за да покаже, че приема всичко на шега, но след този случай няколко пъти й се присъни, че същата мъртва ръка посяга да я хване.
— Моля, затворете фризера! — Управителката на първия етаж прекъсна кошмара. Лорийн се подпря на вратата и виденията започнаха да отстъпват. Ръцете й все още трепереха.
Когато се върна, Роузи преглеждаше обявите за домашни помощници. До средата на деня беше звънила на няколко от тях, но работа не се намери. Тя седна отегчена пред телевизора с пакета фъстъци в скута и не обърна внимание на съобщението, че някоя си Анджела Холоу, седемнайсетгодишна, с прякор Холи, е била брутално умъртвена от неизвестен убиец.
Лорийн изсуши косата си и се намаза с овлажняващ крем. Тъкмо разтриваше върховете на пръстите си, когато лейтенант Пейдж отново застана пред нея. Гумените ръкавици, с които правеше оглед на труповете, винаги й създаваха усещане за сухота и затова винаги държеше туба с крем в чекмеджето си. Останалите обичаха да я подиграват за козметиката, но тя не можеше без нея — не толкова заради сухотата, колкото заради сладникавата миризма, която лъхаше от всички трупове, дори и от съвсем пресните. Лорийн не употребяваше парфюми и може би затова овлажняващите кремове й действаха успокояващо със своето ухание на прохладна свежест.
Казват, че полицаят помни до края на живота си първото убийство в своята практика. Изпратиха я по сигнал за семеен скандал. Колата й първа се озова на адреса. Отвън малката къща изглеждаше толкова спретната и мирна, че двамата с колегата й позвъниха в участъка да проверят дали са записали правилно адреса. Съседите бяха позвънили в полицията, след като от къщата се разнесли писъци и изстрели.
Външната врата бе отключена. Гърлото на жената, ръцете и гърдите й бяха нарязани с нож. Памучният й пеньоар бе целият просмукан от яркочервена кръв. Намериха съпруга й в една от спалните. Ръката му още стискаше пистолета, с който си беше пръснат черепа. Стените и леглото, на което се беше свлякъл, бяха опръскани с кръв. Във втората спалня откриха третия труп. Дванайсетгодишното момиченце бе ударено с нож в сърцето. Лежеше завито с одеяло, прегърнало с една ръка някаква кукла. В началото двамата помислиха, че е заспало. При обиска на дома откриха видеокасети с порнографски филми на мъжа и детето. Лорийн никога не можа да забрави нито тези отвратителни „семейни спомени“, нито лицето на завинаги заспалото със своята кукла момиченце. Този случай я научи никога да не съди за хората по привидните белези на личността, като външността или общественото им положение. Семейството нямаше криминални прояви. Почтената семейна двойка от заможното предградие се ползваше с добро име. И двамата съпрузи имаха престижни професии. В същото време бяха устройвали зловещи, перверзни игри със собственото си дете. Случаят бе поучителен урок за едно двайсетгодишно момиче, току-що постъпило на работа в полицията. Седнала пред тоалетката на Роузи, тя усети вледеняващ студ, сякаш чуваше предсмъртните викове на детето.
Руни обикаляше около носилката и от време на време докосваше върха на носа си, без да откъсва поглед от трупа. Чукът на убиеца бе смачкал носа, скулите и дясната челюст. Ударът в тила бе разтворил черепа. По тялото нямаше други следи от насилие, ноктите й бяха цели и непокътнати, ала лекарят констатира стари следи от побои. На седемнайсет години Анджела Холоу, руса, висока около метър и седемдесет, имаше вече три ареста за проституция.
Той благодари на санитаря и се върна в кабинета. Бийн вече го чакаше. Току-що бе разпитал сводника на Холи и още четири момичета, които я бяха видели вечерта преди убийството. Нито един от свидетелите не бе видял лицето на мъжа, в чиято кола Холи се беше качила, тъй като карал от другата страна на улицата. Една от жените си спомни, че колата била бежов металик. Единственото, което повтаряха, бе, че Холи пресякла улицата и се качила в някакъв автомобил. Оттогава никой не бе я виждал.
Руни прегледа докладите и подхвърли на Бийн папката на Колин Спаркс.
