плаване в Хавана взе един от онези кубински мелези на борда и го накара да й го плъзне, докато гледаше през дупката на вратата. Клетият слезе от кораба като промушена свиня, целият накълцан. Странен чешит е старият Бастинадо, харесва му да надзърта през дупките.
— Изглежда всички на този кораб са такива. — Рори изгреба остатъка от каша с лъжицата. — Даже и ти, Лийзи.
— Едно момче трябва да преживее, мистър Махаунд. Не е леко да си юнга. Трябва да уйдисваш на всички авери от предната палуба. Но както и да е, все е по-добре, ако си сирак у дома. Тук си изкарвам хляба.
— Какво има в бъчонката? — посочи към пода Рори.
— Лой. Готвачът казва, че няма нищо по-добро от лойта за такива рани и натъртвания. Той винаги държи от нея, за да лекува тези, които старият Бастинадо наказва. Поръча да ви намажа. Искате ли, мистър Махаунд? Ще го направя с удоволствие и ще внимавам да не ви заболи.
Лойта миришеше на умряла овца, но Рори се обърна и остави Лийзи да го намаже. Стискаше очи, когато пръстите на момчето го докосваха, но верен на думата си, Лийзи беше внимателен, докато ръцете му се плъзгаха по тялото на Рори. Когато свърши и Рори лъсна като прасе на селски сбор, той се отпусна и се почувствува значително по-добре.
— Кажи на готвача да прати и на Тим от това.
— Тим е целият намазан — ухили се Лийзи. — Най-напред бях при него. Тим е по-зле от вас, мистър Махаунд. Левият му крак е оголен до кокала. Направо се вижда костта.
— Жал ми е за него. Кажи го на Тим, чуваш ли?
— Тим знае, Тим не ви мрази, мистър Махаунд. Няма ви карез. — Той посочи бъчвичката на пода. — Вода, мистър Махаунд. Можете ли да я стигнете? — Лийзи бръкна под ризата си и измъкна една книга, подвързана в телешка кожа. — Капитанът ви праща това.
Рори взе книгата и едва не повърна от миризмата, излъчвана от мишниците на Лийзи.
— Ще се върна с вечерята ви. — Лийзи изгледа продължително Рори. — Не искате ли да ви бъда полезен с нещо друго, мистър Махаунд?
Рори поклати глава и Лийзи се запъти към вратата, затваряйки я подире си. Изпратената от Спаркс книга бе същата, която четеше в деня, когато Рори попадна на борда — за девойчето на име Фани Хил. Рори я разгърна, заинтригуван от илюстрациите, които не оставяха съмнение за характера на героинята, и изостриха апетита му към текста. Скоро бе погълнат от разказа, но тъй като четеше бавно и трябваше да спира да разгледа подробно всяка рисунка, не напредна кой знае колко, докато заспа.
Два дни и две нощи прекара на леглото, обслужван от Лийзи, намазван всеки ден с овча лой и задълбочен в приключенията на прекрасната Фани. Спеше много, замаян от виното, което Спаркс редовно му изпращаше. Болките стихнаха и страданията станаха по-поносими. Благодарение на шмекериите на Фани, виното и пикантните ястия, които готвачът му приготвяше, тези няколко дни бяха спокойна пауза в живота на Рори. Рисунките, както и огнените описания в текста, сякаш запалваха фитил на пороя от мисли, които замотаваха странни фантазии в главата му. Едва не се изкуши да забави Лийзи при едно от посещенията му, когато му носеше храна, но смрадта и пришките на хлапето го отвратиха.
През втория ден долови писъци и когато Лийзи му донесе вечерята, той каза на Рори, че по заповед на Спаркс двама мъже били бити с камшик. Единият бил заловен да спи на смяна, а другият не бил лъснал достатъчно перилата и Спаркс не останал доволен. Но, побърза да го осведоми Лийзи, пътуването било нормално, тъй като обикновено Спаркс пердашел всеки ден. Да, призна си Лийзи, той обичал да наблюдава — наслаждавал се, докато трае боя, а след това изпитвал съжаление към нещастните копелдаци. Радваше се, че на сегашния рейс имало малко бой. Може би старият Бастинадо така прогонвал част от чувствата си към черната жена.
На третия ден с помощта на Лийзи Рори успя да се облече и излезе на палубата. Първият човек, когото срещна, беше Спаркс, който го поздрави вежливо, сякаш нищо не се е случило, макар че си запуши носа, когато Рори го наближи.
