„Кърваво ли? Какво говорите, Шели? Оставете тези приказки. Разбрал сте, че съм творение на кръвта.“
„Но не знам всичко.“ Шели се изправи на крака. „Сънувам доста странни сънища. Нека ви ги разкажа, Повелителю.“ Той ме титулуваше също като Полидори и ме гледаше с изгаряща ирония. „Снощи сънувах, че Мери е бременна. Видях как над нея се надвесва някакво зловещо същество. Дръпнах го настрани, взрях се в лицето му — оказа се моето собствено лице. После ми се присъни втори сън. Отново се срещнах със себе си — крачех по терасата. Онзи, който изглеждаше като мен, но бе по-блед и с ужасна мъка в очите, се спря. «Колко време възнамеряваш да се примиряваш?», попита. Зададох му въпроса какво има предвид. Той се усмихна. «Не си ли чул?» — отвърна онзи. «Лорд Байрон убил дъщеричката си. Сега трябва да отида да направя същото с моето дете.» Изкрещях и се събудих. Намерих се в прегръдките на Мери. Не във вашите, лорд Байрон, никога във вашите.“
Шели ме гледаше и в очите му се четеше дълбоко отвращение. Усетих как душата ми потъва в отчаяна самота. Опитах се да го задържа, но той се дръпна. „Сънищата ви е пратил един мой враг“, промълвих аз.
„А мигар са неверни предупрежденията в тях?“
Отчаяно повдигнах рамене.
„Вие ли убихте Алегра, Повелителю?“
„Шели…“, протегнах ръце, „Шели, не ме оставяйте сам.“ Той ми обърна гръб и излезе от стаята. Не се обърна. Аз не го настигнах — какъв би бил смисълът? Вместо това излязох в градината и яхнах коня си. Поех обратно в жежката нощ. Горещината ставаше все по-жестока.
За първи път от няколко месеца заспах. Тереза не ме събуди. Сънищата ми бяха неприятни, пълни с вина, с мрачни предчувствия. Събудих се в четири. Жегата бе все така задушаваща. Когато се обличах, дочух далечен тътен на гръмотевица откъм морето. Загледах се навън през прозореца. Хоризонтът се смрачаваше. Отидох на брега, после яздих по пясъка. Морета все още беше кристално и прозрачно под сгъстяващите се черни облаци. Чу се гръмотевица, след нея блесна светкавица — освети небето и морето. Изведнъж вълните закипяха от напиращия в залива вятър. Спрях коня и се загледах в морето. Зърнах една лодка. Тя изскачаше и отново се гмуркаше — за кой ли път изскочи и изчезна зад високите като хълмове вълни. Вятърът свистеше в ушите ми. „Не мога да плувам.“ Думите на Шели от преди толкова години отново прозвучаха в съзнанието ми. Той бе отказал моето предложение да го спася. Отново се взрях в лодката. Тя се бореше. После видях как се обърна и започна да потъва.
Драснах по китката си и пих от своята кръв. Издигнах се с вятъра. Превърнах се в дихание на мрака, понесох се над морето. Видях разбитата лодка — как я блъскаха вълните. Познах я. Втурнах се отчаяно да търся Шели. Открих го. Държеше се за една откъртена дъска. „Бъди мой“, прошепнах в мислите му. „Бъди мой и аз ще те спася.“ Шели се огледа с ужасени очи. Протегнах ръце и го хванах.
„Не!“ — изкрещя Шели. „Не!“ Той се изплъзна от ръцете ми и започна да се бори с водата. Погледна към небето и сякаш се усмихна. После бе отнесен и вълните го заляха. Започна да потъва все по-надолу и по- надолу. Повече не се появи.
XII
— Тялото му бе изхвърлено на брега десет дни по-късно. Непокритата плът бе изядена. Онова, което бе останало, бе обезцветено от морето. Трупът изглеждаше неузнаваем. Можеше спокойно да бъде взет за скелет на овца. Помислих си за Хайде. Надявах се тялото й — скапана плът в чувал от зебло, никога да не е било намерено. Надявах се костите й да лежат спокойно на дъното. Трупът на Шели, гол без дрехи, представляваше гледка, от която ми се повдигаше. Накладохме огън на брега и го изгорихме. Когато пламъците лумнаха, миризмата на разлагаща се плът стана непоносима. Лъхаше на гнило и сладникаво — вонеше на моя провал.
Тръгнах по брега. Свалих ризата си. В този момент оглеждайки се, видях на един хълм силуета на Полидори. Очите ни се срещнаха. Месестите му устни се изтъниха в злобна усмивка. Помежду ни премина пушек от огъня. Обърнах се и навлязох в морето. Плувах, докато пламъците изгаснаха, но не се чувствах пречистен. Върнах се при огъня. Там беше останала само пепел. Събрах я в шепи и я прецедих през пръстите си. Един от присъстващите ми показа почерняло парче плът. Обясни, че това било сърцето на Шели. Не изгоряло. Попита дали не го искам. Аз поклатих глава. Беше твърде късно. Прекалено късно да притежавам сърцето на Шели…
Лорд Байрон се умълча. Ребека чакаше с мрачно лице.
— А Полидори? — попита тя.
Лорд Байрон я погледна с недоумение.
— Вие не спечелихте сърцето на Шели. Загубихте и все пак, когато видяхте Полидори, не му се опълчихте, а го оставихте да си тръгне. Така че той е още жив. Защо? Защо не го унищожихте, както се бяхте заканил?
Лорд Байрон леко се усмихна.
— Не подценявайте насладата от омразата. Тя е достойна за вечността.
— Не — поклати глава Ребека, — нищо не разбирам.
— Хората обичат бързите неща, а за да се мрази е нужно спокойствие. Аз разполагах със… спокойствие — изсъска думата той.
Ребека сбърчи чело.
— Откъде да знам дали говорите сериозно? — попита тя с неочакван гняв и страх в гласа. — Могъл сте да го унищожите, нали?
Байрон я гледаше с леден поглед.
— Да, предполагам — промълви най-сетне той.
Ребека почувства как сърцето й забавя ударите си. Боеше се от лорд Байрон, но не колкото предишната нощ, когато доктор Полидори я изненада край Темза с изкривено от лудост лице и отровен дъх.
— Само предполагате? — попита тя. Очите на лорда оставаха все така ледени.
— Разбира се. Как можем да сме сигурни за нещо? В Полидори има вградена частица от мен. Това е моят дар — да създавам такива като мен — в гласа му се появи неочаквана енергия. — Бих могъл да го унищожа, да, разбира се. Но вие питате защо не го правя сега, защо не го сторих в Италия, след като се удави Шели. Причината е една и съща. В Полидори има моя кръв. Той е мое творение. Той, който споделяше моята самота, с този акт ми стана почти скъп. Колкото повече го мразех, толкова повече разбирах, че нямам другиго. Може би Полидори нарочно бе допринесъл за този парадокс. Не знам. Дори Йехова, когато праща потопа, не може да допусне пълно унищожение на света. Как бих могъл да оскърбя духа на Шели, държейки се по-лошо дори от християнския Бог?
