мислеха, че и всички други животни ще отидат там. Но както виждате, сивите плъхове са останали и сега се събират, за да се вмъкнат нощес в замъка, защищаван само от шепа немощни старци, които не са могли да отидат на планината Кула. Разбира се, сивите плъхове ще постигнат целта си, но аз толкова години съм бил в приятелско съседство с черните плъхове, че няма да ми е приятно да живея с техните врагове.
Сега Ака разбра защо щъркелът бе дошъл при нея. Той беше толкова разгневен от подлостта на сивите плъхове, че искаше да сподели с нея възмущението си. Но като всички щъркели, той не бе направил нищо, за да предотврати бедата.
— Господин Ерменрих, изпратихте ли да съобщят на черните плъхове? — попита тя.
— Не — отвърна щъркелът, — няма никаква полза. Докато успеят да се върнат, замъкът ще бъде превзет.
— Не бъдете толкова сигурен в това, господин Ерменрих — каза Ака. — Аз познавам една стара дива гъска, която ще направи всичко възможно да не бъде извършено това злодеяние.
При тези думи щъркелът вдигна глава и я изгледа недоверчиво отвисоко. И с право, защото старата Ака нямаше нито нокти, нито човка за бой. На това отгоре тя беше дневна птица и щом се мръкнеше, заспиваше; така тя беше беззащитна през нощта, докато плъховете воюваха именно тогава.
Но Ака явно бе решила да помогне на черните плъхове. Тя извика Юкси от Васияуре и му заповяда да отведе гъските при езерото Вомб. Когато гъските научиха за това, почнаха да протестират, но Ака им каза твърдо:
— Мисля, че ще бъде най-добре за всички, ако ме слушате. Аз трябва да прелетя до голямата каменна къща. Ако и вие дойдете с мен, хората от имението непременно ще ни видят и ще почнат да стрелят по нас. Ще взема със себе си само Палечко. Той ще ми бъде много полезен, защото има силни очи и може да стои буден през нощта.
През целия ден момчето бе много бунтарски настроено. Като чу тези думи, то се изпъна колкото може повече, за да изглежда по-голямо, пристъпи напред с ръце на гърба и вирнало нос, отвори уста да каже, че няма никакво намерение да се бие със сивите плъхове. Нека тя си търси помощ от другаде.
Но щом то се показа, щъркелът се размърда. Като всички щъркели, дотогава той бе стоял с наведена надолу глава и допряна до шията човка. Сега дълбоко в гърлото му забълбука нещо като смях. Той протегна светкавично клюна си, сграби момчето и го подхвърли няколко метра нагоре във въздуха. Този фокус бе повторен седем пъти. Момчето пищеше, а гъската викаше:
— Какво правите, господин Ерменрих? Това не е жаба! Това е човек, господин Ерменрих!
Най-сетне щъркелът остави момчето на земята съвсем невредимо и се обърна към Ака:
— Аз сега се връщам в Глиминге, майко Ака. Всички, които живеят там, много се изплашиха, когато напуснах къщата. Бъдете сигурна, че много ще се зарадват, когато им кажа, че дивата гъска Ака и джуджето Палечко идват.
След това щъркелът протегна шия, плесна с криле и отлетя като стрела от силно опънат лък. Ака разбра, че той й се подиграва, но не се засегна. Почака, докато момчето си намери дървените обувки, които бяха паднали, когато щъркелът го подхвърляше; после го настани на гърба си и последва щъркела. Момчето не се противопостави и не издаде нито с дума, че не му е приятно да отиде с нея. Толкова се беше ядосало на щъркела, че само сумтеше презрително. Тази червено-крака върлина си мислеше, че него не го бива за нищо, защото е мъничко, но то щеше да му покаже кой е Нилс Холгерсон от Западен Веменхьог!
Не мина много време и Ака вече стоеше в щърковото гнездо на покрива на Глиминге. Гнездото беше голямо и хубаво. За основа му служеше едно колело, върху което имаше няколко реда клони и буци пръст. Гнездото беше толкова старо, че по него бяха поникнали различни храсти и бурени. Когато женската мътеше в кръглата дупка сред гнездото, тя се любуваше не само на чудната гледка на голяма част от Сконе, но и на шипките и лука до нея.
Момчето и Ака веднага забелязаха, че тук става нещо, което е обърнало с главата надолу установения ред. На края на гнездото седяха две кукумявки, една стара сива котка и дузина престарели плъхове с изхвръкнали зъби и сълзящи очи. Това не бяха животни, които обикновено се виждат да стоят в приятелска компания.
