той и като пристъпиха извън шатрата, където ги чакаха чадъроносачите им, Баба се ухили. — Знаеш ли какво си, Рори?
— Хибрид от шотландски барон, судански принц и арабски шанго.
Лицето на Баба пак стана сериозно.
— И нещо повече. Ти си мюсюлманин, правоверен. Думите, които току-що повтори, те направиха такъв. Волята на Аллах е да не бъдеш вече нрзани. Помисли, човече, и се възрадвай. Даже не се нуждаем от бръснар, за да ти смъква излишната кожа. Ти си роден за исляма.
— Иншаллах — отвърна Рори напълно уместно.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
След прошарената от слънцето и напоена с аромат на сандалово дърво шатра на Баба къщата на Суза вонеше на плесен и паразити. Вонеше така, като че ли самият покрив от палмови листа и дори стените бяха живи хора заедно с някогашните обитатели — вкаменени гущери, насекоми и други мъртви животни. Закуската обаче бе сервирана с известна елегантност — великолепна дантелена покривка, макар скъсана, изпоцапана и омаслена, напукан порцеланов сервиз от потъмняло сребро. Спаркс и Суза вече се бяха настанили, когато Рори и Баба влязоха. Двамата се надигнаха почтително. Покланяйки се ниско на Баба, Суза посочи двете празни места край масата, но Баба, изненадвайки Рори с неочакваното изговаряне на английски „Благодаря!“, плесна с ръце. Влезе свитата с Тим накрая. Почистиха пода с метлички и разположиха възглавници, след което поставиха отпреде им малка масичка. Излязоха от стаята, за да се върнат след миг с блюда, покрити с високи капаци от бамбук. Баба седна, посочвайки на Рори мястото до него, докато Тим застана зад Рори край майордома на Баба, възрастен арабин със заострена бяла брадичка и зеления тюрбан на хаджия.
Спаркс ги загледа със зяпнали уста и ококорени очи, после се обърна към Рори:
— Е, сега си истински простак, екипиран като шибан негър. Истински гъзолизач на негово величество, нали? Да седнеш до копелдака, за да може да си държите ръчичките, а?
Рори знаеше, че Баба няма да разбере думите на Спаркс, но и разбираше, че ще долови сарказма в гласа му.
— Нали това искаше? — натърти с лек гняв той. — Не бяха ли такива инструкциите ти? И така, ако негово величество шанго — Рори се поклони на Баба — ме е поканил да седна с него, следва ли да не приема, особено след като предпочитам да съм до него, а не до теб? Така че посвий си перченето.
— Чудесно, чудесно! — потри ръце Спаркс и лицето му грейна. — А сега, преди да свършим със закуската, попитай негърското си съкровище за чий дявол доставя всичките си добри роби на Ериксон, а оставя за нас отпадъка и измета на своя керван? Суза ми каза, че този път той е докарал само петнайсет и макар че били по-добри от досегашните, не стрували нищо пред тези, които оставил на Ериксон.
Рори кимна в съгласие.
— И щом сме захванали това, тъй като ти и твоята приятелка негърът заминавате на сватбено пътешествие, не се грижи да шпионираш Суза. Аз ще остана достатъчно, за да го обработя, и ако ти успееш да уредиш това мизерно султанско хлапе да ни доставя за в бъдеще, Суза не ще посмее да продава за себе си, защото ще бъде наясно, че ти знаеш колко негри са доставени тук. Ръцете му ще бъдат вързани. Слава богу, че никой от тези чобани не говори английски.
Рори пак кимна, ала не се залови да обсъди въпроса с Баба. Чувствуваше, че е необходима размяната на известни вежливости преди започване на деловата част, и се залови да хапне. Изправен зад него, Тим изпълняваше задачата си, доколкото позволяваха тромавите му ръце. Белеше портокалите, макар и не така сръчно като стария Салим на Баба. Наля в чашата му черното, гъсто кафе. Донесе препечени филийки бял хляб и ги намаза с мед, подавайки всичко на Рори, след като предварително отхапваше от него, както правеше Салим. Гледайки Спаркс, едва се въздържаше да не се изкикоти, но положи усилия да не докачи шанго.
