Направиха хамак от една палатка. После я плъзнаха на рейки и завързаха на два коня — тя стана нещо като носилка на Тим и услужливи ръце го качиха на нея.
— Ще умра ли, Рори? — попита той.
— Не, Тим — опита се да го успокои Рори. — Баба е сигурен, че щом пристигнем в Басампо, шаманите ще те излекуват. А сега изпий това — Баба му предложи течност, която Тим пресуши. След като минаха начело на кервана, Рори попита: — От червената вода ли даде на Тим?
— Не, братко мой. Обещах да направим всичко, което можем, за да спасим твоя слуга, и поради това няма да го отровя. Дадох му опиум, за да заспи. Помниш ли напитката, която чернокожата Чатсуба ти даде снощи?
— За която каза, че била направена от китайски морски охлюви?
— Същата, макар че се съмнявам дали има нещо общо с морските охлюви. Уверен съм, че беше опиум — сокът на бялото семе от персийски макове. Използуван разумно, той е лекарство, което уталожва болките. А съвсем малко опиум така подкрепва и подсилва мъжа, че той може да обладае тридесет девственици за една нощ. И хашишът помага. Забеляза ли, че нито се умори, нито омекна?
Рори се засмя.
— Просто помислих, че съм станал много силен.
— Наистина си, благодарение на опиума и хашиша. Виждаш ли, Рори, нашите жени са изучили тези неща. Необходимо им беше. Дори и когато мъжът има само четири жени, колкото позволява пророкът, и няма нито наложници, нито робини, той може да прекара нощта само с една жена, като остави другите три сами. А когато има освен четирите си жени сто наложници, можеш да видиш колко често ще пренебрегва всички. Ние, маврите сме страстни мъже, Рори. Едва докоснем жената, и сме готови. Поради това жената, която е очаквала дни, дори седмици наред своя мъж, не иска насладата й да свърши набързо. Ето как те са открили ползата от опиума и хашиша. Те удължават насладата на мъжа, без да я разрушават. Сам си свидетел на това.
— Да, и очаквам нощта.
Баба поклати разгорещено глава.
— Не, братко мой. Постоянното отдаване на опиума го превръща в навик. Колкото повече получава мъжът, толкова повече иска и когато се взема в големи количества, каквото дадох на твоя човек Тим, причинява дълбок сън. Дозата, която дадох на Тим, бе силна, докато нашата беше слаба. Тим няма да чувствува болката. Ще го държим заспал до пристигането ни В Басампо. Що се отнася до теб, братко мой, за няколко нощи ще се върнеш към нежните обслужвания на Елмира, а аз ще потърся покой в обятията на Зайа.
— За да натрупаме нови сили за схватка с Чатсуба и Метук.
— Вярно, Рори, но…
— Да, Баба?
— На жените не се позволява да влязат в град Басампо. Ще трябва да ги оставим отвън, тъй като жива жена не се допуска в града. — Дори и кокошките се държат отвън. А на жените се позволява да влизат само при специални случаи. Странни обичаи имат басампо и лично на мен те не се нравят особено, обаче считам за разумно, когато съм там, да постъпвам като тях. Трябва да ми обещаеш да вършиш същото, защото не искам да струпам проклятието на шаманите им върху главата ти. И така, братко мой, прави каквото те накарат.
— Ще се опитам, Баба.
— За теб ще бъде по-безопасно. Ако искаш да спасят твоя човек. Дори е още по-важно, ако искаш да спасиш себе си. Не че ще ти причинят зло под моята закрила. О, не! Но ако сториш нещо неприятно за тях, след шест месеца или година може да ти се случи нещо и то ще бъде в резултат на тяхната магия. Но струва ми се, че премного се безпокоя. Младият крал ще се зарадва да те види. Той никога не е виждал толкова бял човек като теб, нито пък коса с цвета на злато. Винаги е искал да види, така че можеш да бъдеш сигурен в топлия прием.
— Ще си сваля тюрбана.
