си спомням от този период на живота на брат ми, е една разходка в летен следобед, когато екотът на една църковна камбана се носеше над Темза в посока към Ламбет и после бе удавен от бръмченето на син влекач.
Лора издаде въздишка, която говореше за усилие и за съпричастие; подобен шум е могъл да издаде Верди по отношение на Бойто.
— Баща ви е имал своите успехи и своите провали в бизнеса. Отразяваше ли ви се това, когато бяхте деца? Знаехте ли за проблемите му?
— Нищо, което ни напомня за преходността и нетрайността, не може да се смята за напълно отрицателно. Всички на този свят сме скитници, всички сме в крайна сметка бездомни.
— Кои са първите признаци за артистичното развитие на брат ви, които си спомняте?
— Казват, че има някои определени мигове, които всички от едно поколение могат да си спомнят — войни, спортни победи, ужасяващи убийства, кацане на луната. Освен това има житейски мигове, които би трябвало да са запечатани в съзнанието на отделния човек: ранни сексуални преживявания, автомобилни катастрофи, смъртта на близки хора; за едно определено поколение хора на определена възраст — и първия път, когато са видели цветен телевизор. Подобна брутална колонизация на душевния мир не крие интерес за мен, нито пък, подозирам, за който и да било истински творец. Интересувам се най-вече от неща, които не помня, от отсъствия, празноти, елизии, липси, недостиг, апории… от нищото. Самоосъзнаването на творческото ми призвание дойде в момента, в който взех една картонена фигурка на слон, направена от брат ми, с изправен хобот и доста неубедителен водач, и тъй нататък, и го сгазих на няколко пъти с велосипедчето си.
— Кога се случи това?
— Не съм сигурен… не си спомням точно. Мисля, че беше към четири без петнайсет. Определено преди вечеря. Тогава откриха какво съм извършил. Нарочно тълкувам въпроса ти погрешно, за да докажа нещо.
— И какво стана?
— Последваха „смесени рецензии“. Както можеше да се очаква. Брат ми побесня от яд и много се тръшка. Но творците не могат да очакват да имат безоблачно детство. Мога ли да долея чашата ти с леден чай? Не? Имахме бавачка, която беше мила с мен, но малко след това трябваше да я уволнят и нещата се поуспокоиха.
— Какво беше отношението на родителите ви към първите стъпки на брат ви като художник?
— За бога, човек би си помислил, че пишеш биографията на брат ми. Ха-ха! Майка ми и баща ми бяха доста потайни в това отношение, но мисля, че както и всички останали, те смятаха работите на Бартоломю за детинщини. Майка ми, която беше нещо като актриса, разбираше какво значи артистична природа и знаеше, естествено, че аз съм много по-близо до тази природа. Мисля, че тя ценеше моята интровертност, макар че, разбира се, полагаше големи усилия да не го показва и да се преструва, че харесва нещата на Бартоломю — тя можеше да бъде много изкусна и тактична. Баща ми просто казваше „Браво, момчета“ винаги когато някой от нас направеше нещо хубаво.
— Какви други интелектуални влияния от ранното ви детство бихте споменали? Отрази ли ви се животът в чужбина?
— Еврейските мистици смятат, че Бог е създал хората, защото Той обича историите. Знаеше ли това? Думите, които използваме, за да опишем вътрешния живот, са толкова груби, нали? Влияние, въздействие,