— Хвърли един поглед и на това, Джош. Искам пълен анализ на кръвната група на петната, намерени в бежовия линкълн и в колата на Хейстингс. Резултатите да се сравнят с кръвната група на жертвите.
Бийн излезе от стаята, но почти веднага се върна с дълъг вътрешноведомствен факс.
— По-добре виж това. Току-що го получихме.
Докато излизаше, Бийн чу как шефът му изпсува. Факсът бе отговор на неговите телефонни разговори. В различно време през последните седем години, в различни квартали на града бяха регистрирани убийства на още три момичета, ударени с чук в тила, а лицата им — обезобразени. И трите бяха проститутки на различна възраст, и трите бяха намерени в багажниците на откраднати автомобили. За нито едно от убийствата не бяха намерени свидетели и делата бяха оставени висящи. Броят на жертвите става седем, мислеше Руни, докато ги изброяваше наум: освен тези три, още Анджела Холоу, Мария Валез, неизвестната жена от хотел „Рай“ и, разбира се, Норман Хейстингс. Ако всички бяха убити от един и същ човек, както подозираше, веднага трябваше да пристъпи към събиране на всички общи, съвпадащи подробности и да повдигне обвинение срещу сериен убиец.
По-късно същия следобед той получи първото потвърждение на тази хипотеза. Кръвната група от петната в колата на Хейстингс съвпадаше с пробите от кръв, взети под ноктите на Мария Валез. Вероятно се бе съпротивлявала, подобно на жената от колата на Хейстингс. Резултатите от аутопсията потвърждаваха, че е одрала с нокти своя убиец. Никоя от следващите жертви не бе оказала съпротива. Бяха умъртвени мигновено от удара в тила.
Руни извика за трети път семейство Самърс. Тайно се надяваше, че трупът от хотел „Рай“ и жената от тъмносиния седан ще се окажат различни. В такъв случай можеше да се предположи, че на паркинга е имало неуспешен опит за убийство с чук, вероятно на същия убиец, и че Пепеляшка е жива. Това би облекчило следствието с показанията на основен свидетел и, кой знае, може би съучастник на убийствата.
Семейство Самърс и този път проявиха готовност да съдействат на полицията. Никога не бяха попадали в морга, нямаха и представа от следствие, камо ли от разследване на убийство. Руни предложи двамата да огледат трупа едновременно и ги придружи до залата за наблюдения.
— Тя е зад завесата. Ако искате да я огледате по-добре, можем да я обърнем наляво, надясно или по гръб. Не бързайте.
Той натисна копчето и завесата на прозореца се вдигна.
Мъртвата жена бе измита и сресана, а лицето й — майсторски реставрирано от хирурга. Лекият слой грим още повече подчертаваше мъртвешката му бледност. Очите й бяха затворени.
Госпожа Самърс тихо извика и пристъпи напред, докато съпругът й остана неподвижно взрян в картината зад стъклото. Руни не го изпускаше от очи. Той беше видял жената от непосредствена близост, бе разговарял с нея.
— Да — отсече госпожа Самърс.
— Не зная… — каза съпругът й.
— Тя е. Същата руса коса.
— Може би.
— Сигурна съм, че е тя — обърна се към Руни госпожа Самърс. Той кимна и погледна мъжа.
— Какво мислите? Искате ли да я обърнем наляво или надясно?
— Не е нужно. Мисля, че жена ми е права. Това е жената, която видях.
Капитанът зададе въпроса по друг начин. Попита го това ли е жената, на която се е опитал да помогне на паркинга.
— Да — отвърна господин Самърс.
Бийн го очакваше с последната информация за жертвата. Казваше се Хелън Мърфи, трийсет и девет годишна, проститутка и майка на три деца, всички настанени в детски дом. Тялото й бе намерено три седмици след съобщението за нейното изчезване.
Грешната идентификация на семейство Самърс остави Лорийн извън всяко подозрение, макар тя самата да нямаше и представа за това. Руни и неговият екип се заловиха да търсят връзка между Хелън Мърфи и Норман Хейстингс.
Капитанът обаче бе недоволен. Той отново прочете доклада и поиска да му представят резултатите от стоматологичната експертиза. Шофьорът, откарал жената до дома й, твърдеше, че единият от предните й зъби бил изваден. Оказа се, че Хелън Мърфи имала изкуствени зъби. Извикаха шофьора на таксито. Той не
