смята Рори?
Той каза, че ще помисли по въпроса. Благодари на Елфинстън за сътрудничеството, но искал да прецени добре.
Но това не е всичко, продължи Елфинстън. Той посъветва Рори да направи търг, тъй като конкурентното наддаване би донесло по-добри пари. Той дори на драго сърце ще му стане агент. Имал отпечатани бланки и щял да ги изпрати по куриери на всички плантатори, определяйки датата на търга. Да, ако Рори желаеше, той на драго сърце щеше да поеме работата в ръцете си, след като робите бъдат настанени в бараките. Щеше да ги пои, да осигури храна и пресни плодове. Ще ги остави да си отпочинат няколко дни на твърда земя и няма да бъде зле да се поупражняват, за да напълнят мускулите и бъдат в добро състояние. На драго сърце ще направи всичко това за десет процента от продажбата.
Рори чувствуваше, че в края на краищата ще се съгласи. Повече или по-малко бе оставен все пак на милостта на този привлекателен младеж, тъй като той не би знаел как да постъпи. Имаше жива стока, за която трябваше да се погрижи, да я подслони и нахрани. Животните не бяха бали памук или посуда. Караше жива стока и след като бе имал щастието да не загуби нито един по време на пътуването, жадуваше час по-скоро да се избави от тях. Да, ще уведоми Елфинстън, непременно.
Накрая Елфинстън му предложи да подпишат споразумение. Дрънна камбанката и се появи стар, прегърбен служител, който под диктовката на Елфинстън написа договор, оставяйки място Рори да подпише, когато реши. Отклонявайки поканата на Елфинстън да обядват в неговия дом на хълмовете, той все пак прие предложението за кола и каруцар, с който да се върнат на пристанището. Елфинстън се извини за колата, която беше местно производство, но поне беше чиста и седалките й бяха подплатени с моряшко платно, така че се пътуваше по-приятно.
Макар че колата друсаше, а конете тичаха в тръст, вместо да се тътрят като воловете, Рори изведнъж зажадува за Саакс и бързите арабски коне, които той и Баба яздеха заедно. Искаше му се да препусне към разпадащата се джамия, да послуша историите на старите разказвачи на приказки и после, най-приятното, да препусне обратно към мръсния дворец на Саакс и избере жена от харема си. Не Елмира. Елмира беше за тиха любов, а тялото му се нуждаеше от нещо повече след дългото въздържане. Спомни си за своя харем, в който имаше една персийка, чиито топли устни облизваха желанието му. Нея би избрал. Почувствува как слабините му набъбват. Персийката ли? По дяволите! Би взел която и да е от тях. Която и да е, стига да му беше под ръка в момента. Милостиви боже!
Въздъхна и скръцна зъби, надявайки се, че Тим няма да забележи очевидните белези на възбудата му, но бе невъзможно да го скрие.
— Трябва да научиш нещо, жребчето ми Рори, ако ще ставаш моряк. Човек има нужда да се успокоява от време на време и ти трябва да се примириш с факта, че за това има и други начини, когато не си на суша и нямаш под ръка жена.
— Но сега сме на суша и съм сигурен, че тук може да се намерят жени.
Той заговори на коларя, негър с интелигентна външност, който говореше доста свободно английски, и му заръча да ги откара в града. Впечатлението, което градът направи на Рори след занемарения вид на пристанището, беше доста приятно. Допреди няколко години той бе испанска колония, а Испания беше добър и стабилен строител. Къщите, магазините и църквите бяха от солидна зидария, защото испанците не вярваха на дървените конструкции. Улиците, макар и тесни, бяха засенчени от палми и буйни тропически храсталаци. Сноповете яркочервени бугенвили бяха засети покрай варосаните в бяло стени. Странни растения с оранжеви, червени, жълти и зелени листа разцъфваха като цветя, а през решетъчните стоманени порти се мяркаха градини. Макар че в този час на деня срещнаха само неколцина, тези, които Рори видя в централната част на града, бяха добре облечени и преуспяващи на вид.
