беше сигурен като семейство Самърс. „Прилича на нея — каза той, — и тя беше руса, висока и слаба.“ В крайна сметка реши, че тялото е на жената, която бе отвел до дома й. Руни трябваше да приеме, че жената от колата на Хейстингс и Хелън Мърфи са едно и също лице. Посещенията в дома на Роузи станаха безпредметни и тази линия на разследване бе затворена.
В пет часа свика екипа си на съвещание. Бе поканил и полицаи от други отдели.
— И така, това е Хелън Мърфи — започна той. — Проститутка, руса, на възраст трийсет и девет години. Тялото е намерено в багажника на катастрофирал автомобил близо до необитаемия хотел „Рай“ и е преседяло там не повече от два-три дни.
Полицаите внимателно разглеждаха фотографиите. Следваха Анджела Холоу, после Мария Валез и още три жени с неустановена самоличност. Накрая Руни показа фотографиите на Норман Хейстингс и направи пауза. Аудиторията тихо обсъждаше видяното, някои си водеха записки.
— Очевидно убийството на Норман Хейстингс трябва да се разглежда отделно от останалите, защото е мъж. Може би е видял как убиецът се опитва да открадне колата му и се е сбил с него? — продължи Руни. — Все едно, убит е по същия начин — с чук. Знаем, че оръжието не е едно и също в различните случаи. Убиецът е използвал различни чукове. Общото е, че всички жертви са били обезобразени и убити с удар в основата на черепа. Когато жертвата е с лице надолу и чукът се забие в черепа, при вдигането му той отваря разбития череп. Отново направи пауза, после продължи:
— Жените са проститутки, с досиета при нас и очевидно всичките са блондинки. Свидетели липсват. Досега не е намерен възможен мотив, не е открита и връзка между жертвите, освен общата им професия и факта, че всички са руси, високи и с изключение на Анджела Холоу, известна като Холи — грозновати.
Той продължи анализа още около час с показанията на семейство Самърс, изчезналия портфейл на Хейстингс и описанието на мъжа, шофирал колата на Хейстингс.
— Според телефонните показания на Хелън Мърфи човекът, който издирваме, има дълбок белег от ухапване на шията, близо до адамовата ябълка — уточни той. — Първите убийства с чук, за които имаме данни, са извършени съответно през 1986, 1987 и 1988. Следва убийството на Мария Валез през 1991, а последните три — Анджела Холоу, Хелън Мърфи и Хейстингс, следват през интервали от месеци и седмици. Между 1988 и 1991 имаме пауза от три години, освен ако не излязат данни за други убийства през този период. Да се надяваме, че това няма да се случи, и нека отдадем всичките си усилия в разследването на тази зловеща серия — обобщи в заключение.
Млад полицай попита откъде трябва да започнат и Руни, сам несигурен в отговора, отбеляза, че след като всички жертви са проститутки, полицията трябва да започне от бардаците и улиците на долнопробните квартали. Като начало капитанът препоръча разследването да се пази в тайна и пресата да се държи далеч от него колкото е възможно по-дълго.
Върна се в кабинета си изморен и гладен.
— Какво ще кажеш за нещо печено, полято с къри? — обърна се той към Бийн. Сержантът не беше гладен, но се съгласи да придружи шефа си. Искаше да сподели, че изолирането на пресата не е най- добрият подход.
— В момента един сериен убиец броди на свобода — започна той. — През трите години, в които не се е проявявал, може би е лежал в затвора.
— Каквито и да са шибаните причини, сега той е на свобода.
— Тъкмо там е работата, Бил! За броени седмици той уби още трима души. Какво от това, че са проститутки? Мисля, че трябва да предупредим уличните момичета по някакъв начин.
Както и очакваше, шефът му пренебрегна това съображение.
— Ако пресата научи, ще разтръби историята в преувеличен вид. Сега имаме възможност да спечелим време.
— Някъде някой познава човек с белег на врата, разговаря с него и прочие, без да знае, че той е търсен от полицията.
Руни запали двигателя.
— Пресата не бива да научи, защото иначе Дракула и чичо му ще ни скрият шайбата. Добре, ще предупредим проститутките. И какво от това? По-добре от мене знаеш, че те не се спират пред нищо. Ще продължават да проституират, независимо какво им говорим.
