бала с него и се обзалагам, че няма да спя с него. Харесва ми и поради някаква друга странна причина. Вярвам в него, въпреки че е някакъв си черен дивак.
— Приятелчето не е дивак. Прекрасен екземпляр е, макар че е негър. И е от кралски род, нищо че иде от някакъв гаден, мръсен кралски дворец. Саакс е важно султанство. Чудно, че никога не съм си помислял за сходството в имената. Сакс и Саакс! Звучи еднакво, нали? В Тунис има пристанище, наречено Сакс, ала не предполагам това да има някаква връзка с тази симпатична маймуна. И не виждам как един замък в Шотландия би могъл да има връзка с него. И в Германия има сакси. Но съм сигурен, че никое от тези места няма връзка с нашия приятел, чийто баща е подведомствен султан на султана на Мароко. Както и да е! Името ти му направи впечатление и той разтвори ръце, за да те прегърне.
— Ако трябва да пропътувам цяла Африка с този шанго, кога ще се върна в Англия?
— Аз се завръщам в Ринктъм Кясъл след шест месеца. Това ще ти даде време да идеш до Саакс, да станеш приятел с него и баща му, да вземеш колкото може повече роби и да ги докараш в Ринктъм навреме, за да ме посрещнеш. Вземи Тим със себе си. Ще ти бъде приятно да имаш някой, с който да говориш на английски. Аз ще обясня работите на чичо ти и кой знае, може би сам старият Джордж ще ти окачи ордена на Жартиерата. Той има акции в компанията, както се говори.
Рори мушна ръце в джобовете на панталоните на Спаркс, които бе обул, и ги обърна навън.
— Вие храбро ме пращате в пущинаците на Африка, но след декорацията, която ми метнахте, няма ли да е по-добре да имам и нещо в джоба си?
— Разбира се.
Спаркс извади от джоба си ключ и отвори едно от чекмеджетата под леглото си. Изброи от една кожена кесия злато и сребро, мушна го в друга по-малка кесия и я подаде на Рори.
— Тук има сто фунта. Името на стария Джордж се зачита в Африка и се приема добре. Ще направя още нещо за теб. Ще даря шанго с най-хубавите дарове, които някога е получавал. Сам ще ги подбере от товара. Имаме няколко инкрустирани със сребро пушки, кадифе от Лион, дантела от Брюксел, чифт посребрени корони от Бирмингам. Ще му бутна и толкова мадейра, колкото може да изпие. Арабите не пият, освен да си оправят стомаха, но ще се изненадаш колко от тях налапват джама, щом видят чаша с вино. Ще се видим, като сляза на брега. Сега отивай на палубата. Ако ти трябва нещо преди завръщането ми, изстискай го от проклетника Суза. Той е същинска невестулка, но е задължен да ти даде, каквото му поискаш. Свърши колкото можеш повече работа. Аз съм зависим от теб. Знаеш ли какво? Разделяме се като добри приятели. — Той протегна ръка на Рори.
Рори я пое с известно недоверие, след което сърдечно я раздруса.
— Знаете ли, сър, вие сте странен. Веднъж сте истинско копеле, а друг път направо ми харесвате. Разбира се, че ще се ръкувам с вас и ще бъдем приятели, но дявол го взел, никога не ще мога да ви се доверя. Все пак ще забравя дори представлението, което ви изнесох с Куарма.
— Недей! Това е най-хубавото, което съм наблюдавал. След това тя трябваше да ми признае, че си го направил по-добре от брат й. Същински разпасан жребец, каза тя. Е, аз се надявах, че ще те възбуди малко повече с камшика, но което й направи, беше най-хубавото, което някога съм гледал. Представи си онази кучка да моли за милост? Е, че защо да го забравя, копеле? Искам да го запомня.
— След нея направо ми минаха мераците за негърки.
Спаркс вдигна предупредително ръка.
— Не говори прибързано! Само такива женски те чакат занапред. И малко арабки за разнообразие. Ще започнеш да ги харесваш. Няма нищо по-добро от негърките, пък и в мрака какво значение има цветът на кожата? Желая ти щастие, Рори! Пускам Махаунд сам да се развърти из Африка, но успееш ли да измъкнеш от Ериксон черната стока на Саакс, ще си заслужава. Всичко хубаво. Желая ти успех.
