— Ще попитам Роузи, като се върне, дали не е видяла нещо — отвори външната врата. — Бихте ли ми оставили телефон, на който да позвъня?
Полицаят я посъветва да позвъни в местното полицейско управление или на шерифа, които щели да предадат информацията в отдела за убийства. Лорийн затвори вратата и се облегна. Сърцето й биеше до пръсване. Укоряваше се за проявената глупост. В края на краищата не беше замесена в никакво убийство. Единственото, което беше направила, бе да съобщи в полицията описанието на мъжа в колата. Нямаше от какво да се страхува, с изключение на това, че беше прибрала портфейла. Слава Богу, беше го изхвърлила веднага след това, а парите бяха почти изхарчени. Банкнотите не бяха нови и едва ли можеха да бъдат проследени. Защо трябваше да се тревожи, след като полицаите дори не можаха да я познаят. Тя облиза коронките на предните си зъби. Бе изминала дълъг път за кратко време. Беше се променила не само физически, а и психически. Поздрави се за умението, с което бе заблудила полицая, дори се учуди, че толкова късно са открили шофьора на таксито. Ако случаят бе възложен на нея, таксито щеше да бъде първата следа, с която би започнала разследването.
Доволна от себе си, тя излезе и с бързи крачки тръгна към спирката. Нищо у нея не напомняше жената, която полицията издирваше. Косата й беше подстригана по момчешки. Изглеждаше елегантна, въпреки че обувките малко й стискаха и нямаше дамска чанта. Чувстваше се по-уверена от когато и да било през последните години. Хвърли поглед към витрината на супермаркета и загледана в собственото си отражение, за първи път не забеляза бутилките, наредени във формата на пирамида. Отиваше си още един ден от нейното прераждане.
Глава 3
Капитан Руни прегледа докладите на дежурните. Както и очакваше, не съдържаха нищо интересно за следствието. Шофьорът на таксито очевидно не бе запомнил адреса на окървавената жена с едната обувка. Бе изчезнала. Дали не беше вече мъртва? Той отново извика семейство Самърс и им даде описанието на убиеца, получено от анонимната свидетелка. И двамата бяха единодушни, че убиецът е изглеждал приблизително по същия начин, но не бяха сигурни. Показа им и снимка на Норман Хейстингс. Бяха сигурни, че не той е шофирал седана в онази вечер.
Руни обмисли и втори вариант. Ами ако жената е съучастник в убийството? Двамата са убили Хейстингс и след това са се сдърпали на паркинга. След това тя се обажда в полицията, за да опише своя съучастник, съпруг или любовник… В случай, че е съучастник обаче, тя би посочила точно колко е висок, би могла да съобщи и името му, въпреки че с това би насочила полицията и към себе си. Той заключи, че жената не е свързана с убийството. Не е знаела нито името на убиеца, нито колко е висок, защото, както вече беше предположил, е проститутка, която той е взел от улицата.
Тайнствената руса жена бе главният свидетел по делото. Все някой би трябвало да я познава. Мъж и жена са й помогнали да слезе от таксито. Мъжът дори платил на шофьора. Руни инструктира подчинените си да продължават издирването на жената и извика при себе си полицаите, посетили жилището на Лорийн.
Двамата бяха убедени, че никой от разпитаните не е лъгал. Смятаха, че шофьорът на таксито е допуснал грешка.
— Открихме само една руса жена, капитане, но тя нямаше изваден зъб, освен това беше късо подстригана и доста елегантна на вид. Каза, че е отседнала при приятелката си. Изобщо не приличаше на проститутка.
Той им нареди да проведат още един разпит.
— Ако се наложи, вземете и шофьора на таксито! — извика в отговор на отегчените погледи, които двамата си размениха. — Хайде, тръгвайте!
В този момент влезе Джош Бийн и му подаде един факс.
— По-добре прочетете това, капитане. — Той кимна на двамата полицаи да изчакат навън. — Трябва да проверим тази информация. Прилича ми надтшето изчезнало момиче.
Руни грабна сакото си и каза на чакащите го пред вратата полицаи, че са свободни. Ако информацията се потвърдеше, можеше да се окаже, че са открили главния свидетел.
