никога не бих се заинтересувал. Много моряци го предпочитат. На кораба имахме един юнга, който обслужваше мнозина от екипажа. Не ги осъждам, но това е нещо, което никога не би ми се понравило. Интересът ми към този момък бе на първо място от любопитство, а после се сетих за едно момиче, което оставих в Шотландия. Тя се раздели с неохота от мен, братко, защото казваше, че никога преди това в живота си не била срещала мъж, който да я задоволи тъй пълно, и никога че не очакваше да срещне. Мислех си за нея, когато видях този младеж — той би могъл да ме замести.
Баба загледа въпросително Рори и поклати глава, недоумявайки.
— Не разбирам отношението ти към жените. Жената, за която говориш, робиня ли е, за да я споделяш с друг роб? Ние тук не споделяме жените си. Естествено, в големите хареми държим евнуси за задоволяване на жените, но никога не позволяваме те да виждат истински мъж. Всъщност аз споделих Елмира с теб, но това не беше истинско споделяне, защото аз ти я дадох. Имаш ли желание да дадеш възможност на жената, за която говориш, да се наслади на този младеж?
— Тя е улично момиче, Баба. Аз съм я притежавал само една нощ. Предната нощ тя бе спала с друг мъж, а следващата щеше да бъде с друг. И все пак беше добро момиче. Въпреки че бе уличница, бе великодушна, добра и любезна, любяща. Прибра ме от студените улици на Глазгоу, нахрани ме, стопли ме, люби ме и на сутринта ми пожела добър път. Обещах да й пратя от Африка подарък.
— Значи е като момичетата на Оулд Нейлс. Те отиват в градовете да продават телата си, а после се връщат по своите села да се омъжат, като дават на съпрузите си припечелените пари. Разбирам, че тази жена е продавала тялото си за пари, така ли?
— Да, но не и на мен. Това, което продаваше на другите, на мен го подари. Но да не говорим повече, Баба. Тя е на хиляди мили оттук и аз бях съвсем забравил, докато не видях младия Файал да се перчи като магаре.
— О, трябва да поговорим, Рори. Ако би те ощастливило да й изпратиш този младеж, той е твой. Ще го уредим. Може да замине с кораба и аз ще се погрижа по време на пътуването да се отнасят към него с нужното внимание и да не бъде продаден. Твоят капитан не ще посмее да не ми се подчини, особено ако напълня ръката му със злато. После, когато корабът пристигне в Англия, той може да препрати младежа на жената, за която говориш.
Тази мисъл се хареса на Рори. Представи си Мери Дейвис в сивия Глазгоу, наслаждаваща се на своя собствен роб негър. И как би го харесала Мери! Щом се беше насладила на Рори, нещо, което не подлежеше на съмнение, колко повече би се наслаждавала на Файал! Неин собствен негър! Щеше да стане сензацията на града. Единствената различаваща се уличница. Той погледна момчето и пак го одобри не по-малко от предния път. Но сега в кристално кафявите очи имаше сълзи. Защо ли трябваше да променя целия живот на момчето за един-единствен импулс? Защо да го праща от слънцето и лукса на шатрите на Баба сред студа и нищетата в дома на Мери? Но това не можеше да сподели с Баба.
— Защо плачеш, млади Файал? — изглежда изпита съчувствие към момчето Баба. — Истина е, големият бял господар иска да те изпрати като подарък на своята жена през моретата, но това е само защото ти превъзхождаш всички останали момчета. Трябва да се гордееш, че Аллах с цялата си мъдрост е счел за уместно да те екипира така, че всички мъже да ти завиждат и всички жени да те желаят. Ти ще можеше да задоволиш тази жена, която е приятелка на големия бял господар, а тя на свой ред ще разкаже на всичките си приятелки за теб. Ще имаш по-голям харем от султана, без да ти струва нищо. Това е голяма чест за теб и ти разкрива големи възможности.
— Такава е волята на Аллах — склони глава момчето. — Иншаллах! Но уви, никога вече няма да видя майка си и ми е мъчно, че те напускам, шанго.
— Вече си голям, за да бъдеш допускан до харема, така че и без друго няма да можеш да виждаш майка си. Ще бъдеш щастлив да знаеш, че ми служиш по-добре, изпълнявайки волята ми. — Баба се обърна към Рори. — Момчето е твое, братко мой. Ще уредя прехвърлянето му в Англия, а ти можеш да напишеш писмо, което той да занесе на жената, за която казваш, че била толкова добра и любезна към теб. Едва ли ти остава нещо друго, за да й се отплатиш.
