но поне мога да твърдя, че никой мъж освен мен не я е поглеждал. Когато пристигнем в Саакс, ще имаш девственици, колкото ти се прииска. Дотогава Елмира е най-доброто, което мога да ти предложа, и аз го правя, поднасяйки моите извинения. А, ето че тя идва. — Баба снижи поглед и след това се разсмя широко и буйно. — И струва ми се, съвсем навреме, Рори, защото по всички видими признаци ти имаш нужда от нея.
Една девойка се промуши през завесите на шатрата и макар да се преструваше, че не поглежда към Рори, той разбра, че косият й поглед го е одобрил. За частица от секундата видя как очите й се разширяват и почувствува, че под воала се усмихва, но обръщайки му гръб, тя се изправи пред Баба.
— Обърни се, момиче, и махни воала — леко я побутна Баба. — Погледни твоя господар. Ще му служиш така, както служеше на мен. Той е лорд Сакс. Същото име като моето. Иди при него.
Рори усети черната коса, падаща на раменете й като облак дим. Тя дръпна воала от лицето си и сега можеше да види повече от черните очи, горящи като въглени. Видя кожа с цвета на блед кехлибар, устни сочни и червени и малки уши, сгушени като мидени черупки под облак от коса. Тя пристъпи към него и коленичи, вземайки една от ръцете му в нейните и я целуна, склонила покорно глава, той се присегна и я повдигна, чувствувайки топлината на кожата й през тънкия плат, разделящ тялото й от неговото.
— Шанго на Саакс е великодушен човек, за да се раздели с такова ценно притежание. — Рори улови брадичката й в ръцете си и му се прииска още тозчас приятелят му да излезе от шатрата, така че да остане сам с момичето.
— Наистина е такъв — отговори тя и къносаните й пръсти се плъзнаха по голото му тяло. — И към мен беше много великодушен. И аллах е бил великодушен към теб, милорд Сакс. — Къносаните пръсти, без ни най-малко да се смущават от присъствието на Баба, продължиха движението си. — За мен ще бъде удоволствие да ти служа.
Усмивката на Баба се превърна в смях.
— Изглежда не съжалява, че не съм й вече господар. Нямаш ли дума за мен вече, Елмира?
— Само колкото да кажа, че ти си най-добрият господар, който може да има едно момиче.
— Хайде, момиче, остави го сега. Чака ни друга работа и ако продължиш да го изкушаваш, няма да бъде в състояние да извърши друго, освен това, което го караш. Нощта идва, Елмира, и твоят нов господар ще бъде тук с мен, в тази шатра. — Той посочи един от диваните. — Изглежда, че всички бяхме великодушни един към друг. — Все още засмян, той се измъкна от дрехите си и се загърна в мека бяла хавлия.
Рори се изтръгна от прегръдките на Елмира.
— Много седмици изминаха, откак не съм имал жена — усмихна се оправдателно той към Баба.
— Отсега нататък няма да имаш основания да се оплакваш — успокои го Баба. — Ела да се изкъпем. Водата ще те охлади.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Рори отвори неохотно очи, само за да ги затвори и да изтрие лъчът брилянтно ситна слънчева светлина, провираща се през отворените поли на шатрата. След прекараната изтощителна нощ не му се искаше да се върне към дневната действителност. Обърна се настрана и погледна към дивана, зает от Баба. Черният гигант се беше разбудил и светлината хвърляше топазени отблясъци по голото му тяло. Беше се подпрял на възглавниците зад него и пиеше кафе от тънка порцеланова чаша в подложка от филигранов месинг. Мавърът Абдула го обслужваше, ала нямаше нито следа нито от Елмира, нито от Зайя, другата робиня от харема на Баба, която бе споделяла неговото легло, докато Елмира бе при Рори. Не, установи Рори, нямаше следа от Елмира, нито дори най-лекия дъх на нейния парфюм. Никаква следа от нея, като се изключат малките синини по тялото му, причинени от жадните й устни. Той огледа тези сувенири на насладата, прозина се и се обърна с лице към Баба, придърпвайки намачкания ленен чаршаф, за да прикрие голотата си.
