— Да отидем да го арестуваме! — решително каза тя. — Юстас, ти върви след мен, аз ще те пазя.
— Добре, Клариса.
— Ама че неприятна история! — възкликна госпожа Корк и гневно свъси вежди. — Мислех, че поне в провинцията няма опасност от крадци.
Поведе малката процесия по коридора, като негодуващо мърмореше под носа си. Ан, която вървеше на опашката и се взираше в безкомпромисния гръб на работодателката си, крачеща решително с насочен пистолет, неволно почувства състрадание към непознатия злосторник. Ако не беше слабоумен, навярно бе започнал да се досеща, че това не е щастливата му вечер, но едва ли подозираше какви тъмни сили е отприщил. Макар да жадуваше за развлечения, каквито липсваха в Шипли Хол, и предчувстваше какво очаква натрапника, Ан с изненада установи, че се надява той да е бил достатъчно далновиден и да е напуснал скривалището си.
Ала Чимп Туист не беше проявил далновидност и още се гушеше в гардероба като житояд в бисквита. Недостатъкът на криенето в гардероби, дори ако то ви доставя удоволствие, се състои в невъзможността да разберете какво се случва извън пределите на скривалището, фактът, че кихавицата му не беше предизвикала незабавно отваряне на вратата на гардероба и че от доста време в стаята цареше тишина, наведе Чимп на мисълта, че е имал невероятния късмет да намери убежище в спалнята на глух човек. И през ум не му минаваше, че е възможно законният обитател на стаята да е чул оглушителното кихане и да не е направил опит да открие източника му, воден от естествено човешко любопитство.
Предположи, че въпросната персона довършва тоалета си и след няколко минути ще отиде на вечеря в трапезарията. Реши, че най-правилната тактика е търпеливо да изчака да се чуе гонгът, което ще бъде сигнал за неговото избавление. За да убие времето, се отдаде на медитиране и както можеше да се очаква, мислите му бяха невесели.
Беше достатъчно интелигентен да осъзнае, че с историята, която му беше разказал в странноприемницата, Соупи Молой е целял да го вкара в капан. Най-убедителното доказателство за това бе фактът, че лорд Уфнам очевидно е бил предупреден за „посещението“ му и му беше устроил клопка. Не след дълго той прозря същността на коварния заговор — представи си плана на съпрузите Молой така ясно, сякаш беше присъствал на съвещанието им. Едва ли ще бъде преувеличено, ако кажем, че негодувание и омраза разяждаха душата на господин Туист.
Мислеше си, че е съвсем в реда на нещата да те извозят приятели, особено когато става въпрос за големи суми — всеки инвеститор се стреми да защитава интересите си. Но да подмамиш приятеля си в тясна стаичка, в която той ще се сблъска с човек като лорд Уфнам, беше най-вероломно предателство.
Имаше зъб най-вече на Доли, тъй като несъмнено коварният план се бе зародил в нейната красива главица. Чимп се прекланяше пред таланта на Соупи да продава на най-недоверчивите клиенти акции от несъществуващи компании за петролодобив, но знаеше, че дори да живее още милион години, господин Молой пак не ще може да организира подобна операция. Изпипването до най-незначителните подробности издаваше, че планът е бил съставен от жена, ето защо Чимп, който и досега не беше почитател на нежния пол, направи още една стъпка по посока на превръщането си в заклет женомразец.
Той се унесе в мечти, представяйки си какъв рай ще бъде светът, ако жените не съществуват — надяваше се до края на живота му да не му се наложи да контактува с жена освен с някоя барманка, — ала само след миг бе върнат към действителността така внезапно, че неволно подскочи и удари главата си в някаква закачалка.
— Веднага излез! — извика някой и макар гласът да бе гърлен, Чимп разбра, че фаталните думи са произнесени от жена.
Деветнайсета глава
Настъпи тишина, която се нарушаваше само от звуци, напомнящи на форсиран мотоциклетен двигател — сърцето на господин Тръмпър туптеше така, сякаш ще изхвръкне от гърдите му. Сърцебиенето му беше предизвикано отчасти от страх, но най-вече от внезапен пристъп на благоговение пред храбрата дама, която го защитаваше с тялото си. За пръв път виждаше любимата си Клариса в ролята на смела амазонка — макар да се възхищаваме от примерите за женска храброст, разбираме истинското величие на жените героини само когато станем непосредствени свидетели на изявите им.
