ръкуват.
Баба не докосна ръката на Рори.
— Този обичай ми се струва глупав, Рори. В моята страна не вършат такива празни работи. Вместо това се прегръщат. — Той обви с ръце Рори и го потупа по гърба. — Сега, след като се опознахме, нека ти кажа, че е невъзможно човек да изтрае тук с подобни дрехи. Те са прекрасни — пръстите му се провлачиха по кадифеното палто на Рори, — но са по-горещи от пустинята по пладне. Ще благоволиш ли, братко, да носиш моите дрехи?
— А защо не? — Рори погледна прямо Баба, спирайки очи на неговите. Баба се поколеба.
— Защото… да, ще го кажа. Моята кожа е черна, а твоята бяла. Белите хора не считат черните за равни. Моят баща е султан и въпреки това често пъти белите не се отнасят с уважение към мен и когато го правят, имам чувството, че постъпват така, само защото искат нещо от мен. За белия човек аз съм черен дивак, който скита из джунглите с халка на носа. Почти животно.
Рори се усмихна, присегна и улови Баба за ръката.
— Всъщност, Баба, ти си първият чернокож, с когото говоря. Да, кожата ти може да е по-черна от моята — той продължи да държи ръката му — и все пак това е една добра ръка. Силна и способна на добри дела. Никога не съм разговарял така с друг мъж, но ми се иска да ти кажа, че имам всички основания да те смятам за чудесен мъж. Ако нямаш възражения дрехите ти да докосват бяла кожа, аз не възразявам да ги нося. Нека никога не говорим повече по този въпрос. Цветът на кожата ни няма по-голямо значение от разликата в цвета на очите или косите ни.
Ръката на Баба стисна тази на Рори.
— Никога вече няма да споменаваме цвета на кожите си — каза той и бавно отпусна ръката му.
Рори огледа вътрешността на шатрата и я намери далеч по-привлекателна от спарения Ринктъм Кясъл. Беше хладно и приятно. Дебели пъстроцветни килими придаваха мекота под краката, подплатена от пясъка под тях. Стените блестяха от бледата пъстрота на драпериите, обшити със сребро и злато. Нямаше мебели с изключение на големите дивани, ограждащи стените, покрити с най-различни материи. Пухкавите възглавници правеха диваните още по-привлекателни. Няколко ниски масички блестяха със седефените отблясъци на инкрустираните перли, а от една пробита месингова тръбичка струеше син дим с тежкия аромат на сандалово дърво. Ароматът изглежда отблъскваше насекомите, тъй като нямаше мухи или комари, каквито рояха в къщата на Суза.
— Всичко тук е твое, Рори. — Окуражаващият жест на Баба включи шатрата и всичко в нея. Той плесна с ръце и един младеж се появи от тъмната сянка. — Това е Абдула, който е на твое разположение. — А на слугата каза: — Виж твоя господар, на когото ще се подчиняваш както на мен… А сега, момко, отвори сандъците. Нека брат ми си избере одежди. Единственото, което не може да носи, са зелените тюрбани, тъй като той не е хаджия, защото никога не е ходил в Мека. Разгърни му дрехите да си избере, Абдула.
Момчето разтвори сандъците и заизважда сребърни кафтани. За втори път този ден Рори се изправи пред проблема да си избира дрехи, които не му принадлежат, но дрехите на Баба бяха толкова по- великолепни от тези на Спаркс, че Рори бе поразен от тяхната пищност. В своето изумление той посочи една тога от ажурена коприна, на чиято предна част имаше сребърна бродерия, поръбена със ситни бисери. После със същата прибързаност, при одобрението на Баба, Абдула снабди Рори с качулеста джелаба от фина бяла вълна, чифт жълти пантофи като тези на Баба и дълго парче посребрен муселин за тюрбан.
Баба даде знак на момчето да остави дрехите на единия от диваните и каза:
— Занеси дрехи и на червенокосия мъж, който е слуга на милорд Сакс, и не се връщай. Не позволявай никому да влезе в шатрата. — Обърна се към Рори със смутен вид. — Преди да се преоблечем, ще трябва да се изкъпем в реката. Ние от исляма вярваме в чистотата. Дори и тези, които са в пустинята и не могат да се къпят с вода, чистят телата си с чист пясък. Освен това водата ще ни освежи. Прохладна е. Моите роби ще направят така, че да не се боиш от крокодили. Ти, брате мой, ще носиш памучни гащета, докато се къпеш, и никой освен червенокосия ти роб няма да ти прислужва. Не подобава сам да се обслужваш, но от друга страна, не подобава моите роби да те виждат без дрехи. Робите клюкарствуват помежду си, а не е тяхна работа да знаят, че си роден нрзани. Предпочитам да не го знаят.