— Събуди ли се най-сетне, Рори? — Баба му посочи кафеничето и бързо заговори на Абдула. — Време е, чаках да си изпия кафето и се чудех дали да те разбудя бавно, като накарам Абдула да те гъделичка с пауново перо, или да те върне към живота набързо, като те залее с ведро вода. Но ти разреши моя проблем. Виж! Слънцето изгря и аз приключих с утринните си молитви. Изпратих момчета по реката да прогонят крокодилите. Ще се изкъпем и преоблечем, за да се заловим за работата си с онзи кучи син Суза. — Той почака Абдула да налее кафето на Рори и да нагласи възглавниците така, че Рори да се изправи. — Кажи ми, как спа снощи?
— Да спя? — ухили се глуповато Рори. — Не вярвам да си предполагал, че ще спя, Баба? Затова ли си легнах в леглото? Уви, сънят не стигна до очите ми, докато шатрата не бе озарена от светлина. След това, щом заспах, партньорката ми изчезна. Ах, да беше тук сега! — ръцете му опипаха настървено чаршафа.
— Винаги има и друга нощ, братко — размаха пръст Баба. — Изпратих ги и двете по обяснима причина. Жената е изморителна сутрин и може само да накара мъжа да се чувствува изсулен през целия ден. Начинът, по който мъжът се събужда, не е поради страст, а е просто указание, че мехурът му е пълен. Две неща са необходими, за да бъдеш по мъжки як. Нощем мъжът изхвърля семето си и омеква. Сутрин той има други нужди и това води до същия резултат. Сутрин не е същото, както нощем. Независимо колко често си прибягвал до нощното гърне, той остава твърд като желязо. Но нека Абдула ти поднесе гърнето и ще видиш, че съм прав.
Думите на Баба се оказаха точни, както и очакваше Рори, макар че никога не бе отдавал такова значение на утринната възбуда. Абдула му подаде хавлията, Рори стана, загърна я около бедрата си и се присъедини към Баба пред шатрата. Тръгнаха заедно към стръмния бряг, където роби удряха водата с палмови клони. Въпреки че успяваха да прокудят крокодилите, те все пак размътваха водата, но тя беше прохладна и сапунът, който му даде Баба, беше френски — силно пресован и с аромата на люляк. Беше истинско удоволствие да измие потта от изминалата нощ и да почувствува хладина по тялото си. Баба, който обикновено беше сериозен в ролята на шанго, бе смъкнал своята сериозност заедно с дрехите и сега лудуваше във водата като безгрижен кит. Плуваше под водата, сграбчваше Рори за краката и Рори му отвръщаше със същото. Бориха се във водата, лудуваха и си играеха, докато накрая пристъпиха на брега, за да бъдат завити в дълги, меки бели хавлии. Ниско остриганият скалп на Баба изсъхна за минутка, но на Рори му беше необходимо време, докато изсуши дългите си къдрици.
Докато Абдула завиваше Баба в хавлията, едно ново момче — от тези, които бяха във водата, затърка Рори, за да го изсуши. Беше малко по-мургав от Баба, но имаше фино изваяните черти на арабин. Капки вода падаха от голото му тяло, докато държеше хавлията. В него имаше нещо, което привлече вниманието на Рори. Макар че момчето беше юноша, гъвкав и стигащ до рамото на Рори, то носеше съоръжение на гигант. Рори не можеше да отдели поглед от него и дори Баба забеляза това.
— Харесва ли ти Файал? — посочи младежа Баба и по-специално притурката му, в която се взираше Рори. Гласът му беше шеговит, макар че в него се прокрадваше подозрителност и недоверие. — Той ми е полубрат. Създаден от баща ми, но е роден роб и поради това сам той е роб. Майка му беше сенегалка, а има хора, които казват, че сенегалците са равни на суданците. Аз не го вярвам, понеже майка ми е от Судан и ми се иска да вярвам, че суданците превъзхождат другите племена.
— Вероятно, но и той е симпатичен. — Рори измести оглед към лицето на младежа. — Не знаех, че си разбрал какво гледам, обаче е вярно!
— Оглеждал ли си се някога в огледало, Рори?
— Когато бях на негова възраст, огледалото не ми показваше това, което той би могъл да види, ако се огледа.
— Сенегалците са прочути като жребци, макар че репутацията на суданците е още по-голяма. Е, Рори, не знаех, че се интересуваш от момчета. — Баба не изглеждаше ни най-малко смутен от това, което смяташе за влечение на Рори. — Ако го предпочиташ вместо Елмира, вземи го, той е твой. Ще те обслужва не по-зле от нея, а има и от него по-добри.
Рори поклати глава възмутено.
— Предпочитането към момчета е нещо, което никога не съм могъл да разбера, Баба. И нещо, от което
