— Ето, господарю, вземи и отпий — усмихна му се тя, докато очите й отразяваха светлинните отблясъци под дългите мигли. — Това е райски нектар — шепнеше гласът й. — С една глътка от него мъжът може да задоволи всичките си четиридесет хурии за една нощ и да му останат сили и желание да повтори.
Рори пое чашката и отпи. Имаше вкус на мухлясали розови листа и остави горчива следа в устата му. Като й върна чашката, тя напълни една елегантна дълга лула с хашиш и му я подаде, вземайки от мангала въгленче с машата. Той видя как Баба изпи чашката, предложена му от неговото момиче, и веднага запуши. Той подвикна на Рори:
— Тази нощ, братко мой, ще имаш издръжливостта на жребец и тя ще ти бъде нужна. Питието, за което се предполага че е смес от морски охлюви от Китай, ще разпали вихрени пожари в кръвта ти, а хашишът ще задържи прегарянето им, като ги остави да тлеят цяла нощ. Ще изпиташ по-голяма наслада и много по- дълготрайна.
— Не ми е нужна смес от морски охлюви, за да бъда готов — засмя се Рори.
— Не се съмнявам, но един мъж с колчан стрели е по-добре подготвен от този, който има само една и изчерпи всичките си муниции с един изстрел. Тази нощ ще намериш колчана си пълен — разсмя се Баба. — А сега светлините, Метук. — Баба отблъсна нежно момичето с крака си и тя загаси лампите. Остана само бледата светлина на луната, проникваща през отвора на шатрата, която остави Баба и Метук напълно в мрак, ала накара тялото на Рори да заблести с бисерно бял блясък.
— Ти си първият ми мъж, господарю, и първият бял, когото виждам. Вярно, уплаших се, когато те видях в цялото ти величие. Сега вече не се боя. Аз съм подготвена за теб. Бях способна да побирам най-големия дървен инструмент на старата Мириам. Ние, момичетата, го наричахме „Куат“ и всички се плашехме от него поради болката, която знаехме, че ще ни причини. Сега споменът за тази болка ме радва, защото аз ще ти дам много радости.
— Изгарям от нетърпение, малката.
— Не ще се разочароваш, господарю, и аз ще положа усилия да е така.
Беше нощ на съвършено изкуство, каквото Рори никога не би могъл да си представи. Тя бе толкова различна от пипкавите движения с шотландските Мерита край плетищата, колкото денят се различава от нощта. Никога преди не бе постигал такива висини и не бе оставал тъй дълго в захлас така изтънчен и непоносим, че той стенеше и умоляваше да го облекчи. Чатсуба си играеше с него като с музикален инструмент. Разкриваше чувствени струни, които измъчваха тялото му и същевременно го успокояваха. Изкуството на двете момичета бе резултат на дълго и трудно обучение и въпреки това в тях имаше някаква непринуденост, съчетана с писъците на първото проникване, което убеди Рори, че това наистина бе първият им опит с истински мъж. Всеки път Чатсуба — или може би Метук, тъй като те постоянно се разменяха — го издигаше до високо плато, където едва не се задушаваше. Дори чувствуваше как ще се пръсне на безброй частици. Изкуството им го усмиряваше в кратка празнота, която му даваше възможност да поеме въздух и се подготви пак за висините. Нямаше късче от тялото му, което да не отговаряше на милувките на Чатсуба. Езикът й изследваше потайни места и го караше да размята крайници и да стене. Беше само жена и го правеше само мъж. Думите й го величаеха като божество. Спомни си за една картина, която бе видял в книгите на стария Джеми, показваща Родоският колос и съзнаваше, че в момента се извисява над всички мъже и достига такива височини, че корабите можеха да плават под него, без да го докоснат.
Тя се дивеше на неговата надареност. Ласкаеше го нежно разтревожена. Гукаше и пъшкаше с престорена болка, че никоя жена не би могла да го погълне и че страхотният „Куат“ в школата на старата Мириам бил джудже в сравнение с него. Той я раздираше, тя стенеше и плачеше, независимо че не го пускаше за миг. Молбите й за милост го смекчиха, той я съжали и намали яростта си, но тя се притискаше. Подканяше го дори към по-силни атаки, макар непрестанно да му повтаряше, че той е нейният господар. Когато му даваше възможност да си поеме дъх, той мигновено се откъсваше от нея само за да открие гърба й до неговия и да види как се беше сменила с Метук. След това огньовете пак се разпалваха.
По някое време през нощта настъпи кратка пауза, когато бе запалена една единствена лампа и на нейния пламък момичетата им направиха по още едно питие, докато Рори и Баба изпушиха по лула хашиш. От другия край Баба подвикна на Рори:
— Признай си сега, Рори. Ти много се чудеше дали ще ти се хареса едно чернокожо момиче.
