— Благодаря ти, братко — ръката на Баба сграбчи тази на Рори.
Рори се изненада, откривайки сълзи в очите на Баба.
— Проклетите мушици! — отри очите си Баба, — влизат право в окото на човека.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Въпреки че както винаги, преди да си легнат, Елмира бе готова да обслужи Рори — както първата им нощ в лагера — заедно с нея се явиха две други момичета, като не изключваме и Зайа, мавританската робиня на Баба. И двете нови бяха черни като полиран кехлибар, макар че не можеше да се прави сравнение между тези две екзотични орхидеи от джунглата със средните и не особено симпатични жени, които Рори бе срещал в прехода си по реката. Тези нови девойчета бяха с гладки хълбоци и закръглени коремчета, с дръзко вирнати гърди, чиито зърна, боядисани с цинобър, разцъфтяваха като паразитни цветя, подхранващи кръвта им. Външността им беше по-скоро на хамитки, отколкото на негърки с идеално оформени носове и развити, не тлъсти устни, чувствено влажни и подканящи. Косите им покриваха главите с гъсти черни къдрици, неприличащи на ситната вълна, която Рори бе срещал досега. Въпреки че бяха самурено черни, крайниците им блестяха като излъскан оръдеен метал, улавящи и отразяващи при всяко свое движение светлините на лампите. И двете излъчваха аромат на сандалово дърво и мускус. В изисканата грация на движенията им имаше нещо, което напомняше на Рори за арабските коне, които бе видял при слизането на сушата. Двете момичета бяха голи, ако не се счита странните гирлянди от пъстри мъниста, прокарани през кръста. Краката и задницата бяха щампосани с цинобърни и бели арабески. Те следваха мълчаливо Елмира и Зайа плавно, сякаш не докосваха земята.
— Обещах ти малка промяна, братко — намигна Баба на Рори и кимна на момичетата да приближат. Те пристъпиха и застанаха пред него, при което той прокара ръце по лъскавите им бедра, после ги обърна и пръстите му се плъзнаха по копринени заоблености на задниците им. Поклати глава с шеговит присмех към прелестите им.
— Тези двете са действително черни, Рори, по-черни от слънцето на самия шейтан. Ала не оставяй цветът на кожата им да ти повлияе. Те са били умело възпитавани и обучавани в любовното изкуство от самото си прохождане. Произхождат от далечна Анкола, където най-надеждните момчета и момичета се подбират от ранна възраст. След това ги изпращат в Хартум, където ги обучават да задоволяват прищевките на арабските принцове. Момчетата кастрират и превръщат в послушни евнуси, докато момичетата биват принудени да изтърпят една операция, която ги прави страшно ненаситни. Разправят, че такова момиче може да приеме петдесет мъже през една нощ и да създаде на петдесет и първия същото удоволствие, каквото е дала на първия. По време на първото си пътуване до Мека минах през Хартум и оставих заръка на Мохамед Лаазиб, роботърговец от Хартум, да ми подбира по две от най-ценните момичета всяка година и ми ги изпраща. Уговорих също така да бъдат обучавани от старата Мириам — еврейката, за която разправят, че знае повече начини за задоволяване на мъжа от всяка друга жена в света, макар че е близо вече стогодишна. Тя има рядкото дарование да обучи всяко момиче как да доведе мъжа до апогея на насладата и да го задържи там минути вместо секунди, после многократно да повтаря това, без мъжът да свърши. Това е вид префинена лудост и те кара да стенеш за милост. Тези момичета пристигнаха по време на отсъствието ми и моят баща, Аллах да благослови всеки косъм от брадата му, знаейки колко нетърпелив ще бъда да ги опитам, ми ги изпрати. Те пристигнаха с нарочен керван преди три дни и оттогава се приготвят за идването ми. Какво щастие, че са две. А сега, братко мой, избери тази, която ти хареса.
Рори ги огледа и долавяйки одобрението му, те извиха телата си и изпъчиха гърди за одобрение. Той поклати глава. Невъзможно бе да определи коя е по-привлекателна.
— Както винаги, братко мой, ти си безкористен, но тъй като те са твои и тъй като с нетърпение очакваше пристигането им, ти избери.
— Те са съвсем еднакви — сравни Баба едната с другата. — Не виждам разлика, освен може би в това, че едната е с косъм по-ниска, а гърдите на другата са малко по-кръгли. Ала няма закон, който да накара единият от нас да избира. Диваните ни са толкова близо един до друг, че можем да си ги разменяме. Разбира се, ако желаеш.
— Разбира се. Но Елмира? — Рори се беше привързал към момичето, което споделяше нощите му.
