Диди и колко чудесна била Лорийн.
— С кого работиш? — ни в клин, ни в ръкав се намеси Роузи.
— С всеки, който ме наеме, мила — засмя се Нала, навела глава на една страна.
Роузи не разбра какво означава това, но реши да не изяснява. Краката я боляха, чувстваше как капки пот се стичат по гърба й.
— Слушай, май сгрешихме, като дойдохме тука, а? — обърна се тя към Джейк. — Хайде да си тръгваме.
Тримата се насочиха към изхода, но пъргав както винаги, Арт ги настигна и дръпна Лорийн за ръката. Искал да я запознае със свои приятели. След около десет минути тя излезе на входа на галерията и махна с ръка на Роузи и Джейк:
— Тръгвайте, аз ще остана още малко. Трябва да помогна на Арт.
Джейк отвори вратата на колата и тъкмо влизаше, когато от съседното заведение излезе мъж с огромно шкембе, който разгорещено обясняваше нещо на своя млад колега. Докато ровеше в джобовете си за ключа на колата, дебелият случайно зърна Лорийн и спря по средата на изречението.
— Лорийн? — чу го да казва с изумление Джейк. Тя се обърна и несъзнателно отстъпи.
— Това е Лорийн, нали? — пристъпи към нея Руни. Джейк видя как тя настръхна и стисна юмруци.
— Лорийн! — отново повтори дебелият, сякаш виждаше привидение. Едва когато тя кимна с глава за поздрав, той я позна. — Това е Лорийн Пейдж — каза сякаш на себе си капитанът.
Проследи я с поглед, после кимна за поздрав към Джейк и Роузи.
— Какво означаваше всичко това? — Роузи се настани на мястото до шофьора, без да откъсва очи от Руни.
— Той е ченге — сви рамене Джейк. — И младият мъж с него — също. Този ресторант е известен като клуб на местната полиция. Името на дебелия е Бил Руни. Гадно копеле.
— Боже, никога не съм те чувала да говориш така.
— Има още маса неща, които не знаеш за мен. И за съквартирантката си също. Онзи тлъст никаквец ме е арестувал, а вероятно и нея. Лорийн очевидно не иска да се знае, че капитанът я познава. — Той измина няколко метра с колата и спря. — Дали да не се върна? Искам да проверя дали всичко е наред. Изглеждаше доста объркана.
Докато направи обратен завой, от галерията излязоха Лорийн и Нала и започнаха да махат на минаващите таксита.
— Знаеш ли нещо повече за нея? — обърна се той към Роузи и потегли. — Споменавала ли ти е, че някъде държи пари? Спомняш ли си онази нощ, когато се върна пребита и каза, че паднала върху остър камък? Тогава носеше със себе си доста пари.
— Каза, че продала личните си вещи, които държала у своя позната. — Роузи разсеяно гледаше през прозореца. — Джейк, ще й кажа да напусне дома ми. У нея има нещо, което… Хм, не зная, но…
— Безпощадно?
— Да! И егоистично. Искам да кажа, че… радвам се, че бързо се възстановява, но и днес зная за нея толкова, колкото в първия ден, когато я срещнах в клиниката. Понякога ми се струва, че не желае никой да знае коя е тя.
— Ченгето обаче знаеше. И то много добре.
Руни спря пред апартамента на Бийн.
— Няколко пъти я арестуваха за проституция. Последния път трябваше да я сложат в усмирителна риза. Дотам я беше докарала.
— Тази вечер изглеждаше доста прилично. — Бийн сложи ръка на бравата.
— Да, по дяволите! — кимна капитанът. — Едно време беше доста хубаво момиче. Много-много не разбирам от тези работи, но си спомням, че хващаше окото. С никого не флиртуваше, даже мисля, че имаше две деца. Мъжът й беше адвокат. Така или иначе, взе да пие като смок. Семейството й, кариерата — всичко отиде по дяволите.
