— Тъкмо затова отидох у тях, за да го видя в лицето.
— Обеща ми, че ще стоиш вкъщи. Докога ще ме разиграваш?
Тя въздъхна. Край тях минаха една след друга патрулната кола и нейната, карана от младичкия полицай. Щом видя Лорийн на задната седалка, полицаят от патрулния автомобил спря и приближи.
— Всичко наред ли е, капитане?
— Както виждаш. — Руни посочи Лорийн с палец. — Намерих я. Продължавайте. Ще се видим в участъка.
Той се обърна към нея, щом двете коли отминаха.
— Вече нямаме избор. Трябва да те арестувам.
— Бях на събрание на алкохолиците. Мислех веднага след това да се върна, но…
— Но не се върна. Обиколих три пъти Пасадена и Лос Анджелес. Описанието ти е разпространено из целия град Всяко второ ченге се занимава с издирването ти. Къде беше, по дяволите?
— Правих любов — закачливо отвърна тя.
— Много смешно, Лорийн. Защо не ми каза, че си била при Арт Матюз през цялата нощ, когато Холи е била убита? Ти си шибаното му алиби, не разбираш ли?
— Не и през цялата нощ. — Лорийн въздъхна и се облегна на предната седалка. — Роузи сигурно ще си спомни. Тръгнах си късно, около полунощ. По кое време е умряла Холи?
Руни й подаде цигара, без да отговори. Не помнеше часовете на убийствата.
— Около единадесет, нали — подсказа му тя и пое дълбоко дима. — Те излизат на улицата около десет и половина. Холи се е качила в колата почти веднага след това. Значи аз съм била все още при Матюз и той не би могъл да я убие.
— За него това вече е без значение. ФБР ще те разпитва най-подробно, защото той те е посочил като свидетел. Няма начин, момиче. Не мога да те укривам повече. Отиваме в полицията.
Руни потегли.
— Къде отиваме?
— В полицията, разбира се. Къде другаде? Предавам те на „костюмите“ и слагам край. Ти ме направи луд. Заради твоите теории ще ме сложат в усмирителна риза, да не говорим за пенсионирането ми. От първия ден ми подхвърляше не информация, а лайна и половина.
— Кълна се, говоря само истината.
— Холи е убита след полунощ, Лорийн. Исках да те изпитам. Тя го ощипа за рамото и Руни спря внезапно. Целият му дълго сдържан гняв избухна изведнъж.
— Какво си правила в къщата на Торнбърн? Откъде да знам, че не си го изнудвала с историята на брат му, за да изкараш някой долар? Това ли си търсила там?
— Янклоу вкъщи ли е бил?
— Ти не знаеш ли? Утре ще ми натрият носа както никога досега. Нямаме право да влизаме в дома им без преки и неопровержими доказателства.
Навлизаха в кръстовище, когато Руни отново удари спирачките. Излезе от колата и изкрещя на Лорийн да не мърда от мястото си.
Кръстовището беше оградено с полиция. Патрулната кола бе изведена встрани от пътя. Точно в средата Лорийн видя собствения си автомобил. Предницата беше станала на хармоника. Още не бяха извадили младия полицай от колата и кръвта се стичаше по строшените стъкла. Пристигна линейка и лекарите започнаха внимателно да изтеглят тялото. Руни се върна и около минута не отрони дума.
— Мъртъв. Беше почти дете — промълви най-после той.
— Как е станало?
— Сблъсък между три коли. Не е спрял на червената светлина и се е ударил в идващия насреща. Това кръстовище е едно от най-опасните в града. Викат му „гробището“. Защо не е спрял на светофара? — Руни удари с юмрук по таблото и се обърна към нея. — Заради тебе момчето умря! Ти си виновна! Това беше твоята кола!
— Но не аз карах, Бил! — отвърна тя.
Той отново излезе и тръгна към катастрофата. Трупът беше вече сложен на носилка и покрит. Наоколо се събираха зяпачи. Лорийн видя как Руни и един друг полицай се наведоха с фенерите над двигателя, а трети се пъхна под автомобила. Минаха около двайсет минути. Накрая Руни се върна и седна напряко, без да затваря вратата.