— Елмира? Какво общо има тя? Една жена, при това робиня, Рори. Тя е по-малко от нищо. Единствената причина за съществуването й е да живее за своя господар, а ти си нейният господар. Следователно всяко нещо, което ти доставя удоволствие, би трябвало да я радва. Тя не е нищо повече от глинено гърне, в което изливаш соковете си. Наистина понякога не мога да те разбера, Рори. Конят си е кон, а жената жена и мъжът ги язди, именно защото е мъж. — Той се обърна към Елмира и я повика с извиване на пръстите си.
Тя пристъпи към него и се хвърли в краката му. И макар че Рори забеляза сълзи в очите й, заяви, че ще бъде доволна от всяко внимание на Рори към новото момиче. Косият поглед, който прокрадна към Рори изпод спуснатите клепки, противоречеше на думите й, но Баба ги взе за чиста монета и когато я изтласка с върха на пантофа си, притегли едно от черните момичета, което седна в скута му, а другото изпрати при Рори. Тя пристъпи към Рори с грациозността и кокетството на пантера и се сви скромно в краката му.
— Казвам се Чатсуба — замърка на арабски тя. — На моя език това значи жена, която ще заведе господаря си на седмото небе. Ще те направя много щастлив. — Нежните й пръсти се обвиха върху пантофите му и тя бавно ги смъкна, сякаш извършваше някакъв обред. Пръстите й почнаха да блуждаят по глезените му, после бавно тръгнаха нагоре, галейки прасците. Бяха меки и допирът им разхлаждаше плътта му, но въпреки това където докоснеха, разпалваха пламъчета. Без да отделя пръстите си, тя се изви и застана на колене, така че твърдите й зърна спряха в него. Сръчните й ръце бавно развързаха и свалиха бурнуса. Всяко движение беше бавно, изучено и предизвикателно — част от една церемония, която тя бе изучавала и практикувала, откакто се помнеше. След като развърза цялото му облекло, тя се забави, преди да мине по-нататък, целувайки и милвайки всяка разкрита част от тялото му. Най-после всички копчета бяха разкопчани, всяка кукичка отворена, всяка панделка развързана. Повдигна ръка, тя му напомни да не се движи, седна по турски и се загледа, докато Елмира и Зайа шетаха из шатрата, пълнейки легени с ароматизирана вода, оставяйки бели, мъхести хавлиени кърпи край диваните, сипвайки ароматни благовония в мангалите, след което се оттеглиха и спуснаха пеша на шатрата, който гледаше към лагера, като същевременно вдигнаха друг, гледащ към звездите.
Когато меките им стъпки заглъхнаха, Чатсуба заговори на Рори:
— Сега, ако господарят ми се изправи… — Тя стана и свали дрехите на Рори, които се плъзнаха на пода. Щом застана гол пред нея, тя се сви от уплаха. Очите й се разшириха, устните потръпнаха и тя направи крачка назад, преди да коленичи отпреде му. — Прости ми, господарю, прости ми. Никога преди не съм виждала мъж. Наистина, защото ние винаги практикувахме с дървени модели. Но сега се страхувам. Аз съм толкова малка, за да мога да побера такова голямо нещо. Треперя, господарю.
Рори присегна да я успокои, но тя не вдигна поглед. Очите му огледаха шатрата и видяха, че Баба получава същото обслужване. Чу как момичето в краката му повтаря думите и разбра, че ги изговаря само за да го направи горд с мъжкото му достойнство. Потупа я по рамото, тя вдигна поглед и му се усмихна.
Тя потопи хавлиената кърпа в ароматизираната бода и изтри потта от тялото му. После го изсуши с друга кърпа и от плискането на водата в другия край на шатрата той разбра, че Баба е подложен на същото освежаване. След като Чатсуба го избърса, тя наля благовонно масло от едно шишенце и му направи знак да легне на дивана, след което затърка маслото по кожата му, разтривайки цялата му плът така, че всеки мускул се отпусна, докато изчезна всяка напрегнатост. Почувствува се безплътен, сякаш тялото му бе литнало нанякъде, оставило само пулсиращата набъбналост, която сега го представляваше. За тази част тя отдели специално внимание, като я намаза с друго масло, толкова ценно, че отдели само няколко капки от него на пръстите си. То му достави горещо и щипещо усещане, неприятно в първия миг, ала сякаш бе увеличило подуването и ускорило пулсирането. Присягайки с едната си ръка към малката сребърна каничка на табуретката до дивана, тя отля някаква напитка в малка порцеланова чашка и му я подаде.