Бийн отвори вратата. Историята на лейтенант Пейдж не го интересуваше, но Руни разгорещено продължи:
— Застреля едно хлапе, при това невъоръжено. Изпразни цял пълнител в стомаха му! И знаеш ли кое беше най-гадното? — поклати глава той. — Беше толкова натряскана, че през цялото време се хилеше като идиот. Без майтап, беше се напикала. Мислех, че вече не е между живите.
— Лека нощ — сбогува се Бийн.
Капитанът остана замислен в колата. Виждаше я заспала под канапето, с пола, вдигната до хълбоците, и със същата усмивка, с която му бе кимнала онази вечер.
Лорийн огледа ексцентричната мебелировка в жилището на Нала. Всекидневната бе отрупана с драперии, изкуствени леопардови кожи и огромни картини на голи женски двойки с мъжки полови органи, застинали в гротескни пози. Тъкмо се чудеше дали двете обитателки са изцяло трансформирани в жени, или все още носеха мъжките си гениталии, когато от спалнята излезе Нала.
— С една наша приятелка се случило нещо ужасно — разстроена започна тя.
След нея, накуцвайки в копринено цикламено кимоно, се появи Диди. Очите й бяха подпухнали и червени.
— Беше само на седемнайсет години — захленчи тя. — Намерили я скрита в багажник. Главата й била разбита с чук. Обезобразена. Боже, каква ненормална свиня е могла да направи това?
— Миналата вечер бяхме заедно — заподсмърча Нала. — Горката Холи, беше толкова готина…
Лорийн не знаеше за кого говорят и на два пъти понечи да попита дали не трябва да си тръгне, щом са разстроени от нещастието. Хлипанията и хълцанията обаче продължиха, сякаш двете не я забелязваха. Диди очевидно беше по-неутешимата от двете.
— Драго ни е, че дойде — най-после каза Нала. — Така по-лесно ще престанем да мислим за Холи. Тя беше почти дете. Диди, трябва да се занимаваме с нещо. Хайде да нахраним тази сладурана. Слагай престилката и започвай!
Диди послушно закуцука към кухнята. Нала въздъхна след нея.
— Ще се оправи — каза след нея Нала. — Новината й подейства като удар, но аз зная как да я ободря.
Вечерята беше чудесна. Първоначалният шок от смъртта на Холи постепенно изчезна и разговорът се завъртя около общия приятел Арт. Стана дума за това колко гениален фотограф бил някога, за любовниците и банкрута му, за невъзможността отново да започне бизнес.
— Този апартамент беше негов. — Нала направи широк жест с ръка. — Едно време беше червив с пари и ни го даде. След като се разори, нито веднъж не спомена, че иска да напуснем, макар че беше без пукната пара.
Лорийн кимна. Жилището беше ужасно, но може би само за нейния вкус, реши тя и продължи да наблюдава с интерес своите домакини. Те ръкомахаха, разказваха смешни истории, показваха плакати и албуми от времето, когато работели като танцьори. Постепенно ги налегна умората и се умълчаха. Тихата музика бе изключена и Лорийн реши, че е дошъл моментът да си тръгне. На вратата тя благодари и се сбогува.
— Откога не пиеш? — попита я на прага Нала.
— Около четири месеца и половина.
Нала се засмя. Тя самата била на „суха диета“ от осем години, а Диди — от четири.
— Мисля, че е добре да ти кажем и още нещо. И двете работим като проститутки. Ти си умна жена и сигурно вече си разбрала. Предпочитаме да го чуеш от нас, отколкото от клюки. Заповядай отново на гости! — Прегърна я през рамо и тежкият й парфюм удари Лорийн в лицето.
— Виж какво, аз мога да ти осигуря работа. Имам връзки с доста прилични мъже. Трябва само да поискаш.
Лорийн обясни, че засега има работа и отвори външната врата. Не искаше да изглежда студена и недостъпна, но двете засегнаха онази тъмна, почти нереална част от живота й, за която все още не искаше да си спомня. Двете очевидно знаеха, че някога е проституирала, и това я дразнеше.
