— Друго нещо — продължи Раул. — Тази визитна картичка?
— Симон Лориан я е взел някой ден преди пристигането ви.
— А този план на „Оранжерията“?
— Той сам го е начертал. Аз не съм замесен.
— А всичко това, което показва, че все още сте заподозрян от полицията, не ви ли вълнува?
— Не, господине. Срещу мен опитаха всичко и нищо не намериха. Тъй като не съм сторил нищо престъпно, не се безпокоя.
II
ТАЙНСТВЕНО ПОСЕЩЕНИЕ
Раул се отказа. Никакво обяснение с Фелисиен не би дало резултати. Никакво заплашване не щеше да накърни безгрижието — състояние, което може би само изглеждаше безгрижие, а всъщност да бе непоколебима устойчивост. С думи не би изтръгнал тайната му. Значи трябваше да действа.
Събитията в началото не спомогнаха за това.
Фаустин се беше завърнала на работа в клиниката. Фелисиен, който преди обядваше с нея в павилиона, вече обядваше в „Клематитите“ и там прекарваше следобедите си.
На петия ден, за да види какво става, Раул също отиде там.
Готвачката му отвори и каза:
— Мисля, че госпожата е на поляната. Ако господинът иска, може да мине през трапезарията, за да отиде при нея.
В хола имаше две врати, Раул влезе в залата. Но вместо да слезе в градината, той хвърли поглед през тюлените пердета, покриващи стъклените врати на студиото. Откри неочаквана гледка. В лявата част на стаята, под обилната светлина позираше Фаустин с напълно открити рамене и голи ръце. Насреща й пред триножника си за рисуване бе седнал Фелисиен.
Тая сцена раздразни Раул и той изпита трънливото чувство на ревността — нещо, което не се помъчи да скрие от самия себе си.
„Мошеничката! — помисли той. — Какво ли прави тук? И какво иска от нея тоя хубостник?“
Виждаше я анфас, но очите й гледаха малко встрани, към широкия отвор, към поляната и езерото. Осветените рамене бяха закръглени хармонично, златистобели. В паметта му още веднъж изплува споменът за блестящата „Фрина“ на скулптора.
Безшумно отвори вратата, любопитен да чуе разговора им, и видя двамата годеници. Ролан и Жером Елмас бяха седнали на перваза на прозореца със спуснати навън крака. Говореха тихо. От време на време Фелисиен-Шарл обръщаше глава към тях.
И Раул доби дълбоко впечатление, че цялата драма на „Клематитите“ и на „Оранжерията“, първата от двете драми, беше там, в студиото, и се разиграваше между четирите лица, които се намираха в него. Безполезно беше да търси нещо извън тия четирима актьори. Трагедията на любов, омраза, амбиция или ревност, всичко кипеше в тая ограничена рамка. И четиримата изглеждаха спокойни и съсредоточени в сегашното си занимание. Но миналото и бъдещето, престъплението и наказанието, смъртта и животът се бяха сблъскали като разюздани противници.
Какво беше участието на всеки от тях в тоя конфликт? Каква роля играеше между двамата годеници Фелисиен, който безспорно беше влюбен в Ролан?
Как Фаустин, болничната сестра, се беше вмъкнала в тая среда? И защо Ролан, от толкова различна класа, я бе допуснала?
Неразрешими въпроси.
След като годениците се изгубиха в градината, Раул влезе полека и когато Фаустин погледна към триножника, го видя над него и над Фелисиен.
Сконфузена и изчервена, тя веднага се покри с един шал.
— Не се безпокойте, Фелисиен — каза той. — Но, Господи, какъв хубав модел имате!
— Възхитителен. Аз съм съвсем недостоен за него — призна младият човек.
— Значи не се смятате за голям талант.
— Пред такава красота… Раул се засмя.
— А вие, Фаустин? По-приятно ли ви е да позирате в това облекло, отколкото да се грижите за болните в клиниката?
— В тоя момент болните са малко и следобедните ми часове са свободни.
— И вечерите, и нощите ви. Използвайте времето, Фаустин, използвайте младостта си…
Застигна двамата годеници в градината и като наблюдаваше Ролан, ги поздрави с предстоящата им венчавка. Той намери, че тя не е така блестяща като Фаустин, по-малко артистична е, но пък е по- затрогваща, и като Фаустин притежава чара на плътта, на лицето и на формите, което смущава повече от самата красота. Жером Елмас я съзерцаваше с разпалено възхищение.
Тъй като Жером трябваше да довърши деня си в Париж, Ролан и Раул го изпратиха до зеленчуковата градина на „Оранжерията“, откъдето щеше да излезе. Минаха през развалината на зловещите стъпала, чието сгромолясване беше причина за падането на Елизабет и за смъртта й. Изглежда, младите не им обърнаха внимание. Нали всеки ден се разхождаха на това място.
От насрещния бряг на езерото идваше лодка с трима души — Русо и двама от неговите инспектори, единият от които гребеше по дъното на езерото.
— Следствието продължава — каза Жером. — Търсят оръжието, с което раниха Симон Лориан и мен.
Ролан потръпна и прошепна:
— Тоя кошмар никога ли няма да свърши?
Жером се сбогува с нея. Тя и Раул бавно се завърнаха в „Клематитите“. Раул й каза с тон, който подчертаваше интимната му мисъл:
— След сватбата в тая вила ли ще останете да живеете? Ролан отвърна:
— Да, мисля… Но ще направим ремонт…
— Сигурно след пътуване… След дълго пътуване?
— Още нищо не е определено…
Той й зададе и други въпроси. Ролан отговаряше с къси, неопределени изречения и внезапно прекъсна разговора:
— Някой позвъни на входната врата… Но аз не чакам никакво посещение.
В момента, в който стигнаха до площадката, дочуха спор, който веднага се обърна в остра караница. Те разпознаха гласа на слугата Едуар, който викаше бясно:
— Няма да влезете! Докато съм жив, кракът ви не ще стъпи в тая къща.
Ролан премина тичешком през трапезарията. Фелисиен и Фаустин бяха вече във вестибюла. До входа старият служещ се опитваше да препречи пътя на един възрастен господин, който говореше тихичко:
— Моля ви, успокойте се! Искам да говоря с госпожица Ролан. Кажете й, че съм дошъл…
Ролан, застанала на прага, изгледа новодошлия и каза:
— Мисля, че няма да имате честта, господине…
Без нито дума той й подаде картичката си. Тя я погледна и се смути.
Непознатият настоя, като че се боеше от отказ.
— Искам да говоря с вас, Ролан… Тази среща е необходима… Не можете да ми откажете, във ваш интерес е…
Беше прегърбен, с побелели коси, с тънки и благородни черти на лицето и много блед, което показваше болнавост и изтощение.
След малко колебание тя заповяда на слугата:
— Оставете ни, Едуар!… Оставете ни!…
Едуар излезе ядосан. Тогава, обръщайки се към господина, тя каза:
— Съжалявам, че годеникът ми не е тук, щях да ви го представя.
— Наистина, знам, че сте сгодена, Ролан.
— Да, за Жером Елмас.
— Знам, той щеше да се ожени за сестра ви, нали?
