площадки за постове по върховете и Рори забеляза в тях чернокожи с мускети. Приличаха на черни гарвани в грубо сковани кафези.
Докато чакаха, трима младежи, чиито фигури и бледо маслинени кожи с правилни черти им придаваха латинска външност, изтичаха откъм предпазващата сянка на верандата да ги посрещнат. Единият носеше огромен виолетов чадър от тежка коприна със златни ресни, които бяха толкова големи, че явно го затрудняваха. Другият държеше инструмент, подобен на кравешка опашка с инкрустирана със злато и слонова кост дръжка, докато третият носеше огромен кози мех, отрупан с ярко полирани месингови чаши, окачени на верига на врата му. Те заобиколиха шанго, поклониха се ниско, щракнаха с пръсти и запищяха с пронизителни гласове, докато заемаха местата си. Единият застана зад него, накланяйки огромния чадър така, че да засени лицето му. Вторият се залови да разпъжда мухите с кравешката опашка, а третият коленичи и му поднесе вода от козия мех. При една дума на шанго те замръзнаха на местата си. Вместо да се помръдне, шанго кимна на Рори да го приближи и застане в сянката на чадъра до него. Макар че Рори имаше съвсем малки познания от наречието хауза, измъкнато от богатия запас на Джеми, той схвана че, това е езикът, на, който говореше шанго, и успя да разбере няколко думи. От тях заключи, че шанго изпраща момчето, разгонващо мухите по някаква задача и не се изненада, когато момчето връчи опашката на виночерпеца, надигна дългата си бяла риза над коленете на голите си крака и хукна по стръмната пътека, сякаш го гонеха хиляда дявола.
Без да дава обяснение защо са спрели, поглеждайки към слънцето, шанго се обърна на североизток и оставайки изправен с преклонена глава и скръстени на гърдите ръце, той зарони монотонната си молитва към Аллах, която Рори разбра. После коленичи на килимчето, което момчето с меха бе донесло, и се наведе така, че главата му докосна земята, и продължи да се моли.
— Ще трябва да го почакаме да свърши молитвата си, — каза Суза на английски на Рори. Потта течеше на бразди изпод шапката му. Рори реши и той да клекне до шанго и падна на колене в праха на двора, ала негърът, без да го поглежда, му кимна да приближи така, че и двамата да коленичат на молитвеното килимче.
Въпреки че Рори не знаеше думите на молитвата, той придружаваше шанго в различните движения и поклони, но докато очите на другия бяха затворени, Рори се възползува да огледа още залетия от слънце двор. Видя, че са направени известни усилия да се поукраси неговата голота. Огромни гирлянди от храсталаци бяха окачени по сградите. Дърво с бледозелени цветове представляваше допълнителен сенчест остров в единия от ъглите, а имаше и няколко екзотични растения или дървета, които Рори не познаваше, но разбра, че са банани, тъй като сред огромните им лъскави листа висяха същите фасулоподобни плодове, каквито бе вкусил сутринта.
Рори се надигна, когато шанго се изправи след молитвите, и се обърна към вратата, където сочеше той. Момчето, което беше изпратил със заръка, се връщаше, придружено от още три. Едното от тях носеше подобен изящен чадър — сега яркочервен, над месинговата си верижка с канчета. Сега те представляваха процесия. Шанго поведе с виолетовия си чадър и момчето, пропъждащо мухите му, от едната му страна, а водочерпецът от другата, последван от Рори под яркочервения чадър, придружен също от водочерпец и разгонвач на мухите. Непредпазван от слънцето, оставен на милостта на разноцветните мухи и без възможността да използува вода, Суза ги следваше, а след него клетият Тим подскачаше на куц крак, колкото може.
Когато наближиха постройката в отдалеченият край на двора, неколцината струпани там роби паднаха ничком на земята, когато Рори и шанго, вече запазени от покрива на верандата, изоставиха чадърите, но все още придружавани от водочерпците и пропъждащите мухите, минаха под хладната сянка на постройката. Тук в зиданата постройка тесните прозорци предпазваха от слънцето, но не и от мухите, така че Рори бе благодарен на момчето, което размахваше опашката. Водата от кожения мех бе леко зеленикава и имаше вкус на топла лой, но беше нещо, с което можеше да си овлажни гърлото. Суза плесна ръце нервно, при което изскочи някаква отпусната чернокожа с бръсната глава, носеща поднос с винени чаши, бутилки порто и мадейра. Суза погледна въпросително шанго, който вдигна пръст в знак на съгласие.
— Само като лекарство — усмихна се той. — Като правоверен не мога да приема вино за пиене, но… — Думите му замряха. Отказвайки чашата вино, която Суза му предложи, той кимна на водочерпеца си да подаде една от месинговите чаши.