— Благодаря ти, Баба. Ще се погрижа в бъдеще да не хваля притежанията ти, каквито и да са те, било дреха, другарка за леглото или момче, за да не ми ги подаряваш.
— Както би го направил и ти за мен, Рори — Баба тупна Файал и му каза да иде и се облече и да се представи в дома на Суза. Двамата с Рори се върнаха в шатрата. Баба беше замислен. Най-накрая той се обърна към Рори.
— Защо да не ти дам това, с което разполагам, Рори? Всичко, с което разполагам, ти принадлежи. Не го казвам напразно. Тук в Африка ние мъжете действуваме рязко. От мига, в който те видях, ти ми се понрави, но трябва да си призная, че има и нещо повече. Преди да изляза от Саакс, моята майка ми каза, че ще те срещна. Макар че тя е превърната в правоверна, тя не е родена последователка на пророка. Като безбожница тя е вярвала в боговете на Судан. Суданците са древно племе с много стари богове. Естествено, има само един бог, и той е Аллах, но…
— Но кой знае — опита се да го облекчи Рори, — може би има и по-стари богове от Аллах.
— Точно така — Баба намери оправданието. — Разбира се, суданците са много древен народ с много стари богове. Те са най-старите, най-могъщите и най-симпатичните богове в Африка и аз заявявам това с гордост, тъй като съм полусуданец. И то е вярно.
— Ако ти си образец на суданец, съгласен съм с теб.
Баба кимна, приемайки комплимента.
— И така, дори и до днес, макар че е вярна последователка на пророка, майка ми понякога се съветва с древните богове на Судан и говори с духовете на нейните предшественици. Преди да потегля, тя направи опит да ми осигури безопасно пътуване и сподели, че нейните богове са й казали как някакъв чуждоземен принц, носещ моето име, но с коса от злато, ще дойде при мен и ще трябва да се побратимя с него. Заради това ти носиш пророчеството на майка ми, Рори. Но, хайде! Дребният Суза и твоят капитан ни очакват за закуска в Ринктъм Кясъл. Аз отивам, но няма да ям от храната им. Собствените ми готвачи ще ми приготвят закуската и ще я занесат там. Нито пък ще пия с твоя капитан и Суза. Ти можеш да избереш къде да седнеш — с тях или с мен, дали ще ядеш от тяхната храна или от моята, дали ще се облечеш в техни дрехи или в мои. Имаш право на избор.
— Ще останеш ли доволен, ако бъда с теб? — запита Рори. В живота си не бе срещал човек, който да му предложи толкова много, включително приятелство, както бе сторил Баба, и той жадуваше да му се отплати. Нямаше да бъде трудно, тъй като огромният кафяв мъж му се нравеше.
— Аз искам да ям с теб, братко мой! Ще седна до теб, ще ям от храната ти, и ще пия от напитките ти, и ще нося дрехите ти. Тези хора не са мои приятели. Следите, които виждаш по гърба ми, са причинени от капитана, и за раната на крака на моя слуга пак капитанът е виновен. Що се отнася до португалеца, той ми напомня за нещо, което човек открива да пълзи под някой камък, така че не мога да му се доверя. Доверявам се на теб, Баба. През живота си не съм имал нито брат, нито по-близък другар. Сега, след като пътищата ни се кръстосаха, аз ти поверявам дружбата си и целия си живот.
— Ах, но аз искам дори повече. — Баба зарови из един от сандъците и измъкна две мантии със златоткани нишки и примитивни орнаменти. Те не приличаха на арабските пелерини, които той и Рори бяха носили предния ден. Хвърли едната към Рори.
— Вчера зачетох моя баща с дрехите си. Днес ще почета моята майка и ще се пременя като суданец. А също и ти, макар че сега за пръв път светът ще види жълтокос суданец. Но както казах, Рори, аз искам повече от приятелството и живота ти. Ако ще бъдем истински братя, аз искам и душата ти.
— Как бих могъл да ти я дам?
— Много просто. Само повтаряй тези думи след мен.
— Добре!
— „Няма друг бог освен Аллах…“ — Баба говореше с такава разпаленост, каквато не бе показвал досега.
— „Няма друг бог освен Аллах“ — повтори Рори.
— „И Мохамед е неговият пророк.“
— „И Мохамед е неговият пророк.“
— Това е всичко — Баба взе мантията от Рори и му я наметна, оставяйки едното рамо открито. Постави малък фес върху главата на Рори — кепенце от бяло кадифе, бродирано със злато. След това се облече и