Рори разбра думите на Баба, но те криеха малко смисъл за него. Защо ли вземаше предпазни мерки никой да не види Рори и тялото му, когато той явно не се боеше, че ще го видят робите му? Учуденият вид издаде неспособността му да разбере.
— Голият мъж мигновено издава вярата си — покри с усмивка своето смущение Баба.
Рори поклати глава объркан.
Баба наведе глава, без да поглежда Рори. Изчака дълго и човек почти можеше да разбере борбата в душата му. Когато накрая заговори, стори го бавно, опитвайки се да намери правилните думи, които да спестят смущението му.
— Искам да кажа, приятелю и братко, че има един сигурен начин да откриеш последовател на исляма от един нрзани. Не е толкова лесно да се разпознае правоверен от евреин, тъй като ние от исляма спазваме различни обичаи от евреите. Ние вярваме, че един мъж трябва да се избави от известна част ненужна кожа по тялото си. Това е белег на мъжество и знак на принадлежността му към исляма. Човек може да го сметне за жертвоприношение, но малката болка, която изпитва при тази операция, не е нищо в сравнение с увеличеното удоволствие, което той получава. Нашите жени го предпочитат. Това беше, което ме смущаваше.
Сега Рори го разбра. Засмя се и смехът му беше тъй заразителен, че Баба изправи глава и се усмихна.
— Защо го усукваше, братко мой? Искаш да кажеш, че арабите са обрязани и че един мъж, застанал гол, може да се разбере от каква вяра е според това, дали е покрит, или не?
— Това се опитвах да кажа. След като те опозная по-добре, аз няма да се срамувам да ти говоря по толкова интимни въпроси.
— Тогава не мисли повече. Вярно е, че ножът никога не се е допирал до мен. Такива операции не се извършват в Шотландия, нашата религия е съвсем друга. Ние мислим, че това закритие на кожата дава дори по-голямо удоволствие на нашите жени. Но макар че ножът никога не се е допирал до мен, Баба, съдбата сигурно ме е предопределила за правоверен. Виж! — Рори смъкна панталоните и застана гол пред Баба. — Огледай ме, Баба, и виж качествата ми. Природата е отстранила излишъка, тъй като не е останало достатъчно кожа да ме покрие. Още когато бях малък, започнах да надраствам кожата си. Природата е отстранила покривката, понеже не беше достатъчна. Наистина, странно беше това за другите момчета, когато отивахме да се къпем на реката. Аз бях единственият оголен между тях и се срамувах за това. Другите хлапета си правеха шеги с мен и ме наричаха „боецът с оплешивялата глава“. Обаче на девойчетата изглежда им харесваше повече, отколкото ако беше облечена. Сега двойно се радвам на природата — или може би на съдбата — че се е погрижила за мен. — Той направи няколко крачки към Баба и изви тялото си. — Виж, приятелю и братко мой!
Баба го загледа и кимна глава одобрително.
— Иншаллах! — тупна го той по рамото. — Никой каирски хирург не би могъл да свърши по-добра работа. Аллах да бъде благословен! Няма защо да се страхуваме, че някой би узнал. Ти напълно приличаш на нас. — Той плесна с ръце и извика Абдула. Прошепна му нещо и пак го отпрати.
— Не се нуждаем от услугите на твоя червенокос роб, Рори. Нито пък ще използуваме услугите на Абдула. Ще бъдеш много по-добре обслужен. В моя дом аз имам четири съпруги, колкото ми се разрешават от пророка. Те са майките на моите синове, а човек не взема съпругите си на път, за да не бъдат видени от друг мъж. Вместо това взема робини, за да удовлетворява естествените нужди на човешкото тяло. Както мъжът трябва да яде и пие, за да поддържа живота си, както трябва да спи, за да се събуди, така се нуждае и от жена, която да изкушава тялото му и да поддържа доброто му здраве. Затова ще те представя на другите ми робини и по-специално на една от тях, която ще ти подаря. Тя се казва Елмира и аз се разделям с нея с известна скръб, защото е добре обучена да задоволява нуждите на един мъж.
— Тогава не бих могъл да приема такъв подарък. — Рори усети как слабините му набъбват при мисълта за подобна услуга. Много отдавна не бе имал жена, дори се наслаждаваше на неугледното, което Суза щеше да му предложи.
— Трябва — настоя Баба. — Ако ти дам нещо, което няма значение за мен, като тези дрехи например, това не би било подарък. За съжаление не мога да претендирам, че е девица. Такава беше, когато я купих,