Рори направи същото. Пресуши виното и кимна на своя водочерпец пак да поднесе чашата. Очите му бяха свикнали с бледата светлина в стаята и той забеляза, че тя е мебелирана със старомодни френски мебели, от които висеше златотъканата тапицерия. Те бяха в пълно несъответствие с покълнатите тревни рогозки и мръсния под.
— Би ли желал ваше благородие да се оттегли в покоите си? — полунадигна се Суза от стола. — Те са приготвени за капитан Спаркс, но ако вие приемете да бъдете подслонен в тях, ще ми направите чест. — Макар че се обръщаше към Рори, той говореше на арабски, за да не засегне шанго.
Шанго не даде възможност на Рори да отговори.
— Моят брат лорд Сакс няма да спи в твоите смърдящи стаи, Суза. Той едва ли има желание да бъде покрит с хлебарки и стоножки, изхапан от плъхове, дървеници и гущери. Твоите стаи не са подходящо обиталище дори и за кучето на нрзани, а аз си мисля, че милорд Сакс, носещ еднакво име с мен, е истински нрзани. Поради това му давам гостоприемството на собствената си шатра, където ще му бъде по-удобно. Нито пък ще има нужда от мазните ти черни кучки, които разчекват краката си пред всеки роботърговец от Дакар до Калабар. Лорд Сакс, който е брат на шанго от Саакс, ще отседне в моята шатра и ще бъде обслужван от жена от моя харем.
— Това е голяма чест, господарю шанго. — Рори не знаеше дали не скача от тигана в огъня, но бе окуражен от едно: дрехите на шанго, както и тези на всичките му придружвачи бяха безукорно чисти, докато дрехите на Суза бяха изпоцапани и с петна. Това му се стори добър признак. В замъка Ринктъм имаше нещо, което го потискаше и сега разбра, че то е различно от мръсното и небрежно домакинство. След изрядно лъснатата чистота на „АРИАДНА“ мръсотията на Ринктъм Кясъл беше отвратителна, но и това не беше всичко. Иззад оградата се долавяха печални стонове, извисяващи се на различна височина, издигаха се и спадаха, но никога не замираха напълно. Сякаш беше душата на човек, оплакващ съдбата си, жадуващ да се върне у дома, изплашен от утрешния ден. Понякога избликваше в комбинация от стотина и повече гласове на злощастни клетници в далечния хамбар, после замираше, но не преставаше. Безнадеждната мъка се просмука в Рори и му се прииска да побегне.
— Тръгваме, Суза. — Шанго остави чашата вино и се обърна към антуража си и Рори. — Ела, брате мой.
Отвън последва суетене сред чадъроносачите да грабнат чадърите си и ги разположат над съответните глави. Шанго тръгна. Прекосиха площада, минаха през вратата, заобиколиха единия край на оградата от колове и поеха по пътека нагоре по реката. Не трябваше да вървят дълго. На стотина метра след оградата, скрити от нея зад горичка стройни палми, бяха разположени шатрите на шанго — едно малко селище. Шатрите бяха от черна козя кожа и една от тях — огромна, с единия си край широко отворен към вятъра от реката, се извисяваше над другите, над нея се развяваше черен флаг, надписан с арабски букви.
— Влез с мир, братко мой. — Шанго го поведе към голямата шатра и пристъпи вътре. — Съзнавам, че ти още си неверник и не бива, съгласно закона на исляма, да споделяш шатрата с мен. Все пак аз имам власт да действувам така, тъй като, от друга страна, пророкът ни е предписал да бъдем гостоприемни. Поради това подчинявам се на закона на гостоприемството и те приветствувам. Това, милорд Сакс, сега е твой дом — шатрите на Саакс, колкото и да са огромни.
Влезе и премина през загърнатите краища на палатката.
— Много мили отвъд моретата, в платата на Шотландия, моят замък Сакс става твой дом, милорд шанго. — Рори съзнаваше, че замъкът без покрив е обикновено нищо, но пък и знаеше, че едва ли някога ще приеме шанго за гост, но и да беше разпадащият се замък величествен като замъка на Джордж, той би направил същото предложение.
— Сега, след като си тук, милорд Сакс — шанго започна да сваля тюрбана си, развивайки метри зелен муселин и ги подаде на едно от момчетата, последвали го в шатрата, — и след като по взаимно съгласие сме братя, с еднакви имена, струва ми се, че ще трябва да се освободим от титлите и официалностите. Баща ми и някои от братята ми ме наричат Баба, а дори и майка ми, макар че за жените ми не е разрешено.
— Аз съм Рори — протегна той ръка. — В моята страна когато двама мъже се побратимяват, се