Никое от тях не се обърна, за да погледне Ака или да я поздрави. Всички се взираха напрегнато в голото зимно поле. Тук-там из него се мяркаха някакви дълги сиви редици.
Черните плъхове мълчаха. Виждаше се че са обхванати от дълбоко отчаяние. Те съзнаваха, че не могат да защитят нито замъка, нито собствения си живот. Двете кукумявки въртяха големите си очи, мърдаха вежди и говореха с грозен, рязък глас. Те разправяха, че трябва да се изселят от жилището си, защото сивите плъхове били много жестоки, не щадели нито яйцата, нито пиленцата им. Старата сива котка беше сигурна, че безбройните сиви плъхове ще я изпохапят, като нахлуят в замъка, и непрекъснато мърмореше на черните плъхове:
— Как можахте да излезете толкова глупави да пуснете най-добрите си воини? Как можахте да имате доверие на сивите плъхове? Това е непростимо!
Плъховете не отговаряха нито дума, но щъркелът, въпреки тревогата си, не можа да не възрази на котката.
— Не се бой, Мацо! — каза той, — Не виждаш ли, че майка Ака и Палечко са дошли да спасят замъка? Може да бъдеш сигурна, че ще сполучат. Сега аз трябва да си лягам и ще заспя съвсем спокоен. Като се събудя утре, в Глиминге няма да има нито един сив плъх.
Момчето намигна на Ака и й направи знак, че иска да бутне щъркела, който вече бе вдигнал единия си крак и се настаняваше да спи на края на гнездото. Ака обаче не му позволи. Тя съвсем не изглеждаше ядосана и каза спокойно:
— Мисля, че една стара гъска като мен ще може да се справи дори и с по-голямо затруднение. Смятам, че всичко ще се уреди, ако само господин и госпожа кукумявката, които могат да стоят будни цяла нощ, се съгласят да занесат няколко съобщения.
Кукумявките се съгласиха и Ака помоли мъжката да намери заминалите за планината Кула черни плъхове и да ги посъветва веднага да се върнат в къщи. Женската пък изпрати при кукумявката Фламеа, която живееше в камбанарията на Лундската катедрала, с толкова тайно поръчение, че Ака се реши да й го довери само шепнешком.
Ловецът на плъхове
Наближаваше полунощ, когато сивите плъхове най-сетне, след дълго търсене, намериха една незатулена дупка в зимника. Тя зееше високо на стената, но плъховете се покатериха един върху друг и скоро най-храбрият от тях се вмъкна в дупката, готов да влезе в Глиминге, пред стените на който бяха паднали толкова много негови деди.
Сивият плъх постоя малко в дупката в очакване да го нападнат. Наистина главните сили на защитниците не бяха тук, но той смяташе, че останалите в замъка черни плъхове няма да се предадат без бой. С разтуптяно сърце се ослушваше и в най-слабия шум, но навред цареше пълна тишина. Тогава водачът на сивите плъхове събра смелост и скочи в непрогледната тъмнина.
Един след друг сивите плъхове последваха водача си. Те пазеха пълна тишина, очаквайки черните плъхове да ги нападнат от засада.
И чак когато изпълниха целия зимник, така че след тях не можеха да влязат вече други, те се решиха да продължат по-нататък.
Макар че досега не бяха влизали в замъка, не им беше трудно да се ориентират. Много скоро намериха дупките в стените, през които черните плъхове се промъкваха в горните етажи. Преди да почнат да се изкачват по тесните и стръмни ходове, те пак внимателно се ослушаха. Това, че черните плъхове не се вестяваха никакви, ги плашеше повече от открития бой. Ето защо, когато достигнаха първия етаж без всякакви премеждия, те почти не вярваха на щастието си.
Щом влязоха, лъхна ги миризмата на житото, струпано на големи купища на пода. Но още бе рано да се възползуват от плодовете на победата си. Най-напред претърсиха грижливо мрачните голи стаи. Скочиха на огнището в старата кухня на замъка и едва не паднаха в кладенеца във вътрешната стая. Не пропуснаха да надникнат през всичките тесни прозорчета, но нямаше нито следа от черни плъхове. Когато завладяха напълно този етаж, тръгнаха все така предпазливо към по-горния. Отново трябваше да предприемат едно