Стените на порутения блок с нелепото име „Хотел «Рай»“ бяха издраскани със спрейове, а прозорците — изпотрошени. Дворът бе пълен със стари и смачкани автомобили. Стаите бяха украсени с нарисувани по стените палми, под които се препичаха полуголи красавици.
Руни се присъедини към групата около покрития труп. На местопроизшествието бяха дошли пет патрулни коли и гардове, охраняващи следователите в това мръсно и съмнително предградие. На няколко метра от тях група хлапета наблюдаваха новодошлите. Повечето от тях не ходеха на училище, а някои дори криеха пистолети под модните якета. Кварталът беше запазена територия на крадци и спекуланти.
— Кой я откри? — Пристъпи към трупа Руни.
— Ей онзи хлапак с червената шапка. Помогнал да я извадят от багажника и да я довлекат дотук. Колата стои в този двор от седмици.
Руни огледа детето. То бе на около седем години и се хилеше, сочейки с пръст трупа.
— Каза, че я довлякъл дотук, защото мислел, че е жива. С други думи, ако по трупа е имало бижута, вече ги няма.
Руни прикри лицето си с кърпа. Вонята показваше, че трупът е поне на два дни. Твърдението на хлапето, че убитата му се сторила жива, беше, разбира се, лъжа. Бе облечена в рокля на цветя и ниски черни обувки. Руни забеляза, че бяха същия номер като обувката, която бяха открили в колата на Хейстингс. Единият крак бе разположен под странен ъгъл спрямо другия. Роклята бе разкопчана на гърба. Рядката руса коса бе сплъстена от черни съсиреци кръв. В основата на черепа зееше дълбока рана, през която се виждаше бялата кост на черепа. Кръв покриваше и гърдите и.
Обзе го чувство на безсилие. Дали това не бе свидетелката, която търсеха. Налагаше се да изчака доклада и протокола от аутопсията.
— Случайно да й липсва някой преден зъб?
Единият от полицаите се наведе над кървавата каша, покриваща лицето й.
— Носът й е толкова смачкан, че нищо не мога да видя. Руни се върна в участъка заедно с Бийн. Отвориха бутилка уиски и си наляха порядъчно количество. Колкото и трупа да си видял, миризмата им винаги остава в ноздрите ти — помисли той. Сладникавата, лепкава миризма на разлагаща се плът.
— Мисля, че това е нашата Пепеляшка — глухо поде Руни. — Майната му! Трябваше да я хванем жива и да я разпитаме.
Секретарката надникна в кабинета. Получило се съобщение от градската морга. Трупът щял да бъде готов за оглед най-рано на другия ден следобед. Дали капитан Руни иска да говори с полицаите, огледали местопрестъплението? Той измърмори нещо за документи, които трябва да довърши, и като кимна на Бийн да поеме работата, седна зад бюрото си. Сержантът вдигна иронично вежди. Шефът му винаги се оправдаваше със спешна документация, когато искаше да си тръгне по-рано. Този път обаче се заблуждаваше. Руни прекара следващия час в разговори с други полицейски участъци. Искаше да разбере дали на територията на града са регистрирани подобни убийства с удари от чук по тила и лицето. По-голяма част от времето обаче мина в бърборене с колегите. Знаеше, че никой от тях няма веднага да запретне ръкави. Трябваше да ровят в стари досиета, да прегледат всички файлове в компютрите. Губене на време, ругаеше наум той. Все пак научи няколко интересни клюки, уреди една партия билярд и се уговори с Колин Спаркс да изпият по едно питие в близките дни. По-рано играеха заедно покер, но не се бяха виждали от години.
Седнал на бара в „Джоус Динър“, той пресушаваше третата си чаша за вечерта. Масивните му хълбоци преливаха извън малкия кръгъл стол. Най-после Колин Спаркс се появи на входа. Руни веднага поръча още две питиета и фъстъци.
— Закъснях, защото твоят случай се оказа много по-интересен, отколкото предполагах. В моя участък е имало подобен случай преди около четири години, тоест преди да ме преместят тук. Убитата е проститутка. Ето, чети. — Подаде му той папката.
— Умен и съобразителен както винаги! — потупа го Руни. — Как си, лейтенант? Как върви службата?
