люка, беше топъл. Горещината го обгръщаше като някое парцаливо плашило и същевременно като изгарящ огън.
И за най-леките движения трябваше да изразходват огромни усилия, но в края на краищата успя да събере достатъчно воля, за да се претърколи от влажния дюшек и преметне дългите си крака през нара. Успял, той се изправи на крака. Ручеи пот потекоха по гърба му, а слабините го засърбяха. Сякаш и очните му ябълки бяха залепнали неподвижно. Като си намъкна ризата и панталоните, още влажни от вчерашната пот, той закуцука към палубата, за да я види отрупана с моряци, загледани напрегнато към гладката, мазна, тъмна вода.
Рори напусна средната палуба и слезе долу, където Тим се беше подпрял на перилата. Той му направи място и Рори се наведе. Видя по дължината на кораба множество издълбани канута, всяко от които маневрираше покрай кораба. Чернокожи мъже само с по един парцал на слабините, който от влагата по- скоро подчертаваше, отколкото скриваше това, което трябваше да прикрие, полагаха усилия да запазят равновесие на тесните кану. Тези, обясни му Тим, бяха прочутите мъже кру от Брега на Робите — свободни негри поради храбростта им във водата и поради това, че белите търговци се нуждаеха от тях. Някои се бяха изправили, вдигнали плодове със странна форма и цвят, каквито Рори никога не бе виждал. Видът на пресните плодове, независимо какви щяха да излязат, беше така изкушаващ, че той запита Тим как би могъл да се снабди. Лесна работа, уведоми го Тим. Трябваше само да привлече погледа на някое от викащите момчета, да вдигне едно медно пени и да го хвърли. Независимо дали щяха да го уловят или не, все щяха да го намерят. Рори последва съвета на Тим. Привлече вниманието на един черен като въглен момък, който му се ухили с огромните си бели зъби, след което му хвърли пенито. Беше се прицелил лошо и пенито падна близо до кануто, но за миг черните крайници и розовите табани изчезнаха във водата. След секунда момчето показа широката си усмивка, държейки пенито в пръстите си. Хвърли един тънък канап и щом Рори го улови, то привърза другия му край за кошница от плетени палмови листа, която Рори издърпа на кораба.
Странните фасулоподобни жълти плодове бяха непознати за Рори, но Тим бе ял такива преди. Банани, назова ги той. Трябвало да се обелят, преди да се ядат. Тим му показа като смъкна жълтата кора и подаде на Рори кремаво жълтата месеста вътрешност. Рори ги намери чудесни. След дългата диета на овесена каша, соленото месо и грубата храна, всичко прясно би имало приятен вкус. В бананите Рори откри странен аромат, какъвто не бе срещал преди. Кръглите жълти портокали, за които бе чувал, без да ги е вкусвал, бяха по-освежителни от бананите. Зелените лимони бяха кисели и сбръчкаха устата му, но след като изяде един, се почувствува съвсем освежен, двамата с Тим опразниха кошницата.
Зад крякащия хаотичен водовъртеж във водата под него Рори съгледа ниска, правилна редица зелени дървета, израстващи очевидно от водата на кокилоподобни корени. Между тях тесни отвори сред зеленината откриваха канали от по-тъмна вода и на известно разстояние зад върховете на дърветата той можа да види една бяла кула, над която се вееше знамето на МакКейрн и Огилсви. Докато продължаваше да оглежда невероятния и нереален пейзаж, от свежата зеленина на брега се измъкна лодка. Беше корабна лодка, обслужвана от половин дузина чернокожи, които движеха веслата механично, но съвършено под думкането на барабан. На кърмата друг чернокож направляваше румпела, докато под червено-белия навес двама пасажери се разполагаха в средата на лодката. Рори наблюдаваше тази почти царствена процесия, когато дочу да го викат откъм средната палуба и се обърна. Видя, че капитан Спаркс му маха с ръка.
— Мистър Махаунд — гласът на Спаркс звучеше някак раздразнено, — бихме предпочели да бъдете тук, на задната палуба. Едва ли е необходимо да си продирам гласа, за да привлека вниманието ви, докато вие зяпате заедно с простите моряци.
— На вашите услуги, сър. — Рори се надяваше, че ще приключи пътуването, без да влиза в пререкание с капитана, който изглежда редуваше настроенията си да бъде непоносим и след това да се опровергае с някаква неочаквана любезност.
