по реката, където държи отбраната си стока. Ако успеете да ме предупредите, че има резерви, ще имам превъзходство над него. Обличайте се сега. Сигурно е наближил, чувам да спускат стълбата. Куарма ще ви помогне да се облечете. Бързо!
Куарма повече пречеше, отколкото помагаше на обличането му. Той трябваше да се бори да се вмъкне в дрехите си, докато тя коленичеше пред него, обвила ръце около кръста му. Намъкна ризата и палтото си без трудности, защото необуздаността й го изкушаваше да отстъпи. Необходимо му беше усилие на волята, за да я изтласка, да си намъкне панталоните, но изведнъж миризмата на тялото й го погнуси. Частица от ума му се зачуди дали да я повали, щом се чувствува жаден за черна плът. Тя го изгледа с укор и очите й рязко се преместиха към тялото му, докато той привършваше с обличането и закопчаваше яката си. После, тъкмо когато се канеше да излезе, тя пак се хвърли напред и разкопча трескаво копчетата, които току-що бе закопчала.
— Никой не ни гледа. Бързо! Искам да те имам. Само за минутка в състоянието, в което си.
Той се изви, блъсна я, освободи се и тръгна към вратата, правейки безуспешни опити да се закопчае. Отвори вратата, изтръгна впитите й пръсти, блъсна я обратно в стаята и преди да успее да възстанови равновесието си, заключи вратата с ключа, който Спаркс беше оставил отвън. Трябваше му само миг, за да си възвърне дъха и оправи дрехите си така, че срещата му с нея да не бие на очи. Когато се изкачи на палубата, видя, че Суза тъкмо пристига. Боцманът стоеше на перилата, готов да го изтегли на борда.
Все още леко накуцващ, Тим се появи с нови, изгладени бели панталони, синьо палто и кожена шапка, чиято опашка бе твърде насмолена. Застанал на края на стълбите, които водеха към задната палуба, Спаркс бе напълно екипиран с дрехи, сабя, излъскани ордени и звезди по гърдите, за които Рори не се съмняваше, че никога не са му били връчвани официално. Независимо от това той изглеждаше симпатично. До него Рори, треперещ да не спука шевовете на панталоните на Спаркс, се чувствуваше също особено горд със своята елегантност.
Най-напред на въжената стълба се появи една жълта ръка, после самият човек бавно се показа, за да му помогнат да се прехвърли на борда. Суза беше дребен мъж. Ако беше само няколко инча по-нисък, щеше да мине за джудже, но в това нямаше нищо гротескно, защото бе добре оформен и с деликатна конструкция. Кожата му беше бледокафява и Рори поради невежеството си отдаде този факт на португалската му кръв. Едва по-късно щеше да научи, че мъжът е мулат, чийто скитащ баща го бе посял на една жена от племето сусу. Трябва да беше към петдесетте, защото косата му беше бяла, а лицето издълбано от бръчки.
Суза бе придружаван от едър млад негър, който според Рори бе най-внушителният мъжки екземпляр, виждан някога. Контрастът между миниатюрния Суза и този черен Херкулес стана още по-очебиен, когато двамата застанаха един до друг на палубата. Суза би могъл да се промуши под вдигнатата ръка на негъра и да остане място за още една глава. Португалецът бе изрядно облечен по европейски и ако бяха чисти, дрехите му биха съперничели на облеклото на Спаркс и Рори. Но чистото великолепие в одеждите на негъра направо го засрами. Той бе облечен в небесносиня дреха от фина вълна с широки бухнали ръкави. Дрехата нарочно бе незакопчана, за да разкрие отдолу друга от тежка бяла коприна, бродирана в синьо и обилно украсена с бисери. Главата му беше увита в яркозелен тюрбан, от който стърчаха бели щраусови пера, стегнати в един огромен рубин. Въпреки цялата тази женска претрупаност от него се излъчваше непреодолима мъжественост.
Когато ги наближи, вървейки на няколко крачки зад Спаркс, Рори забеляза, че човекът не е толкова черен, колкото му се беше сторило от пръв поглед. Беше по-скоро мургав и кафяв — изпечен лъвски топаз със светлини и тъмни сенки, който го гледаше под фино очертани вежди с извивка като крило на птица. Носът беше къс, широк и леко сплескан, но разширените ноздри бяха чувствени. Устните му бяха широки, далеч по-дебели от тези на белите хора, влажни и с гроздов цвят, а брадичката беше солидна, с дълбока трапчинка и толкова гладка, като че ли никога не се бе бръснал. Една вена пулсираше по широката му гладка шия и даже под огромната мантия се криеше намек за огромния гръден кош, разположен върху гладки бедра. Рори, за когото мъжкото великолепие и красота никога не бяха представлявали интерес, бе потресен от дивата красота на младия негър, който независимо от дребните стъпки, които правеше покрай Суза, се движеше с грацията на леопард. Внезапно Рори почувствува, че се изправя лице срещу лице с Африка — същинската Африка.