След като обиколи около резиденциите и търговския квартал, коларят, сякаш долавяйки мислите на Рори, зави и се обърна към него:
— Господар сър може иска жена? Има една улица в този град, където жени, сър господар. Ако иска, аз може заведе.
Рори мислено благодари за неговата прямота. Деликатните думи и хитри косвени намеци не бяха за сегашното му настроение. Коларят бе изразил сбито точно това, от което се нуждаеше Рори — жена. Просто жена. Не жената, или някоя нарочна жена. Ако беше млада и красива, толкова по-добре. Най-важното беше да е жена.
Той подхвърли една сребърна монета на коларя, който я сграбчи във въздуха.
— Тъкмо това търся, момко. Сръгай конете.
— Да, сър, господар мъж. — Камшикът изплющя върху гърбовете на конете.
— Не може да бъде по-лоша от Мама Тъпчи-кръв, при която ме заведе в Ливърпул, Тими. Изглежда много отдавна, нали?
— По-добре да не мислим за това, Рори. Сега сме добри приятели. Тогава ти беше просто моряк, когото подлъгвах за една гвинея. Нещата са различни сега.
Завиха зад един ъгъл и Рори плъзна поглед, където сочеше камшикът на коларя.
— Тук са — каза момъкът и забави конете.
Беше тясна уличка със спретнати, добре поддържани къщурки. По-старите бяха каменни, а новите дървени. Всяка имаше градинка с цветя, а по широките стъпала, водещи към вратата, орляци момичета в пъстри облекла им махаха. Бяха с всички нюанси на кафявия, мургавия и белия цвят. Някои на вид испанки, а тук-там блондинка с млечнобялата кожа на англичанка. Изкушаваха ги обитателките на всеки дом и Рори се канеше да спре в първия от тях, но коларят, широко усмихнат, гордо посочи към една по-голяма и по- внушителна сграда в края на улицата. Нейните два етажа се извисяваха над останалите и пъстро облечените млади момичета изпълваха галерията на втория етаж. По такъв начин, живеещите тук се отделяха от онези, при които се прекрачваха само няколко каменни стъпала, на които очакваха клиенти.
— Там са най-добри. — Белите зъби блеснаха над устните с цвета на зряла слива и младежът размаха камшика си. — Най-хубави момичета там, господар мъж. — Спря пред входа и слезе да задържи конете.
Млад негър, облечен в най-невероятния костюм, който Рори някога беше виждал, излезе от портата и спря до колата. Ухили се подканящо и посочи към вратата. Прилепналите към тялото му панталони от ярко копринено трико с цвят на смарагд очевидно бяха скроени специално, за да привличат вниманието върху свръхизобилната му надареност. Носеше ярко палто от блестящо бяло империе, щамповано на големи червени рози, жилетка от оранжев атлас, чорапи от тафта и огромен тюрбан, ярко виолетов на цвят, декориран с бели пера от петел.
— Бисмиллах! Моят господар и повелител. — Той се поклони толкова ниско, че високият му тюрбан падна, разкривайки гъстата къдрава коса. — Моят господар и повелител, братът на господаря шанго.
За миг Рори не можа да отвърне, после си припомни реката край Ринктъм Кясъл, когато той и Баба бяха застанали на брега и той бе посочил негъра заради неговата феноменална разбитост.
Скочи от колата и сложи ръце върху рамото на младежа.
— Ти ли си, Файал?
— Аз съм, господарю.
— А Мери Дейвис? Милостиви боже, тук ли е тя?
Мъжът взе едната ръка на Рори и я целуна.
— Мисис Фортескю е тук.
— Мисис Фортескю ли?
— Същата, която някога беше Мери Дейвис, господарю и повелителю.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Изглеждаше невероятно, ала бе истина. Тук, в Порт ъф Спейн, на другия край на света от Глазгоу и още по-далеч от Ринктъм Кясъл, Рори бе срещнал Файал. И дори нещо по-важно, пак се беше събрал с Мери