— Кабелът на спирачките е намазан с грес и срязан почти наполовина. Кабелът на ръчната спирачка е откъснат. Кой друг е влизал в колата ти днес? Къде са ключовете?
— В чантата ми. — Тя ги извади и му ги подаде.
— Оставяла ли си ги някъде без надзор?
— Да и то за около час и половина-два. Чантата ми остана долу, във всекидневната, докато с Брад Торнбърн разговаряхме в спалнята. — Тя се изчерви и Руни поклати в недоумение глава.
— Господи! Наистина ли си се чукала с него? Преди малко помислих, че се шегуваш.
— Трябваше ми информация, Бил.
— Изглежда, много ти е трябвала!
— Хайде да се върнем, само ти и аз. Ако Янклоу е вкъщи, трябва веднага да го арестуваш. Но ако аз шофирах колата, сега щях да съм мъртва.
— Не и преди да се видя с шефа. — Той затвори вратата и потегли.
Лорийн се беше надявала, въпреки здравия разум, че ще съумее да избегне ареста. Трябваше да стане свидетел на обвинението, да се яви в съда и да понесе всички последствия от това. Виждаше миналото си изнесено на първите страници на вестниците и мислено се прощаваше с мечтата си да открие частно детективско бюро. Зареяла поглед някъде през прозореца, чакаше момента, в който щяха да я въведат в полицията, и единственото, за което мечтаеше, бе чаша водка.
Без да си разменят и дума повече, двамата с Бил влязоха в сградата на полицията. Дежурният офицер записа данните й, после я снимаха в профил и анфас, взеха отпечатъци от пръстите й и я въведоха в кабинета на Руни.
Той бе успял да вземе душ и да смени ризата си. Очакваше Майкъл Берило да дойде, за да присъства на разговора. Когато Лорийн влезе, двамата с Бийн пиеха кафе. Лейтенантът стисна ръката й.
— Вашите показания ще бъдат записани и филмирани — обясни й. — Когато се приготвим, ще започнем разговора.
Тя попита дали са уредили авторските й права, но никой не се засмя на шегата й. Бийн й подаде цигари и чаша вода.
Помоли да се обади на Роузи. Разрешиха й.
Не можеха да започнат разпита, преди да дойдат агентите на ФБР. Беше вече единадесет и половина, когато най-после я въведоха в стаята за разпити. Всички бяха седнали и я очакваха. Разпитът продължи четири часа. Лорийн разказа всичко, което бе видяла и правила от деня, когато бе пребита в синия седан. Попитаха я защо веднага не е дошла в полицията. Защото откраднала портфейла на Хейстингс, обясни лаконично тя. Отговаряше на всички въпроси откровено и ясно.
Никой не прояви интерес към разследването, което бе провела сама, нито към заключенията й.
— Защо толкова много искате да продължите участието си в разследването, след като знаете, че рискувате живота си? — попита един от агентите.
Тонът и изражението му бяха неприятни и Лорийн стана неспокойна. С правоъгълната си челюст, ниско остриганата си глава и безупречния си черен костюм, този млад мъж й приличаше повече на конферансие в бар, отколкото на служител на ФБР. Тя погледна въпросително Руни и той едва забележимо й кимна.
— Трябваха ми пари. Капитан Руни ми плащаше да събирам информация.
Всички бяха предварително запознати с досието й. Знаеха всички подробности от миналото й от момента, в който бе напуснала полицията, и отговорът им се стори доста неубедителен. Дали не е имала и друг мотив, продължи русият.
— Разбира се — спокойно отвърна тя. — Надявах се, че ако се справя с поставената задача и помогна на отдел „Убийства“, полицията на Лос Анджелес ще ми помогне да започна работа като частен детектив. Ако обаче стана свидетел на обвинението, тази възможност ще бъде загубена заради шума, който пресата ще вдигне около миналото ми. Една бивша полицайка и бивша проститутка, която свидетелства срещу