Суза пристъпи, ръкува се със Спаркс и преди още да се в отскубнал от прегръдките на капитана, представи негъра:
— Негово Прекрасно Височество Баба-ил Кадир бен Идрис, шанго на Саакс, син и наследник на великия властелин, султанът на Саакс.
Спаркс пристъпи с широка усмивка.
— Шанго на Саакс! Ние сме почетени, ваше величество. Моля ви, простете моята неосведоменост за вашето присъствие. Ако знаех, бих изстрелял салют от двадесет и един топовни гърмежа. — Той даде знак на първия помощник да слезе на главната палуба и му нареди заедно с втория и третия помощник да набави необходимото за гърмежите. После приветствува шанго с нисък поклон и размаха шапката си с перото.
— Саакс! — възкликна гласно той с поглед към шанго. — И Сакс! — изви се леко към Рори, който стоеше зад него, като му замаха оживено да се приближи. — Позволете ми, ваше високоблагородие, да ви представя един от най-знаменити те мъже на моята страна, барон ъф Сакс — като натърти особено на името — сър Родрик Махаунд, племенник на великия МакКейрн, който е притежател на този кораб и тази фактория. Сър Родрик, това е принцът на Саакс. — И когато Рори пристъпи, той му прошепна: — Усмихни се любезно, говедо!
Рори протегна ръка, но беше пренебрегнат от шанго. Вместо това приятелят щракна пръсти, с една ръка на сърцето направи поклон, а с другата докосна челото. При поздрава му перата на тюрбана докоснаха лицето на Рори и когато едрият мъжага видя какво е направил, се разсмя гласно, считайки станалото за шега, макар че кимна за извинение. Рори сподели шегата, сочейки високите пера и след това лицето си, като трепна да покаже как са го погъделичкали, след което се присъедини към смеха на шанго.
Закискан, африканецът щракна пак с пръсти, за да повика някой от стоящите на парапета негри. Повиканият падна по лице, придвижвайки се по палубата, като повдигаше тялото си на лакти, докато стигна на няколко крачки от него. Повдигна глава, но внимаваше да не го погледне с очи. Шанго му заговори на арабски и макар че беше минало много време, откак Рори седеше край торфа в замъка Сакс, за да говори със стария Джеми на арабски, той установи, че разбира думите на шанго.
— Кой е този жълтокос нрзани, който носи име като моето? Да не би да е клопка, макар че човекът изглежда почтен и видът му ме радва. Харесва ми, макар че не бива да му го казваш.
Макар да не беше сигурен дали постъпва правилно, или не съгласно предписанието на етиката, Рори сложи ръка на рамото на шанго и му заговори на арабски:
— Мир над теб, милорд шанго, и на домочадието ти. Да ти дари Аллах дълъг живот ида ти се плодят синовете. Наистина е странно, че носим еднакви имена, но истината е, че баща ми беше голям лорд в Шотландия, а твоят е голям в Африка. Това доказва, че името наистина е благородно. Тук няма никакъв трик, милорд шанго. Името Сакс съществува в моя род стотици години. Радвам се, че и твоето име е подобно, което ни прави нещо като братя. Кълна се в трите свещени косъма от брадата на Мохамед в Мека, не бих могъл да помисля да нарека никой друг мъж мой брат.
Изстрел прекъсна Рори и той видя, че шанго брои гърмежите на пръстите си, докато стигнаха до двадесет и един. После с отворена от почуда уста се взря в Рори.
— Ти ми говориш с езика на един правоверен, милорд ъф Сакс. Може би в такъв случай ти не си просто един нрзани, а последовател на Пророка, нека почива в мир във вечността на рая.
Рори съзря възможността да се доближи към младежа. Не можеше да обясни защо трябва да го направи, от откакто го бе видял за пръв път, бе пожелал да му бъде приятел. Собствената му религия значеше съвсем малко за него. В Сакс рядко бе посещавал черква и ако Джеми можеше да го обучава достатъчно за света, той не би могъл да го посвещава в теологията, с изключение на стандартните изрази на арабски, които последователите на исляма произнасят винаги. Рори бе възприел факта, че може би съществува някакъв далечен бог, който положително едва ли се интересуваше от него, но повече не се бе замислял. Сега, изправен пред прекия въпрос относно склонностите му, той не се поколеба да излъже, особено след като чувствуваше неизреченото желание на шанго към него да бъде обърнат към светата вяра, или поне заинтересован от нея.