Едва сега Юстас Тръмпър осъзна цялото величие на Клариса Корк. Помисли, че тя е най-прекрасната жена на света и с интерес зачака отговора на злосторника.
Мълчанието се проточи, от гардероба не долиташе нито звук, нито стон. Нормално е за всеки човек, какъвто бе и Чимп Туист, макар че мнозина негови познайници оспорваха това твърдение, дори в най- безнадеждните ситуации да се надява на чудотворно избавление. Той остана безмълвен, като си казваше, че може би жената не се обръща към него. Случва се кучета да влизат в спални и тогава жени със суров глас им заповядват да излязат. Сви се на кълбо и затаи дъх.
Ала госпожа Корк не цепеше басма никому, камо ли на някакъв крадец.
— Ей, ти, дето се криеш в гардероба! — извика. — Аз съм Клариса Корк и съм господарка на този дом. Давам ти три секунди да излезеш, после ще те застрелям!
Поведението и обръщението й бяха доста недружелюбни, но в подобни случаи враждебността е напълно оправдана. Лаконичното й изявление беше лишено от подтекст и подсказа на господин Туист, че е препоръчително да предприеме бързи действия. Почти невъзможно е за три секунди да се измъкнеш от тесен гардероб, но те се оказаха предостатъчни за Чимп. Ако засичаха с хронометър времето му, навярно стрелката щеше да спре на секунда и една десета. Той буквално се изля от гардероба, сякаш се беше втечнил, а храбрата ловджийка строго го изгледа и без да свали пистолета, промърмори:
— Добре направи, че ме послуша. А сега обясни какво търсиш тук.
Когато бе задала същия въпрос (на местния диалект, разбира се) на главатарите на канибалите, които се бяха вмъкнали в палатката й, последните бяха потънали вдън-земя от срам и не бяха обелили ни дума. Ала сега си имаше работа с изобретателен човек с бързи рефлекси. Чимп Туист толкова често бе изпадал в безизходно положение, че дори госпожа Корк — страшилището на канибалите, не успя да го извади от релси. В разстояние на две секунди беше измислил как да излезе с чест от положението.
— Приятно ми е да се запознаем, госпожо Корк — произнесе учтиво. — Дано не съм ви изплашил.
Крадците, заловени на местопрестъплението, по принцип не проявяват подчертана любезност. Подозрителният поглед на Клариса Корк подсказа, че точно такава мисъл й е минала през ума. Тъкмо се канеше да постави на мястото му натрапника, той отново заговори:
— Съжалявам, че не ви уведомих за пристигането си, но държах първо да разговарям с онзи човек.
— С мен ли? — изуми се господин Тръмпър.
— Не, сър — все така любезно отвърна Чимп Туист. — С човека, който се е промъкнал в този дом и се представя за Шерингам Ейдър. Аз съм истинският Шерингам Ейдър, госпожо! Преди няколко дни срещнах нашия общ приятел господин Молой и от него научих за желанието ви да използвате услугите ми. Той сподели с мен нещо, което буквално ме изуми — че в Шипли Хол вече се бил настанил някакъв младеж, който се представял за Шерингам Ейдър и твърдял, че е купил фирмата ми. Като чух новината, си казах: „Хей, хей, хей!“.
Господин Тръмпър, който го слушаше със затаен дъх, си помисли, че е съвсем нормално такава потресаваща новина да предизвика възклицание, наподобяващо бойния вик на индианско племе. В негово лице Чимп бе открил доброжелателно настроен слушател, който безрезервно му се доверява.
— Нямам представа кой е този човек и каква му е играта. Според господин Молой той е бил доведен тук от някоя си госпожица Бенедик, която вие сте изпратили в моята кантора. Държа по-късно да се срещна и с нея.
— Това е госпожица Бенедик. — Господин Тръмпър посочи Ан, която през последните няколко минути бе пребледняла и изглеждаше доста умислена. — Госпожице Бенедик, запознайте си с детектив Шерингам Ейдър.
— Добър вечер, госпожице.
— Добър вечер.
— Времето е прекрасно, нали? Дано да се задържи по-дълго.
— Дано.