— Добре — Баба пришпори коня си и приближи Рори дотолкова, че да може да го тупне по рамото. — И още нещо. Ласкай ги. Накарай ги да мислят, че те са най-силните, най-красивите и най-умните мъже в Африка. Това едва ли ще бъде трудно, понеже те наистина са. Да, може би са. Дори по-красиви и по-умни от суданците.
— Съмнявам се в това, Баба, защото помня, че ти си половин суданец, а положително никой не може да бъде по-красив и по-умен от теб.
— Пести си ласкателствата за басампо, Рори.
Въпреки казаното Рори забеляза, че Баба бе поласкан.
— Ласкателствата си пазя за басампо, Баба. Това, което казвам на теб, е истината.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Трите уморителни дни пътуване и съпътствуващите ги нощи изминаха. За Рори това бяха дни на ослепително жарко слънце, неудобствата на високото седло и вълшебствата на африканския пейзаж, който сякаш бе от друга планета. Просторните савани и висока кафява трева бяха изпъстрени тук-таме с неземни дървета — огромни баобаби, сякаш изтръгнати от почвата и насадени отново обратно, превърнали корените си в клони. Странни на вид животни, нямащи нито общо с тези, които Рори бе виждал досега, се вглеждаха в кервана миг преди да хукнат в бяг, който ги обгръщаше в облаци прах. Кафеникави лъвове душеха дирята им и се шмугваха в храстите. Огромни купчини изпражнения подсказваха пътя на слоновете. Приличащи на прасета хипопотами лукаво надигаха глави от ленивите реки, а нощем хиените виеха край палатките им сатанински. Нощите обаче криеха покоя на прохладната палатка и топлите ласки на Елмира, които бяха добре дошли за Рори след онази огнена схватка с Чатсуба. Да не беше тревогата му за Тим, той би се вълнувал на всяка чудноватост, изпълнен с възбудата на приключението, но грижите за Тим го караха постоянно да яхва назад към примитивната носилка, където, заспал вцепенен от упойката, Тим се люшкаше от едната страна на импровизирания хамак на другата.
При вечерните проверки кракът на Тим не приличаше на нищо, виждано досега. Беше отекъл, а кожата беше тъмна, люто червена и лъскава. Пръстите стърчаха като безформени картофи на подутото стъпало, черни и сякаш вече мъртви. През няколкото секунди, когато Тим сякаш се съвземаше, за да получи нова доза от Баба, той скимтеше от болка и се държеше за ръката на Рори, сякаш някаква сила се преливаше от близостта на другаря му.
Всяка вечер Баба също отделяше време да прегледа Тим и единствените му успокоителни думи бяха: „Още е жив, басампо ще го излекуват.“
— Но как? — Рори не виждаше как земна сила би могла да смени този огромен оток и изопнатата кожа как би се върнала в нормално състояние.
„Не ни е дадено да знаем“, поклащаше глава Баба с очи, умоляващи Рори да има вяра в него.
— Въпреки че не вярвам в тяхното магьосничество, аз зная, че могат да го излекуват. Не ме питай повече, братко мой, защото не мога да ти отговоря. Не съм запознат с магиите, но зная, че е известно в цяла Африка като царство на вълшебниците и че тяхната сила е много стара и много голяма. Ел мектуб, бектуб — каквото е писано, ще бъде.
На следния ден подир няколкочасово тежко пътуване, по време на което керванът се супена от чистия, свеж въздух на просторната савана към душна наносна равнина, напредването се забави, така че не пристигнаха в Басампо, докато слънцето не наближи хоризонта. Пак се гмурнаха в джунглата, но докато граничещата с реката джунгла бе просто невъзможно неприятна с ятата си от насекоми, тази бе направо ужасяваща. Дърветата с приличащите на въжета лиани бяха непроходими от двете страни на пътеката. Макар че слънцето още не беше залязло, в гората бе тъмно като нощ и само от време на време стигаха до места, където случаен отвор сред дърветата допускаше по някой лъч. Рори бе обладан от предчувствие за тайнствена опасност, което му припомни приказките на стария Джеми за гори, обитавани и населвани от
