уведоми, че докато не се върне писмото със следващия рейс на Спаркс, той не може да очаква роби от Баба.
— Искаш да кажеш, че цялата шибана работа зависи от доставянето на този негърски чироз на някаква си глазгоуска курветина от „Скагс Лейн“? Е, дяволите ме взели! Не можеш ли да накараш негово свръхвисокомерие да хвърли някои намеци относно бъдещата му работа с нас? — Той се обърна и заговори със Суза на португалски, а дребният човек закима глава, поглеждайки косо към Баба.
— Зная как да се отнасям с тези копелета — заскимтя Суза. — Покажете му едно бакърено котле, пълно със стъклени мъниста, и веднага ще заговори по работа. Тези диваци биха продали и собствената си майка за дребни подаръци. — Той се поклони ниско на Баба и премина на арабски: — Ваше благородие, капитанът има желанието да ви заплати добре, ако може да се надява на някои от най-добрите ви роби при следващия ви керван към брега.
Баба го изгледа презрително и извити устни, като цялото му изражение разкриваше погнусата.
— Казах ти, че днес не искам да говоря по работа и обикновено правя това, което искам. Нямам какво да разговарям нито с теб, нито с капитана. Милорд Сакс е по-значителна личност от кой да е от вас, така че всеки делови въпрос бих могъл да разгледам на спокойствие с него. Освен това нямам време. Милорд Сакс и аз заминаваме утре сутринта. Той ще ми бъде гост в Саакс, докато потегля със следващия ни керван за брега. Сега се връщаме в шатрите си да отпочинем и свикнем повече един с друг. Милорд Сакс е дошъл да се сбогува с вас, така че повече няма да се видим.
Суза преведе бързо на Спаркс, който скочи на крака, пренебрегвайки Баба, и заговори на Рори:
— Така значи. Изглежда наистина тръгваш с него!
— Особено съм щастлив от това.
Спаркс залюля глава в недоумение.
— Ще трябва да ти отдам заслуженото, Рори. Ти не оставяш трева да никне под краката ти. Не зная какво влияние доби над черния копелдак, но си го накарал направо да ти лиже ръката. Продължавай, авер, и всички ще забогатеем. Кажи му, че подаръците за него ще му бъдат доставени след обяд в шатрата му. Почивай си спокойно, няма защо да се срамуваш от това, с което ще го дарим. То е десет пъти по-добро от онова, което сме давали на някой негър досега, но пък и очакваме за получим десет пъти повече. Лично ще се погрижа негърчето да бъде доставено на твоята женска в Глазгоу и ще се отнасям с него като със собствен син до пристигането ни у дома.
— Тогава го дръж настрана от Куарма и не си устройвай зрелища.
— Хей, Рори, ти сякаш четеш в главата ми. Нали няма да ми откажеш да се позабавлявам малко на връщане? Той е само един хлапак, но ще си допадне по боя с Куарма.
— С пълен трюм черни ще имаш голям избор. Остави Файал на мира. Не искам да пристигне в Лондон с белези от камшика на Куарма по гърба.
— Добре, добре, както кажеш. Ала не отричаш ли на хлапето естествените нужди? Нищо, ще бъде както казваш. Ще го третирам като почетен гост. Ще правя каквото мога за него, ако съм сигурен, че при завръщането си след шест месеца ще намеря бараките на Ринктъм Кясъл пълни с първокачествени негри от Саакс.
— Ще бъде — съгласи се Рори. — Но смятам за ясно, че не бива да се лъже моя приятел шанго.
— Дадено! И така, ще се срещнем след шест месеца, Рори Махаунд!
— Милорд Сакс — напомни му Рори.
— Милорд Сакс и мой бивш домакин — усмихна се Спаркс с типичната си язвителна усмивка, след което се поклони ниско на Рори и после на Баба. — И милорд Саакс — правейки още по-дълбок поклон. — Желая на двама ви приятно пътуване.
— Иншаллах — отвърна Рори. Думата му се стори съвсем подходяща: „Да бъде волята божия!“ Или бог, или Сатаната го беше довел дотук и за един безпаричен шотландец не я караше зле. Бе направил пътуването, разполагаше с верен, слуга в лицето на Тим, имаше приятел в лицето на Баба, бе изпратил обещания подарък на Мери Дейвис и в празния си до сега джоб има кесия фунтове. Не беше лошо. Съвсем не беше лошо.
