— Позволявате? — Въпросът на Елфинстън беше формален, тъй като се залови да прокарва ръце по китките и раменете на Кту. — Чудесно момче, чудесно! — Ръцете му опипаха мускулите по гръдния кош на Кту, тлъстият му пръст мушна твърдите коремни мускули, после ръката му сграбчи увисналите детеродни органи.
— Чудесно момче, чудесно — повтори той, поклащайки възхитен глава. — Това момче за продан?
Рори видя нервните тикове на страха по трепкащите мускули под лъскавата кожа на Кту.
— Съжалявам, мистър Елфинстън, точно това момче не е за продан. Той е мой личен слуга, макар че едва ли бихте го предположили поради това, че не съм го облякъл. Но уверявам ви, долу има цял куп, които не му отстъпват. Ако се интересувате, бих ви завел да ги погледнете.
— Благодаря ви, сър Родрик, благодаря ви. — Той бързо подписа документите, които вече бе огледал преди това с голямо съмнение и ги връчи на Джеху. — Драго ми е, че се запознах с вас, господа, ще се видим на брега. Ако имате и други като него, в Тринидад ще бъдете добре дошли като цветята през май! — Ръкува се с всички и хвърляйки последен одобрителен поглед към Кту, тръгна със зачервено от мадейрата лице.
След заминаването му с помощта на Кту Рори се облече префинено, благодарение доставката на Вольяно. И макар че панталоните от бяло вълнено трико и палтото от синя материя с дългите опашки бяха плътно прилепнали, спарващи и неудобни, те превръщаха Рори във внушителна фигура. Рубинът, който му бе дал Баба, блестеше на яката, а тънките му пантофки лъщяха като кехлибар. Повика Кту да застане до него и му подаде панталони от бял брезент, които опря към черната му кожа.
— Тези сигурно ще ти станат. Обуй ги. И това също — присегна той за една бяла риза. — Щом ще бъдеш мой слуга, не може да те оставим гол.
Кту взе дрехите и ги навлече.
— Ще продадеш мен на червеноликия? — гласът му трептеше от уплаха.
— Не, докато се разбираме. Не се плаши, ако някой бял мъж те опипва. Това не означава, че ще те продавам. Сега слизам на брега. Този път няма да те взема, защото не зная на какво ще налетим, но оттук нататък ще те водя със себе си, където и да отида. Разбрано?
— Като твоя сянка, господарю?
— Като моя сянка.
Кту вдигна ръката на Рори и я постави на бузата си.
— Твоята сянка е черна, господарю, и аз съм тази сянка.
Рори го плесна дружелюбно и като го остави в каютата, потропа на вратата на Тим. Макар че дрехите на Тим не бяха толкова пищни, той беше сложил фина дантела пред врата и по маншетите, гранатено червен жакет и носеше бели панталони.
— Огледай ме, аверче Рори — бавно се завъртя Тим. — Станал съм същинско конте, истински лъскач. Остава да си лепна една свинска опашка с малко катран и ето ме самият лорд Мейър. Напреднах в живота, Рори.
— Ти си полукралят на Басампо, не забравяй, Тими.
— Така е и ми се полагат единайсет салюта. Тук не знаят какво значи полукрал и след като си се заловил с търговия, най-добре е да забравиш своята царственост. Хайде, момче, да слезем в Тринидад и да видим какво значи да имаш почва под краката си, вместо дървени талпи.
Върху лодката набързо бяха сковали навес и четиримата моряци, които я управляваха, бяха снабдени с нови панталони, сини палта и кожени шапки. Настанил се в лодката, Рори погледна нагоре и помаха на Джеху и Кту, горд с новата си премяна. Джеху му извика, докато се отдалечаваха:
— Когато се завърнете, ние ще закотвим там — и посочи с пръст към паянтовия дървен кей.
Хубаво беше да се намериш пак на суша, но Рори бе разочарован от Тринидад, ако за останалата част на острова трябваше да се съди по запустелия вид на пристанището. Покрай дългия кей имаше няколко миниатюрни корабчета, не по-големи от крайбрежен съд, а на брега няколко кораба с покриви от палмови листа. Нямаше друго, ако не се смятаха краставите псета, които душеха купчините смет, черните мишелови, носещи се лениво по изумително синьото небе, и общият вид на разложение и сънливост. Рори съжали, че се е наконтил така под горещината на слънцето. Потеше се като градинар и имаше неприятно чувство, че дрехите са залепнали по него.