— Гръм и мълния, мистър Махаунд, воните на препечен овчи бут. Готвачът ви е оправял, вижда се. Той си мисли, че лойта лекува всичко, дори и сифилис. Е, кажете, как ви хареса Фани? — Той бавно притвори едното си око с многозначително намигване.
— Човек не би могъл да желае по-добър събеседник по време на неразположение, сър. Много мило от ваша страна да ми я изпратите.
— Наистина, мистър Махаунд. Рано или късно ще разберете, че не съм чак толкова жесток. Само отегчен. Удоволствията на борда на кораба са ограничени, особено когато сте ограден само от мъже.
Рори го изгледа въпросително.
— Куарма? Тя не е жена, мистър Махаунд. Тя е животно. По-добра е от кучка, естествено, тъй като може да говори и, надявам се, да мисли. Но не правете грешката да смятате негрите за човешки същества. Започнете ли да ги считате за хора, значи нямате способности за нашата гадна работа. Те не са нищо друго, освен двукраки животни и толкова. Купуваме ги, продаваме ги — в плантациите на Западна Индия ги използуват за работна ръка. Те са само определено тегло плът на крака. Ще разберете, че негърът има само най-примитивните, скотски инстинкти. Като е гладен, яде. Щом се умори — спи. Разгорещи ли се кръвта му, бесува. Не си ли намери жена, взема мъж или говедо. Слушал съм, че се съвокупляват с крокодили в Африка и не се съмнявам в това. Не хабете чувства по тях, нито дори по Куарма. На нея й трябва само мъж и досега не е намерила някой да я задоволи, освен може би нейният брат, за когото винаги разправя. Възнамерявам да я продам след това пътуване. Ще донесе добри пари в Хавана или Порт-О-Пренс. — Спаркс въздъхна и сви рамене, сякаш да се отърси от въпроса. — Надявам се, че не ми се сърдите, мистър Махаунд.
Рори беше благоразумен. Някога бе готов да убие този усмихващ се негодяй. Сега се възхищаваше за откровената му наглост.
— Не, сър — Дори му се усмихна.
Спаркс завря пръст под перуката си и се почеса.
— Свирите ли на някакъв музикален инструмент, мистър Махаунд? Ако е гайда, не споменавайте, защото това не считам за музика.
Рори бе объркан от рязката смяна на темата. Той не знаеше нищо за музиката, макар че не беше съгласен с мнението на Спаркс за гайдите. Техният писък му харесваше. Поклати глава в отговор, зачуден каква ли сатанинска мисъл се гнезди в главата на Спаркс.
— Попитах ви просто защото Тим О’Тул лежи и не може да ни посвири на арфата си. Исках да се поразвеселим с танци по палубата тази нощ. Това ще разведри екипажа, но без Тим изглежда ще трябва да се откажа.
— Как е Тим? — запита Рори.
— Не много добре, за съжаление. Десният му крак не заздравява и е прикован за нара. Тим е добър човек, но боя се, че ще си загуби крака.
— Ще ми позволите ли да го посетя, сър?
— Разбира се, мистър Махаунд. Предайте му съчувствията ми. Кажете му, че ако се наложи да ампутираме крака му, ще го удостоя сам да извърша това. Не че имам опит като хирург, разбирате, но поне ще мога да го отрежа с малко повече знания от всеки друг.
— О, сигурен съм в това. — Рори не можеше да каже дали капитанът е наистина загрижен за Тим, или не. Човек никога не знаеше кога капитан Спаркс говори искрено, кога със сарказъм. — Ще предам съобщението ви, сър. — Той се обърна и продължи пътя си.
— Още минутка, мистър Махаунд — протегна ръка Спаркс. — Просто забравих. Кажете ми, от многото картини в книгата коя най-много ви заинтересува? Ще бъде интересно да видя дали вкусовете ни съвпадат.
— Струва ми се, сър, — бавно отговори Рори, гледайки Спаркс право в очите — онази, където Фани надзърта през ключалката и наблюдава как другото момиче забавлява нейния неаполитански приятел.
— Туше! — засмя се Спаркс и вдигна ръка да потупа Рори по гърба, но се спря навреме. — Позволете ми да кажа обаче, че и самата Фани не е попадала на по-възбуждаща гледка от спектакъла, на който аз бях свидетел. Неаполитанецът не би могъл да ви достигне, мистър Махаунд.
— Благодаря, сър. Радвам се, че сте останали доволен. Естествено, ако знаех, че наблюдавате, може би щях да бъда по-добър.
