Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция

тази история?

— Ти много си обикалял из околностите — почна момчето, опитвайки се да изтръгне от него нещо повече. — Кой знае колко неща си открил, като си летял над горите и планините.

— Доста интересни неща мога да ти покажа, само да свършиш с тая работа — отговори гарванът.

Момчето почна да удря с такова усърдие, че наоколо полетяха трески. Сега то беше съвсем сигурно, че гарванът е открил мъжкия дял.

— Жалко само, че ти си гарван и богатството, което си намерил, не може да ти донесе никаква полза — каза то.

— Няма да говоря повече по това, докато не видя, че можеш да направиш дупка в стената и да ме освободиш — отвърна гарванът.

Момчето работеше така, че длетото се стопли. Струваше му се, че е отгатнало намерението на Батаки. Гарванът не можеше да копае руда за собствена сметка и сигурно щеше да подари откритието си на Нилс Холгерсон. Това беше много вероятно и много справедливо. Ако момчето научи тайната, то ще се върне тук веднага щом стане отново човек и ще поеме голямото богатство. А като спечели достатъчно пари, ще купи цялата енория Западен Веменхьог и ще построи дворец, голям като Витшьовле. И някой ден ще покани селянина Холгер Нилсон и жена му в двореца. А когато те пристигнат, той ще застане на стълбите и ще каже: „Заповядайте, влезте и се чувствувайте тук като у дома си!“ Те, разбира се, няма да го познаят и ще се чудят кой е този благородник, който ги е поканил. „Харесва ли ви да живеете в такава къща?“ — ще попита той. „Разбира се, но това не е за нас“ — ще отговорят те. „За вас е, за вас е. Този дворец е отплата за големия бял гъсок, който ви избяга преди няколко години“ — ще каже той.

Момчето замахваше с длетото все по-бързо. После ще използува парите си, за да построи кова къща в степта при Сюнербу за гъсарката Оса и малкия Мац. Много по-голяма а по-хубава от старата, разбира се. После ще куки цялото езеро Токерн и ще го подари на патиците, после…

— Сега наистина работиш добре — каза гарванът. — Струва ми се, че дупката е вече достатъчно голяма.

Гарванът действително можа да се измъкне навън. Момчето го последва и видя, че Батаки е кацнал на един камък на няколко крачки отнето.

— Сега ще си изпълня обещанието, Палечо — започна тържествено Батаки, — и ще ти кажа, че съм виждал мъжкия дял. Но не те съветвам да почнеш да го търсиш, защото аз трябваше години наред да се мъча да го открия.

— Аз си мислех, че ще ми кажеш къде се намира като награда за това, че те освободих от плен — каза момчето.

— Сигурно много ти се е искало, когато разказвах — отговори Батаки. — Иначе не би очаквал такова нещо. Не разбра ли, че всички, които са искали да открият мъжкия дял, са пострадали? Не, не! Батаки е живял на земята достатъчно дълго, за да се научи да си държи устата…

После той махна с криле и отлетя.

Ака спеше на земята близо до Сярната кухня, но мина доста време, докато момчето отиде да я събуди. То беше недоволно и тъжно, че изпусна голямото богатство и си мислеше, че няма на какво да се радва. „Тая история за дъщерите на великана не ми се струва вероятна — каза си то, — а не вярвам и във вълци и дупки в леда. Но сигурно бедните миньори, които са откривали големи жили руда сред затънтените гори, така са се побърквали от радост, че после не са успявали да ги намерят. И разочарованието им е било толкова голямо, че не са можели да го преживеят. Аз зная това от собствен опит.“

XXXIВ навечерието на първи май

Събота, 30 април

Има един ден, който всички деца в Даларна очакват така, както очакват Коледа; това е навечерието на първи май, когато палят огньове на открито.