— Иншаллах — повтори Баба, тръгвайки, без да хвърли поглед назад. Рори го последва, замятайки края на златотканата мантия през рамо с безразличието, което показваше Баба. Един по един свитата на Баба ги последва с Тим между нея.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Мъглата, бликаща откъм реката, забулваше всичко в кълбести парцали от сиви изпарения. Да не беше задушната влага, Рори спокойно би могъл да сметне, че се намира из мъгливите полета на Шотландия. Всичко бе просмукано от влага — дърветата, храстите, дори и самата шатра. А вътре в нея върху полираната повърхност струяха миниатюрни вадички. В този ранен утринен час горещината беше непоносима. Въздухът, по-влажен от напоен памук, задъхваше ноздрите. Тялото на Елмира до Рори се плъзгаше влажно при опитите й да се освободи от плътната му прегръдка. Време й беше да напусне леглото, но нежелаещ да остави топлината на тялото й, Рори я привлече към себе си, но плъзгавото й тяло се измъкна. Тя посочи към другия край на шатрата, където й махаше робинята на Баба.
— Не мисли, че искам да си отида — прошепна му Елмира. — Зная, че господарят би предпочел да се излежава с мен, но това е заповед на моя върховен господар, шанго. Той каза, че трябва да потеглим рано тази сутрин, затова си отивам, обаче нощес ще утоля жаждата ти.
Рори загледа с премрежени очи как се намъкна в робата и шалварите и се присъедини към момичето на Баба, което я очакваше зад вдигнатия край на шатрата отвън. Видя как Баба изрита влажния чаршаф и плъзна дългите си крака отстрани на дивана. Бавно, с неохота, Баба се изправи, протегна се с високо изпънати над главата ръце. При бледата светлина в шатрата изглеждаше като жива бронзова статуя. Пристъпвайки безшумно по дебелия килим, той протегна ръка да раздруса Рори, само за да установи, че Рори е с отворени очи.
— Ах, братко мой — усмихна се Баба и зъбите му проблеснаха, — снощи ти спеше. Чух те да хъркаш. Кажи ми, доволен ли си от Елмира? Ако ли не, ако имаш някакви оплаквания от нея, ще наредя да я накажат. Тя има само една цел в живота — да те задоволява. Миналата нощ ти не заспа изобщо, но снощи…
— Спах, Баба. Наистина спах. Аз не съм атлет, който да продължава с рекордите от миналата нощ.
— Уви, Рори, не знаеш как да получиш истинско удоволствие от една жена. Прекалено бързо се изчерпваш и свършваш. Ще трябва да те науча за цената на хашиша. — Той посочи към дългата тръбичка на табуретката край леглото му. — С една лула хашиш човек може да забави онова крайно потопяване В забрава, което пресушава всичките ни желания. — Той седна на ръба на кушетката до Рори. — Разполагаме с достатъчно време да ти обясня възвишеността на хашиша през някоя друга нощ. Сега обаче трябва да се приготвяме за тръгване. Искам да оставя между нас и Ринктъм Кясъл колкото се може повече мили преди падането на нощта.
Рори се съгласи. Ринктъм Кясъл му действуваше потискащо, както и всичко край него. Неспирното скимтене на робите в бараките го влудяваше. Разбира се, според Спаркс и Суза те бяха само животни, но дори и да бе така, заслужаваха по-добро отношение. Животни ли? Рори огледа Баба. Въпреки че цветът на Баба беше значително по-светъл от този на клетниците в бараките, все пак той беше негър. Майка му беше чиста суданка и макар бащата да минаваше за мавър, сигурно и той имаше примес от черния цвят. Е, може да е черен, помисли си Рори, но Баба не беше животно, освен ако човек не го таксува като великолепен самец, и то в най-благоприятния смисъл. Да, може би, но той си беше човек и съвсем не дивак. Рори съпостави красотата на килимите, мебелите и дрехите в шатрите с неприветливата покъщнина на Ринктъм Кясъл. При други обстоятелства, ако Рори трябваше да развлича Баба в Сакс, Баба също би го сметнал за дивак, и то за един от най-западналите.
Оставяйки се на услугите на биячите тази сутрин, той долови че бият водата така, че да не пристъпват
