— Не, ако знаехте, щяхте да бъдете нащрек. Но вие ме разочаровахте последните няколко дни. Имам предвид едно повторение на случая, който Фани описва. Когато седяла на стола в хана и надзъртала през стената да гледа двамата младоци от другата страна. Предполагах, че след като прочетете Фани, може би ще се заинтересувате от Лийзи, ала уви, времето ми зад ключалката отиде напразно.
— Ще трябва да прекарам много дълго по море, преди да се нахвърля на Лийзи!
— Не мога да кажа, че ви обвинявам. Той беше същински Ганимед, когато го наех за първия рейс, но се промени, за жалост. Е, не ме съдете много строго. Когато човек скучае, би сторил какво ли не. Освобождавам ви от работа и смени докато ви зараснат раните. Идете да се видите с Тим и му кажете, че се надявам кракът му да се оправи. Ето — Спаркс бръкна в джоба си и извади една лъскава златна гвинея — дайте това на Тим. В края на краищата той наистина си я заслужи.
Рори взе монетата и се оттегли. Този човек положително бе луд. Или пък, както сам бе казал, просто отегчен от живота. Беше добър капитан, ако човек гледаше само безукорната чистота на кораба, дисциплината на екипажа и съвършените му навигационни познания. Но бе непредвидим. В даден момент беше страшно любезен и учтив. В следващия ставаше жесток, садистичен и безмилостен. Рори нищо не би могъл да стори, освен при възможност да подражава на добрите му обноски. Но сега да върви да види Тим.
Прекоси палубата и се спусна към вонящата предна палуба. Това бе част от кораба, където изрядното поддържане и почистване не се поддържаше никога. Тя принадлежеше на екипажа, на който бе позволено сам да определя какъвто си иска ред. Малко капитани си позволяваха да налагат дисциплина върху тази част на кораба. Понякога някой моряк, встрастен в чистотата, поддържаше собствения си нар — дюшекът чист, одеялото сгънато и дрехите сложени в някакъв порядък, но в повечето случаи дюшеците бяха вмирисани, одеялата накуп, сред хаоса от мръсни дрехи, а собственикът им вонеше некъпан, несресан и вонлив.
Рори си проправи път през лепкави вълнени чорапи по пода, съдрани панталони и други парцали, докато се добере до нара на Тим.
Проснал се гол и стенещ, Тим не го чу и не отвори очи, докато Рори не раздруса раменете му.
— Мъчно ми е, че нещата не вървят на добре с теб, Тим.
Зелените очи на Тим бяха замъглени от болка.
— Не ме съжалявай, друже. Ти как си?
— На оправяне, Тим. Казаха ми, че кракът ти не го бивало.
— Така е, Рори. Ужасно боли, мамка му.
Рори намери парче свещ и я запали, после коленичи да огледа крака на Тим. Имаше една дълга рана — гноясала и отекла, а тъканта беше мъртвешки бледна, граничеща с тъмночервена. Целият крак се беше подул, кожата бе изопната и лъскава. Пламтеше, когато Рори я докосна.
— Как изглежда? — бавно изговори Тим, сякаш се боеше от неизбежния отговор.
— Е, бих могъл да кажа, че изглежда добре, Тим, и да те излъжа. Зле е, ала не чак толкова, че да не можем да направим нищо. В каютата на Спаркс има аптечка. Ще отида да взема нещо. Малко разбирам от рани, но зная поне това, че трябва да те почистим и измъкнем от тази воняща дупка. Трябва да изтеглим отровата. Моят старец Джеми падна и си разряза ръката, която отече като твоя крак. Старата Мак Ларен, която познава билките и тревите, го наложи с лапи от брашно и мляко. Така го излекува. Само почакай за минутка, Тим. Излизам, но ще се върна. Не се тревожи, аз ще се погрижа за теб.
Рори изкачи стъпалата и се върна на палубата. Видя капитана на задната палуба и с бърза крачка тръгна натам.
— О, мистър Махаунд, — диамантът на Спаркс блесна на слънцето, когато той размаха пръст към Рори. — Изглежда, че ви харесва компанията ми, щом пак ме потърсихте.
— С ваше позволение, сър, за да лекувам Тим. Както изглежда, не вярвам кракът му да изтрае дълго, ако не се направи нещо. Много лошо състояние. Искам да се опитам да направя нещо за него.