Няколко седмици преди този ден момчетата и момичетата мислят само как да съберат повече дърва за майските огньове. Те бродят из горите, за да търсят сухи клони и борина, искат талаш от дърводелците и взимат трески, кори и пънове от дърварите. Мъкнат се по цял ден от бакалин на бакалин и си изпросват стари сандъци, а ако някое успее да докопа катранена бъчва, веднага я скрива като най-голямо съкровище и я показва едва в последния момент, когато вече подпалват огньовете. Изложени са на голяма опасност както тънките колове в градините с грах и боб, така и старите съборени огради, изпочупените дървени съдове и забравените по ливадите гребла.

Когато най-после настъпи многоочакваната вечер, децата във всяко село натрупват на някое хълмче или на брега на някое езеро голям куп клони, шума и всичко друго, което може да гори. Има села, където струпват не само един, а два или три такива купа. Някъде децата не могат да се споразумеят при събирането на клони, другаде пък онези, които живеят в долната част на селото, искат огънят да бъде при тях, а тия от горната част не са съгласни и тогава решават всеки да си има свой огън.

Купищата гориво обикновено са готови още рано следобед и децата обикалят край тях с кибрит в джоба и чакат с нетърпение да се мръкне. В Даларна по това време на годината денят е ужасно дълъг. В осем часа едва започва да се здрачава. Навън е студено и влажно, защото е още ранна пролет, и чакането е много неприятно. По откритите места снегът се е стопил вече и през деня, когато слънцето е високо на небето, почва да се чувствува топлината; но в горите още има дълбоки преспи, езерата са покрити е лед и вечер става много студено. Затова често се случва да запалят огън още преди да се е стъмнило съвсем. Но така избързват само най-малките и най-нетърпеливите. По-големите чакат да се мръкне хубаво, за да изпъкнат пламтящите огньове с целия си блясък.

Най-сетне желаният час настъпва. Всеки, който е донесъл поне една клечка, е там и най-голямото момче запалва снопче слама и го мушва под купа. Огънят веднага пламва, той пращи и пука в шумата, най-тънките клончета се зачервяват, почва да се издига пушек, черен и застрашителен. Най-после пламъкът стига до върха на купа и изведнъж оттам изскача далеч нагоре висок огнен език, който се вижда в цялата околност.

Когато децата в селото запалят огъня си, те почват да се оглеждат наоколо. Да, ето там един огън, там още един, а сега пламва друг на хълма и друг чак горе на планината! Всички се надяват, че техният огън ще бъде най-голям и най-светъл и така се боят да не би другите да ги надминат, че в последния момент припкат у дома, за да изпросят от бащите и майките си още дъски и дърва.

След като огънят се разгори добре, възрастните и старците идват да го погледат. Сега пламъкът е не само красив и искрящ, той разпръсква наоколо си приятна топлина, която ги привлича да насядат по тревата и камъните край него. Те седят там и се взират в пламъците и на някого току хрумне, че на този чудесен огън могат да си сварят малко кафе. Докато кафеникът завира, някой се сеща да разкаже някаква история, а свърши ли той, веднага подема друг.

Възрастните мислят повече за кафето и за приказките. Децата пък се грижат да поддържат огъня да гори колкото може по-буйно и по-дълго време. Идването на пролетта и топенето на леда и снега стават така бавно. Хубаво ще е, ако със своите огньове те можеха да помогнат малко. Иначе е немислимо дърветата да напъпят и да пуснат листа навреме.

Гъските бяха спрели да нощуват върху леда на Силян и понеже от север духаше силен вятър, момчето трябваше да се мушне под крилото на белия гъсок. Но то скоро се събуди от пушечен гърмеж. Веднага се измъкна изпод крилото и се огледа уплашено.

На леда около гъските всичко беше спокойно. Колкото и да се взираше, то не можа да забележи никакъв ловец. Но като погледна към брега, видя нещо толкова чудновато, че то му се стори като мираж, нещо като Винета или омагьосаната градина при Стура Юльо.

Следобед гъските бяха прелетели няколко пъти над езерото, докато се решат къде да кацнат. Тогава те му показаха големите села и черкви, пръснати по брега. То беше видяло Лександ, Ретвик, Мура и Солерьо. Селата, в които имаше черкви, приличаха на малки градчета и то се изненада, че този северен край е толкова населен. Цялата местност му се беше сторила светла и усмихната, съвсем не това, което беше