Разговорът беше несвързан. Заговориха за липсата на дъжд, после Рори преведе на Баба, а той отговори, че наближава дъждовният сезон, който ще прогони сушата. Говориха и за други важни неща. Накрая Спаркс ловко насочи разговора към робите, при което Рори забеляза как Баба се стегна. Изчезна и малката учтивост, която бе проявявал към Суза и Спаркс.
— Днес нямам настроение да говоря за сделки. — Думите бяха решителни и не допускаха възражения. — Освен може би по един дребен въпрос. — Той плесна ръце и Абдула влезе с Файал, облечен във фина бяла джелаба. — Това момче — заговори бавно Баба, така че Суза да може да превежда със съскащия си португалски на Спаркс — ще бъде заведено в Англия на твоя кораб. — Той подхвърли небрежно кесия злато на Спаркс. — Ще замине като пътник, а не като роб. Не бива да бъде оковаван или връзван и трябва да му се дава прилична храна. Ще се отнасяш към него най-вежливо, тъй като той е мой брат, и ако не стане така, или ако му се случи нещо, никога вече на Ринктъм Кясъл няма да се достави нито един роб от Саакс. Милорд Сакс ще ти даде по-нататъшни указания за момчето — той кимна на Рори.
— От Ливърпул — продължи Рори — ще го изпратиш с един от моряците на кораба, в когото се доверяваш, за Глазгоу и ще се погрижиш да бъде предаден на Мери Дейвис, живуща в „Скагс Лейн“, третата къща от ъгъла срещу рибопродавницата.
Спаркс положи усилия да се въздържи, но не успя и избухна в страшен смях.
— „Скагс Лейн“ в Глазгоу? Какво знаеш ти за „Скагс Лейн“, Рори? Това е свърталището на най-лошите дърти курви в Глазгоу. Или, както му казваме, курварникът Скагс. По-страхотна сбирщина от долнопробни жени не съществува другаде по света. Ето едно чудно аверче, което би донесло петдесет гвинеи, а ти го пращаш в „Скагс Лейн“. Срамота, авер, това е чиста загуба на негърска плът.
— Той ще иде там и те съветвам да го направиш. Донесете ми перо и хартия. Искам да напиша писмо.
Спаркс заговори на Суза, който на свой ред повика един слуга, който се поклони и след миг се върна с малка кутия, която разтвори и постави пред Рори. В нея имаше хартия, мастило и пера. Като се извини на Баба, той написа:
Мери Дейвис,
Спомняш ли си суровия момък — самия Сатана с Нашия Хари, — когото ти прибра една нощ, както и студеното бутче и топлото легло, което сподели с него? Е, той именно, Мери Дейвис, ти пише от Африка и ти изпраща подаръка, както ти обеща. Пращам ти топла плът и кръв. Тя ще ти върне обратно Нашия Хари. Момъкът се казва Файал и макар че е твой роб до живот, произхожда от знатен род, тъй като баща му е истински султан. Свали му дрехите, Мери Дейвис, и ще получиш най-голямата изненада през живота си. Ще установиш, че е почти като мен. Отнасяй се добре с него, Мери Дейвис, научи го да говори английски. На друго не е нужно да го учиш. Прати това писмо обратно по човека, който ти го доведе, и ми пиши нещо, което знаем само аз и ти, като например разположението на шкафа, където държиш студеното бутче, за да бъда сигурен, че си получила момчето. Ти си прекрасна, Мери Дейвис, и понякога се питам дали не трябваше да остана при теб и да печеля по един фунт дневно, както ми обещаваше. Мисля, че ще бъдеш единствената жена в „Скагс Лейн“ със свой собствен черен жребец. Много поздрави, Мери Дейвис, и не забравяй Рори Махаунд и Нашия Хари.
Поръси отгоре ситен пясък, прочете и след това бавно преведе на Баба съдържанието, който кимна в съгласие. Сгъна го, запали малката свещичка на бюрото и подпечата листа с капка червен восък, измолвайки от Баба един странно гравиран пръстен. След това връчи писмото на Файал. Момчето се беше примирило със заминаването си за Англия, тъй като проявяваше безпокойство да тръгва и от сутрешните сълзи нямаше следа.
Баба инструктира момчето да пази писмото с цената на живота си и да го достави на жената, при която го изпращаше Рори. Каза му още да прави абсолютно всичко, което му поиска тази жена, която ще му се отплаща с добро за това. Когато свърши инструкциите на Баба, Рори също се обърна към Спаркс и го