— И да не се обърнете на самарянка, така ли? Само за да спасите крака на Тим? Е, изглежда, че на кораба са се събрали всички християнски добродетели като Вяра, Надежда и Любов, щом и вие ставате бавачка на Тим. Да, спасете крака на Тим, ако можете. На мен не ми трябва еднокрак. Казах, че няма да се явявате на работа. Правете, каквото решите.
— Тогава бих желал да преместя Тим в малката каюта до моята, която е празна, сър. Не бих могъл да се грижа за него на предната палуба.
— Умната, мистър Махаунд! Той е кон с различен цвят. Един моряк на задната палуба. Не мисля…
— Тим е добър моряк. Сам го казахте. На вас не е необходим с един крак, затова ми се струва, че си заслужава да го спасим. Особено след като ви е нужен за примамване на хора.
— Хм, струва ми се, че сте прав донякъде, мистър Махаунд.
— Искам да го изправя пак на двата му крака.
— И искате да бъдете домакин на Тими в съседната каюта. Смешно, мистър Махаунд. Развеселен съм. Нямате ли чувство за хумор? Винаги ли трябва да сте сериозен?
— Работата е сериозна, сър. Дали в аптечката ви има опиум?
— Ще наредя да ви изпратят в каютата едно шишенце. Никога на задната палуба не съм приютявал моряк, няма да го направя и сега. Но ако вие преместите Тим без мое знание, работата е малко по-друга. Аз няма да знам нищо, нали?
— В такъв случай няма да ви благодаря, сър. — Рори го остави и слезе до кухнята. Готвачът поклати глава, когато Рори му поиска бял хляб, но след като разбра какво е решил, кимна с глава.
— Овесената каша ще свърши същата работа, мистър Махаунд. Може би по-добре с ленено семе, но една хубава лапа с овесена каша ще измъкне сърцевината направо с жилото на цирея и ако свърши работата, добре е да се изтегли отровата от една рана. Ще забъркам една паница и ще я държа на печката, така че да ви е подръка, щом потрябва.
— И малко гореща вода. Тим трябва да се измие.
— Веднага ще стопля един казан, мистър Махаунд. Славен авер сте вие. Всички обичаме Тим и ще ви бъдем благодарни.
След час Рори бе преместил Тим. Нареди да го изкъпят, да му срешат косата, постави възглавница на гърба му и го разположиха пред сравнителното удобство да дъвче най-големия от всички деликатеси — пресен ананас, който готвачът му беше изпратил по Лийзи. Парче платно, напълнено с гореща овесена каша бе превързано с парцалени ленти около раната на крака му. Той загледа Рори и му се усмихна. Беше печална усмивка, но в погледа на Тим вече не се четеше страх.
— Вече съм по-добре — каза той. — Какво смяташ да правиш сега, Рори?
Рори седна на нара и разтвори книгата на капитана.
— Ще ти почета, Тим. Това ще те разсее, щом чуеш за Фани и какво й се е случило, като отишла в Лондон. Приключенията й спокойно могат да разпенят всеки мъж. Ще ти покажа и рисунките. Да, почакай сега да чуеш за Фани. Ще се изправиш като войник, Тим, така че даже няма да са ти нужни два крака, за да стоиш прав.
ДЕВЕТА ГЛАВА
В течение на последвалата седмица раните на Рори зараснаха. Не разбра дали това се дължеше единствено на овчата лой, но белези не му останаха, за което беше благодарен. Тим не беше толкова щастлив. Отокът му спадна и вече беше в състояние да поддържа тежестта на тялото си на крака, но възпалението не заздравя и продължаваше да му причинява болки. Рори се върна при стария Стоут, а Тим неохотно се премести на предната палуба.
Една сутрин Рори се събуди и установи, че леглото му е неподвижно за пръв път от много седмици. Беше странно и почти забравено усещане. Не усещаше нито накланяне, нито търкаляне и като се изключи лекото полюшване, което незабележимо поклащаше кораба, Рори сякаш се намираше в замъка Сакс. Имаше обаче една разлика — проклетата горещина! Тя изпълваше каютата като нещо плътно и блажно, което се полепваше по него като влажна вълна. Нямаше изход от нея. Нито отдих. Дори и лекият бриз, проникващ от