— Този син на подрискана маймуна! — Спаркс се извърна рязко и посочи към лодката, която приближаваше. — Нарекъл се Дон Педро да Суза и се титулува „господар“ на замъка Ринктъм. Той е най- гадният, най-мазният, най-плъзгавият и най-лукавият копелдак, дишал някога въздух, и аз не бих му се доверил повече, отколкото на някой шмекер от Тайбърн. Но ние сме зависими от това копеле. Той отговаря тук за събирането на роби за компанията и ако ни провърви, ще можем да напълним трюмовете, без да става нужда да ходим до Бадагри или Калабар и да плащаме по-високи цени. Той е тук, за да ни събира роби, и тъй като ние поддържаме това място, купуваме ги по-евтино. Но ми се струва, че този ментърджия ни премята. От него вземаме главно яруба, сусу и тук-таме по някой ибо или дахомей. Днес пари носят хауса, мандинго и суданците. Струва ми се, че проклетия Суза ги взема и ги продава на по-високи цени на други фактории или кораби, след това взема парите и купува обикновена стока, като прибира печалбата в джоба си. От време на време ни залъгва с неколцина роби от по-първо качество, колкото да ни задоволи. Те, казва той, идвали от някакво арабско княжество, което два пъти годишно води робски кервани до брега.
— Да, сър, — съгласи се Рори, въпреки че не разбираше защо трябва да прекъсне разговора си със своя приятел.
— Вие, мистър Махаунд, не знаете нищо за тази проклетата работа с негрите. — Спаркс продължи да наблюдава приближаването на лодката, докато говореше на Рори. — Но аз зная. Суза и аз не се разбираме и последния път, когато бях тук, едва не му обръснах брадата с късата си сабя. Впрочем той води някого със себе си в лодката. Странно кой ли ще е.
— Не зная — отговори Рори.
— Възнамерявам да ви изпратя на брега със Суза и докато вие сте там, ще отседнете в Ринктъм Кясъл. Ще отидете не като Рори Махаунд — най — безценният домакин, който някой кораб е имал някога, а като барон ъф Сакс, племенник на мистър МакКейрн. Искам да поразузнаете и да видите какво има Суза в бараките си. Използувайте ума си, ако имате такъв. Може би не бихте различили един джалоф от един пигмей, но поне ще можете да разпознаете силните и здрави мъжкари, стига да срещнете такива. За такива сме дошли и искаме да вземем триста парчета, ако успеем. Ако намеря, ще взема и петдесетина женски. Те не носят пари, колкото мъжете, но в Барбадос ги използуват за домашни прислужници. Пък и белите по островите развиват вкус към негърска плът като партньор в леглото.
— Да, сър — приветствува Рори възможността да слезе на брега. Радваше се, че ще бъде освободен от трудната задача да проверява товара заедно със стария Стоут. Под палубата беше по-горещо, отколкото в самия ад.
Спаркс го изгледа одобрително.
— Предстои ни важна мисия и по-добре се преоблечете. Елате в каютата да видим кои от дрехите ми ще ви станат. Има време, докато Суза пристигне. Малко по-едър сте от мен, но дрехите ми ще ви станат и ще приличате на нещо. Нужен ви е и слуга. Кого искате да вземете със себе си?
— Бих предпочел Тим.
— Ще накарам Стоут да отвори моряшкия сандък и да го премени в нови дрехи. Как е кракът му? Може ли да стъпва на него?
— Все още го боли и раната не се е затворила, но може да издържи.
— Трябваше да бъде обгорен. Вече няма значение. Слезте да се облечете прилично. Куарма ще ви помогне, ала не се увличате да я нападнете пак. Няма време. Освен това Суза ще ви достави някоя черна женска за нощта, стига да изтраете миризмата й. Това е част от африканското гостоприемство. Все едно, че ви обслужват за вечеря. Хайде.
В каютата Спаркс зарови дрехите от гардероба си. Рори набързо избра палто от гранатово кадифе с бричове от златисто бял сатен, бели чорапи и обуща с черни токи. Повикал Куарма, Спаркс я накара да потърси риза с волани, черна яка и колосана тривърха шапка, поръбена с бял марабут.
От един гравиран сандък измъкна няколко костюма от фин лен, скроени като флотски униформи, и ги хвърли с купчина ризи и бельо.
— Кадифето е неподходящо за този горещ климат, но днес ще направя добро впечатление на Суза. Облечете белите дрехи, след като слезете на брега, но утре искам да направите добро впечатление. Аз ще сляза на брега нощес или утре. Вижте дали можете да ми доставите сведения дотогава. На кея на Ринктъм ще има корабна лодка за вас по всяко време, в случай, че пожелаете да я използувате. Ако Суза има някаква стока, ще се забавим няколко дни с разтоварване и товарене. Научавам, че има таен склад нагоре