— Може би ще имам нужда от него. — Съзнавайки новата си роля, Рори не изчака Спаркс да мине напред. Вместо това излезе пръв, без дори да се грижи да държи отворена вратата за капитана.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Шанго на Саакс, с цялото величие на младостта си — ръст, красива външност и великолепни дрехи, бе отнел напълно инициативата от Дон Педро да Суза. Изведнъж Суза се бе превърнал в нищожество, каквото не беше, докато не се прехвърлиха от кораба в дългата лодка и на Рори се отдаде възможност да го прецени. Намери го точно такъв, какъвто го бе описал Спаркс — една мазна, раболепна дребна невестулка. Направи му впечатление представянето на Рори като племенник на МакКейрн и като истински лорд Рори инстинктивно разбра, че на този човек не биваше да се доверява. Въпреки раболепното съгласие на Суза, Рори почувствува, че той не го харесва, и остави ревността за сметка на Суза. Беше прав — Суза завиждаше не само на младостта на Рори, но и на факта, че е бял. Следите на негърска кръв бяха помрачили живота му. Винаги трябваше да заема второстепенното място.
Поради теснотията в лодката бяха разположени един зад друг с по един здрав гребец кру между тях. Преводачът на шанго лежеше на носа, където поемаше пръските от вълните. Следваше Тим, зад него Суза. После, зад друг кру и под балдахина седеше шанго, до когото не достигаха капчици, и зад още един кру Рори, който подобно на израилтяните, пресекли някога Червеното море, измина пътуването сух. Когато наближиха брега, синята вода отвори път на мръсно, тъмнокафяво течение, идващо от видимо непроходимия бряг с мангрови дървета, чиито кокилоподобни корени крепяха същински балдахин от зеленина.
За Рори това беше съвсем друг свят — свят на пламтящото слънце. Аромат на разлагаща се растителност, блясък от искрящи птичи крила, бавно плъзгащи се дънери, които опровергаваха същността си, като разкриваха по две черни мънистоподобни очи и гущероподобните си крокодилски муцуни, както и блестящите от пот чернокожи момчета кру. Над всичко това той можеше да долови, независимо от яркото слънце, една странна атмосфера, която макар и заплашителна, го опияняваше.
Продължиха нагоре по реката, докато зад скрит от гъста мангова горичка завой излязоха на едно разширение на реката, където течението се забавяше, за да образува гладка лагуна. От едната страна, на по-високия бряг, имаше стабилна почва и тук се намираха факториите, кошарите, къщата и магазина на Монго и големите складови навеси, които представляваха Ринктъм Кясъл — африканският аванпост на МакКейрн и Огилсви в делтата на река Нигер. Определението му като замък бе карало Рори да си представя нещо подобно на собствения му дом в Сакс. Беше си мислил за сграда от каменни стени, амбразури, бойници, кули и различни съоръжения за отбрана. Вместо това видя една жалка постройка с дървени огради от колове и бамбукови хижи, покрити с палмови листа. Ринктъм Кясъл обаче нямаше никаква нужда да се отбранява. Бе построен да приема хора, а не да ги държи отвън. Цялото селище изглеждаше съвсем уязвимо, сякаш можеше да бъде превзето от банда деца, играещи на Робин Худ. Но може би то изпълняваше задачите си да събира и пази роби, които след това се товареха на корабите на МакКейрн и Огилсви.
Подвикванията на гребците в лодката бяха посрещнати от приветствени викове на брега. С ловко движение на греблата и викове те стигнаха до хлътналия бамбуков кей, който се показваше над бълбукащата вода. Черни ръце с розови длани присегнаха да помогнат на пасажерите и да ги качат на построеният набързо кей, който се заклати и олюля под тежестта им. Добре отъпкана пътека водеше перпендикулярно нагоре към едно разчистено място с висока ограда от колове, до врата, придържана от дървени талпи. Влязоха през нея и спряха да си поемат дъх след стръмното изкачване.
Рори видя едно солидно и плътно заграждение, обширно като площад, в средата на който от зидана кула се развяваше знамето на МакКейрн и Огилсви. Вдясно дълга редица варосани в бяло дървени едноетажни постройки откриваха една непрекъсната тераса, крепена от колони от палмови стволове. Насреща им се издигаше друга редица по-солидни сгради, отчасти зидани, отчасти от дърво, при които личаха усилията да се наподобят европейските конструкции, тъй като на някои от прозорците имаше жалузи, а крепящите верандата колони бяха каменни, макар изсечени грубо. Всичко това се заобикаляше от оградата, висока петнайсетина фута, чиито краища бяха силно заострени. На известни разстояния имаше
