уважавано и влиятелно семейство, ще увеличи многократно тиражите им. Мисля, че няма да го понеса. Може би ще напусна този град, но всичките ми контакти са тук, така че едва ли ще мога да открия частно бюро на друго място. В детективския бизнес контактите са от изключителна важност, нали?
Никой, не отговори. Хората на ФБР се спогледаха и след малко напуснаха стаята. Лорийн остана сама с полицайката. След около час обаче всички се върнаха. Очевидно нещо се беше променило. Вече се зазоряваше.
Берило направи гримаса, която вероятно трябваше да изглежда като усмивка.
— Госпожо Пейдж, имате ли желание да съдействате на полицията и по-нататък в това дело? Искам да ви предупредя, че начинанието включва и някои рискове.
— Искате да сключите сделка с мен? — Тя гледаше ту него, ту Руни, но капитанът избягваше погледа й. — Зависи от…
— От какво?
— От това, което искате да направя. Ако работя за вас, съдът няма да ме допусне като свидетелка на обвинението. Обзалагам се, че със семейство Торнбърн ще се наложи да пипате внимателно. Какво точно искате да направя? Смятате ли, че Янклоу ще се съгласи на очна ставка?
— Положението е следното. Ако познаете Янклоу при очна ставка, съдът ще претегли неговата дума срещу вашата. А вие, както знаем, сте алкохоличка, доскорошна проститутка, наркоманка и прочие.
— И бивш полицай! — възрази тя.
— Знаем и бихме дали всичко да не беше така — обади се един от ФБР. — Това ще утежни нещата повече, отколкото ако бяхте само обикновена проститутка.
— Мисля, че трябва да убедим Янклоу да дойде в полицията — предложи русото „конферансие“. — Нека да дойде с адвоката си. На този етап нямаме нужда от очна ставка. Вие сте видели добре шофьора на синия седан, следователно ако го огледате добре, ще можете да кажете той ли е човекът, който ви е нападнал. Ще го въведем в стаята за разпити със стъклото за еднопосочно виждане. Ще имате на разположение достатъчно време, докато ние разговаряме с него, за да прецените, дали е той. Трябва да сте напълно сигурна, че Стивън Янклоу е вашият нападател.
— Ти си единственият свидетел, с който разполагаме — намеси се Руни, — но освен от показанията ти, се нуждаем от много повече. Ако той е твоят нападател, можем да го подведем под отговорност за опит за убийство. Можем дори да го предадем на прокуратурата, но както и сама подчерта, като имаме предвид коя си ти и кой е той, можем със сигурност да предположим, че Янклоу ще бъде оправдан.
— Ами семейството, което ме видя и ми помогна да изляза от колата?
— Те не са видели мъжа, а само теб. На този етап не можем да ги използваме като свидетели.
Лорийн все още не разбираше в какво се състоят рисковете, но когато Руни си размени шепнешком няколко думи с агентите, разбра, че интересното едва сега започва.
— Госпожо Пейдж, вие познавате Брад Торнбърн, имали сте полово сношение с него. Той намеква, че сте искали да го изнудвате. Все още не знаем дали е замесен в убийствата, но той е брат на Янклоу. Казвате, че и той имал от онези бутонели, които…
— Искате да изнудя Брад Торнбърн? — усмихна се тя.
— Не. Искаме, и то при условие, че разпознаете Янклоу със стопроцентова сигурност…
Лорийн се опитваше да прецени що за човек е русият агент. Очевидно имаше намерение да поеме ръководството на случая. Изглеждаше уверен в себе си. Всъщност искаха да я накарат да работи за тях, но да изглежда, че го е направила на своя глава. Каквото и да искаха, то бе или незаконно, или, както единият се изрази, „рисковано“.