— Вярно е, Баба. Чудех се, макар че не ми беше съвсем непознато. Веднъж имах една — кучката на Спаркс на кораба — и отвращението, което изпитах към нея след това, сигурно ме е предубедило.
— И сега?…
— Нощта не е свършила още, братко мой. Сега живея само за тази нощ. Дори ако трябва да умра на разсъмване, бих бил щастлив, защото съм живял тъй, както никой друг човек не е преди тази единствена нощ.
— Почакай още малко. Метук, изгаси светлината.
Първата глътка хашиш му стигна за цялата нощ, а призори момичетата вече ги нямаше, оставили само аромата на сандалово дърво по изплесканите чаршафи. Рори дремеше напълно изтощен, само за да бъде разбуден от шума на разтурвания лагер. Обърна се уморено на едната страна, огледа палатката и видя, че Баба е станал и посяга към дрехите си да се облече. Рори завидя на огромния черен мъж, който се движеше така леко, като че ли бе прекарал нощта в блажена дрямка, докато сам той изпитваше такава умора и изтощение, че се съмняваше дали ще е в състояние да повдигне уморените си колене през дивана. Все пак успя при настояването на Баба да се затътри подир него към реката, където се разколеба на брега, правейки усилие да събере мислите и смелост да влезе във водата. Но Баба, който изглеждаше по-скоро освежен, отколкото изсушен от усилията през нощта, го улови за глезена и го издърпа навътре. Водата беше хладка и успя да разбуди Рори. После след закуската с фурми и кафе, по време на която големите шатри бяха събрани и натоварени на конете, те поеха по-дългата част от пътя си към Саакс.
Черният арабски жребец с високото, инкрустирано в сребро седло, далеч не приличаше на дръгливите понита в шотландските степи. Шотландските степи! Рори беше Сакс от шотландските степи, а Баба беше Саакс от африканската савана. Съвпадението му се стори странно и той пришпори коня си към Баба да му обясни това ново съчетание, считайки го за игрословица. За негова изненада то направи впечатление на Баба, който кимна с глава, убеден, че това е ново доказателство за мъдрия смисъл на предсказанието. Тим, който бе зарязал моряшкото си облекло, скрил червенокосата си глава под един бурнус, бе успял да яхне кон, макар и не така буен и разкрасен като този на Рори. Сутринта Рори препусна назад да види как е Тим и го завари с лице, измъчено от болка. Кракът е по-зле, каза той на Рори, и всяка стъпка на коня му причинява страдания. Ала няма как, ще продължи. Всъщност и двамата съзнаваха, че няма друг път. През почивката по пладне Рори прегледа крака на Тим и го намери отекъл и още по-гноясал. Повика Баба да го види, макар да беше очевидно, че той се вълнува повече от тревогата на Рори, отколкото от крака на Тим.
— Ти си много привързан към своя слуга Тим? — каза той. Рори кимна утвърдително.
— Ако изтрае три дни, ще можем да го излекуваме. В противен случай най-добре ще бъде да му дадем малко от червената вода и да го оставим да намери облекчение в смъртта си.
— Три дни? Но защо три дни? Защо да не го лекуваме сега?
Баба поклати глава.
— След три дни пристигаме в земята на Басампо. Чудна страна е тя и басампо са чудни хора. Може би най-древните и най-мъдри хора в Африка. Имат много странни обичаи и са диваци, понеже вярват в странни богове. Но тяхното познание на магията е най-голямото на света. Затова се боят от тях и никой от тях не е залавян в плен, защото роботърговците се страхуват от смъртните им заклинания. Кралят на Басампо е васал на баща ми и въпреки че е млад и видял само осемнадесет лета, той е мой приятел, тъй като басампо винаги са били съюзници на Саакс. Аз не вярвам в техните богове или в магията им, защото съм правоверен. И все пак — поколеба се Баба — не бих желал кралят на Басампо да ми бъде враг. — Той се изплю на земята и отри плюнката си в праха с крак, сякаш да се предпази от злото.
— Значи вярваш, че кралят на Басампо може да излекува Тим?
— Неговите шамани могат, ако той им заповяда. В това съм сигурен, защото съм ги виждал да правят истински чудеса. Виждал съм един от шаманите да насочва жезъла си към дърво и за една минутка листата му окапаха и то бе мъртво. Виждал съм и по-странни неща. Ако този човек оживее до пристигането ни в Басампо, те ще го излекуват. Ще наредя да направят носилка за него. Така ще му бъде по-леко, отколкото да язди кон. Ще се опитаме да го запазим жив, щом държиш на него.
Очите на Тим се впиха умолително в Рори и Рори му кимна насърчително, като благодари на Баба.