— Дяволска дупка, ако питаш мен — подсмъркна Тим при вонята и праха, които го задушаваха. — Но гледай, Рори, ей там виждам надвиснало зелено клонче над вратата, което по стар ирландски обичай означава, че вътре има пиене. Топлата бира е по-добра от топлия въздух, за да си оплакна свирката.
Сенчестата, макар и смърдяща крайбрежна кръчма беше добре дошла след слънцето и щом влязоха, една негърка, чиято мръсна рокля не правеше усилия да спре огромните й, люшкащи се гърди, им поднесе по чаша топла бира.
— По-безвкусно от конска пикоч — направи гримаса Тим.
— Не зная, Тими — насочи обвинително пръст към него Рори. — Такава не съм опитвал, а ти може и да си. Все пак допускам, че вкусът й може да е такъв.
Запитването на прислужницата доведе появата на собственика — тлъст испанец, който говореше слабо английски. Той уведоми, че градът се намира на известно разстояние — действително доста надалеч за такива извънредно симпатични и добре облечени млади донове, за да се извърви пеш. Той ще им намери превоз. Рори се съгласи, но когато превозът пристигна, те откриха, че представлява кола с дървени колела без шини, теглена от два тромави вола. Вътрешността на колата бе изпръскана с пресен тор, който ги принуди да стоят прави. Воловете крачеха лениво, без да обръщат внимание на виковете на възрастния чернокож каруцар. Цялото почистване и лъскане на лодката и докарване на моряците, както и блестящият вид на Рори отидоха на вятъра, защото с пристигането в града той видя, че едната страна на палтото е напръскана с тор. Дрехите му бяха прашни и изпоцапани, лицето прорязано от улейчета пот между праха. Тим бе не по-малко раздърпан, но изглежда нищо не бе в състояние да помрачи настроението му. Коларят ги остави пред солидна, обрулена от времето каменна сграда с дървени навеси и протрит от времето надпис, на който пишеше с избелели букви: „ЕЛФИНСТЪН И СДРУЖЕНИЕ, КОМИСИОНЕРИ.“ Влязоха през отворената врата, намирайки вътрешността сравнително прохладна, за да установят, че Елфинстън бе съвсем различен от служителя, който ги беше посрещнал. Този Елфинстън беше млад, може би връстник на Рори, и не беше нужно Рори да му се представя, тъй като чичо му вече бе разнесъл новината за пристигането им.
— Вие сте барон Сакс? — грациозността на младежа бе очевидна, когато пристъпи от полумрака на кабинета си, за да ги посрещне. — Чичо ми съобщи за вас само преди около час. Каза, че карате първокачествени роби. — Предложи столове на Рори и Тим, дрънна една камбанка, появи се черен слуга. Настоя да си свалят палтата, изпрати слугата да почисти палтото на Рори, предложи им изстудени напитки от запотената „ола“, която ги разхлади, освежи и предразположи.
Младият Елфинстън — Ноел, както се представи — изглеждаше симпатичен и почтен. Каза им, че сам възнамерявал да посети кораба, но сега, след като Рори му бе спестил пътуването, могат да поговорят делово. Разбира се, ако Рори желаеше — сред прохладата на кабинета. Рори пожела.
Младият Елфинстън обясни, че бил в занаята едва от няколко години, тъй като колонията, съвсем наскоро взета от Испания, била още нова. Уведоми ги, че имало много заможни хора. Неколцината англичани, установили се тук, напредвали добре и имали още по-добри перспективи, защото техните плантации криели големи възможности. Старите испански фамилии, живеещи от поколения тук, били още по-богати. Почвата била добра, реколтата превъзходна и имало всички изгледи за успех и забогатяване, ако можели да намерят роби, които да вършат земеделската работа. Затова товарът на Рори бил повече от добре дошъл. Младият Ноел повтори думите на чичо си. Повечето идващи от Африка роботърговски кораби спирали най-напред в Барбадос или отивали до по-населените острови Джамайка или Хаити, чак до испанска Куба. Рядко в Тринидад им се удавала възможност да купуват роби, а страшно се нуждаели от такива.
Младият Елфинстън се наведе напред поверително и потупа Рори по коляното. Бил готов на драго сърце да помогне на Рори да си разпродаде стоката. Разбира се, щяло да стане съгласно желанието на Рори. Той нямал желание да се натиска, но тъй като Рори е чужденец, може би би могъл да му бъде в помощ. Разполагал с огромна барака, без покрив, но оградена с високи стени. Рори можел да настани робите там. Мястото било достатъчно просторно, за да могат да спят под навес, макар и на земята, щели да имат място и за движение на открито. Все пак там щели да прекарат съвсем за малко, за да изпитат неудобство. Какво