— Мисля, че разбирам какво имате предвид. Дори и да разпозная Стивън Янклоу със стопроцентова сигурност, вие не можете да предявите към него друго обвинение освен за нападението срещу мен. Искате да ме използвате за… за какво всъщност? Да го притисна здраво, за да видим дали сам няма да влезе в капана, и в същото време да провокирам Брад Торнбърн, за да проверите дали и той не е замесен по някакъв начин, така ли? — Лорийн погледна Руни и се усмихна. — Готова съм, но при определени условия. Ако накарам Янклоу да признае за убийствата, може би като се срещна лице в лице с него в собствения му дом, и ако при това съм с микрофон и цялата сцена се запише, нуждата от свидетел ще отпадне и съдът ще разглежда делото по самопризнанията на обвиняемия. Това ли е целта ви? — Никой не отговори и тя продължи: — Ще опитам, но искам гаранции, че нищо от моята роля в това разследване няма да изтече в пресата.
— Не можем да ви дадем такива гаранции — сряза я Берило.
— Тогава предявете обвинения. Действайте както обикновено.
В стаята се разнесе шушукане. Лорийн помоли полицайката да я отведе до тоалетната. Там тя обмисли още веднъж целия разпит. Не бързаше. Имаше нужда от почивка и време за размисъл.
Когато се върна, в стаята бяха останали само Руни и Берило.
— Не можем да се съгласим на никакви сделки, Лорийн — започна майорът. — Ти впрочем съзнаваш това. Можем обаче да не ти предявим обвинения за задържане и укриване на информация от полицията. Освен това ще направим всичко възможно името ти да не бъде споменавано по време на делото Твоята самоличност ще бъде запазена в тайна, но само ако се докаже, че Янклоу е убиецът.
— Добре, приемам. — Тя погледна с усмивка Руни. — Въпреки че сделката е изгодна само за вас. Ще имам нужда от прилични дрехи и много сън. Ще ми трябва и кола, както и чиста шофьорска книжка, в случаи, че пътната полиция ме спре.
Бил й даде знак с очи да не иска повече.
— Кога ще извикат Янклоу?
— Не съм сигурен за точния час. Не трябва да го притесняваме, така че ще имаш време да се наспиш и преоблечеш.
— Може ли Бил да ми партнира? — Тя се усмихна. Руни гледаше тавана и също се усмихваше. — Той винаги е бил добър партньор.
— Боя се, че не. Твърде много сте се появявали заедно на обществени места. А и като го погледна, имам чувството, че ако веднага не легне да спи, може да припадне по стълбите. Ще те придружи лейтенант Бийн. Впрочем, той вече чака да те откара у дома.
— Ще дойде ли с мен по магазините? Искам да изглеждам добре.
Майорът изрази съмнение в необходимостта от подобна елегантност. Първо трябвало да види Янклоу и евентуално да го разпознае. После щели да уточнят останалите подробности и да обмислят по-нататъшните стъпки.
— Можем ли да й се доверим? — попита Берило, когато Лорийн излезе.
— Колкото на всяка друга жена. Не е слагала капка в устата си от девет месеца. Иска отново да се изправи на крака.
— Хипотезата не беше твоя, нали?
Руни измънка нещо. Знаеше, че ако Лорийн се изправи срещу ФБР, авторството на хипотезата ще стане ясно като бял ден.
— Едно време тя беше много добро ченге, на няколко нива над останалите. Никога няма да разбера какво я накара да прати всичко по дяволите.
— Дано да не прати и нас по дяволите. Ако направи само една погрешна стъпка, ще я арестувам и ще я тикна в затвора за доста време. Обясни й цялата сериозност на положението. Крайно време е да приключим с този случай. И ако, не дай Боже, провали сценария, не ние, а ФБР ще се постарае никога вече да не се добере до почтена работа, не само тук, а и във всеки друг щат. Кажи й го. Твърде много грешки допуснахме, за да си позволим още една.
Глава 18
Руни пътуваше към полицията отпочинал и избръснат. Бе облякъл нов костюм и не бе пропуснал да хапне добре. Изглежда, всички в участъка бяха изпаднали в паника. Берило бе звънял на домашния му телефон поне три пъти, за да му каже, че Янклоу пристига с адвоката си в четири и половина.
Бийн нервничеше на едно от най-задръстените кръстовища в Лос Анджелес. До него Лорийн се стараеше да запази присъствие на духа. Наближаваше четири. Лейтенантът ту барабанеше по таблото, ту