— Какъв е този човек според тебе? — Не се отказваше Бийн.
— Някой, който мрази високи, руси и хилави курви. Що за въпрос? Нали чете описанието му? Ти какво мислиш за него?
— Не зная.
— Точно така. И аз не зная. Никой не знае. Ще ни снабдят с психологически профил, направен от някое светило в тази област. От него можем да разберем защо убива и какво получава от това. Когато обаче кажеш: „Добре, разбрах. Сега ми кажете къде да го открия?“, няма да получиш отговор. В най-добрия случай ще ни насочат към всеизвестен куку, защото така не поемат отговорност за информацията, която ни продават. Нашият човек е хладнокръвно копеле, което върши убийства от години. На всичкото отгоре нито една от хипотезите не се потвърждава напълно заради Хейстингс, който е мъж, при това почтен човек. Настъпи мълчание.
— Той очевидно има нещо към проститутките — въздъхна Бийн.
— Кой знае, може майка му или жена му да са били проститутки — подсмръкна Руни. — Веднага ще предположат, че по този начин ненормалният копелдак убива нея. Пълни лайна! Аз мразех майка си, но това не ме кара да убивам всеки дебелобузест, червенокос тиранин, когото срещна, нали? — Той спря пред „Звездата на Азия“. Съжаляваше, че започна този разговор. — Това означава, че всеки път, когато се сети за своята тесла, той я вади и я забива в главата на някоя проститутка. А сега млъкни, защото съм гладен и не искам повече да говорим за гадостта.
Докато заключваше автомобила, Руни зърна галерията на Арт.
— Господи, кога изникна това нещо? До вчера беше стара агенция за недвижими имоти.
Тръгна към входа, откъдето се виждаше оживената тълпа на гостите. Красив мъж с елегантен светлосив костюм плати на таксито, от което току-що бе слязъл, и също се насочи към входа в компанията на две загорели дами. Докато Руни влизаше в ресторанта, Арт посрещаше приятеля си Крейг Лайъл с възторжени възклицания.
Малко по-късно Лорийн, Роузи и Джейк паркираха зад колата на Руни. Джейк бе облечен в евтин костюм, с найлонова риза и вратовръзка на ярки цветя. Последва го Роузи, която беше с кожени сандали и подобна на шатра рокля, създаваща впечатление, че е още по-дебела. Няколко разноцветни гердана се люлееха на гърдите й и потракваха при всяка нейна стъпка. Лорийн бе отново в своята светлобежова пола и черна копринена блуза с надиплен на раменете шал. Тази вечер бе сложила високи обувки и изглеждаше още по-висока и слаба. Гримът й едва се забелязваше, а беше без бижута, защото Роузи бе отказала да даде обеците си. Арт се втурна към нея, отрупа я с комплименти и сърдечно посрещна „нейните двама приятели“.
Докато ги представяше един на друг, до тях застана келнер с поднос винени чаши. Лорийн понечи да вземе една, но Джейк високо попита за минерална вода и тя засрамено отдръпна ръката си. Тримата стояха на прага на претъпканата с посетители зала и неловко се оглеждаха.
— Искате ли да видите картините? — подкани ги Лорийн.
— Къде има картини? — приятелката й взе да оглежда стените.
В този момент зад гърба им изникна Нала.
— Сетих се къде сме се виждали — стисна тя лакътя на Лорийн. — На събранието!
Лорийн погледна чашата с вода и забеляза, че Нала пие същото. За да прекъсне неудобната пауза, попита за Диди и получи в отговор обстоен разказ за изкълчения й глезен.
— Колко жалко, че след всичката работа, която свърши тук не е могла да дойде. Картините продават ли се?
— Надявам се. Арт е разорен, впрочем като всички нас.
— Ела да се запознаеш с моите приятели — предложи Лорийн. Джейк се държа любезно, но Роузи я загледа с толкова неприкрит възторг, че се почувства неудобно. Нала обаче нямаше нищо против това. Вниманието на непознатата дебеланка я ласкаеше. Заразказва за галерията, колко работа свършили двете с
