— А?
— Случи се нещо ужасно, скъпи чичо, затова бързам да намеря нашия приятел. Появи се истинският…
— Какво? За кого говориш?
— Появи се истинският Шерингам Ейдър. Господин Тръмпър го откри в гардероба си. Ах, ако знаеш колко е противен! Прилича на шимпанзе и има засукани мустачки!
— Божичко! Значи това е бил той!
— Нима си го видял?
— Разбира се, че го видях, дори надълго и нашироко си поговорихме на тема мустаци. Знаеш ли как задържа мустаците си щръкнали? Маже ги със сапун! Сам си призна. „С какво мажеш туй чудо? — попитах го. — С пчелен восък ли?“. А той отвърна: „Не, с обикновен восък или дори с крем за бръснене“. „Да му се не види!“ — възкликнах и си помислих, че на точи свят се въдят какви ли не чешити, сетне тъкмо когато си канех да му извия врата, той изчезна яко дим. Скрил се е в гардероба на Тръмпър, така ли? Ех, ако знаех, жив нямаше да излезе оттам!
— Но как се запозна с него?
— Симпатичната госпожа Молой ме предупреди, че с цялото си нахалство щял да претърси стаята ми, затова му устроих засада, в най-подходящия момент се изпречих на пътя му, а той ми обясни как поддържа мустаците си. Ще ти издам една тайна — този тип е шпионин, нает от Тръмпър.
— Не е вярно, господин Тръмпър изобщо не го познава.
— Заблуждаваш се, миличка. Юстас го е подкупил с голяма сума — каза ми го госпожа Молой.
— Нямам време да споря с теб. Въпрос на живот и смърт е да намеря Джеф. Къде може да с?
— Кой е този Джеф?
— Господин Уплард или Тилър, или каквото там е името му.
— Май беше Спилър.
— Не ме интересува фамилното му име, важното е да го намеря и да го предупредя за случилото се, преди да е попаднал в ръцете на госпожа Корк.
Лорд Уфнам се замисли и след малко попита:
— Името му е Джеф, така ли?
— Да, така ми каза.
— А ти Джеф ли го наричаш?
— Да, в случаите, когато се обръщам към него.
— Прави ми впечатление, че много бързо сте се сближили. Предвижданията ми се сбъднаха — влюбила си се в младока.
— О, скъпи, престани да дрънкаш врели-некипели. Положението е напечено и няма време за шеги. Само да беше видял госпожа Корк, косата ти щеше да се изправи. Представи си кралица Бодисея, но въоръжена до зъби е пистолети. Трябва да предупредя Джеф да избяга, преди да го е спипала. Имаш ли представа къде е нашият млад приятел?
Ала зациклеше ли на една тема, лорд Уфнам трудно се отклоняваше от нея.
— Говорите си на „ти“ — замислено произнесе той. — Дааа, това е безпогрешно доказателство… стига, разбира се, да се случи веднага след запознанството. Спомням си, че на младини бях забелязал, че ако една жена ме нарече Джорджи, след като няколко пъти сме обядвали заедно и сме се разхождали с файтон, това е началото на края. И ти му казваш Джеф, нали? А сега, като те гледам как кършиш ръце и отчаяно викаш: „О, къде е той? На всяка цена трябва да го спася, трябва!“, се убеждавам, че здравата си хлътнала по него.
— Не е вярно!
— Много се радвам за теб, скъпа моя. Младежът е най-подходящият съпруг за теб, винаги ще имате общи земи за разговор. Ако се омъжиш за водопроводчика, само след седмица ще умреш от скука. Хм, едва ди ще ти бъде лесно да му съобщиш, че си размислила и разваляш годежа.
— Не съм размислила.
— Сама си си виновна — продължи лордът и в топа му прозвучаха по-скоро нотки на съчувствие, отколкото на гняв. — Спомняш ли си колко често ти казвах, че сигурно напълно си откачила, щом държиш да се омъжиш за този негодник? Обаче ти се беше запънала като магаре на мост и го мислеше за най- прекрасния човек на света. — Дълбокомислено кимна и добави: — Лошото на хората като Лайънел Грийн е, че ако погледнеш някого от тях и не изпиташ непреодолимо желание да го изриташ, си казваш: „Сигурно това е любовта.“
— Скъпи, престани!
— Какво да престана?
— Да говориш щуротии! Аз обичам Лайънел с цялото си сърце.
— Какво? Нима още си влюбена в него, след като се запозна с прекрасния младеж на име Спилър? Не те разбирам — замислено поклати глава лордът. — Навярно младокът не действа според указанията ми. Знаеш ли какво го посъветвах? Казах му: „Притисни я в прегръдките си, и то така, че ребрата й да изпращят! Успехът ти е в кърпа вързан!“. Прости и ясни инструкции — чудя се как не ги е разбрал.
Ан усети, че страните й пламват. Само преди два часа Джеф наистина я беше притиснал в прегръдките си по начин, който щеше да задоволи дори взискателния лорд Уфнам. Въпреки че по време на събитието се бе държала с достойнство, подобаващо на една почтена девойка, Ан се чувстваше гузна, задето не беше отвратена от нахалството му. Напротив, изпитваше непознат трепет и удоволствие до мига, в който в съзнанието й изплува образът на Лайънел Грийн.
Лорд Уфнам се беше умълчал. Изглеждаше като човек, който се мъчи да разгадае необикновена тайна. След няколко секунди се изтръгна от унеса си и зададе нов въпрос:
— Целуна ли те вече?
— Не, не е.
— Да му се не види!
— Посъветвал си го да ме целуне, така ли?
— Разбира се! Гледам на него като на собствен син — Бог знае откога не съм срещал младеж, който веднага да ми стане симпатичен — и смятам за свой дълг да му дам няколко бащински съвета.
Ан дълбоко си пое въздух и се втренчи в чичо си Джордж. Ако чичото беше със слабо сърце, погледът й можеше да причини смъртта му.
— Ясно! — процеди тя. — Добре, че ме предупреди. Ако внезапно господин Спилър започне да се отнася с мен като с чувал с картофи, вече знам на кого трябва да благодаря.
— Не искам благодарности. Радвам се, когато мога да помогна някому… да събера две влюбени сърца. Житейският опит ми подсказа вярната тактика и аз побързах да дам указания на младия Милър.
— Милър ли? Какво е фамилното му име — Милър или Спилър?
— Милър — току-що си спомних.
— Но откъде го знаеш?
— Случайно го научих.
— Защо не ми каза?
— Забравих.
— Как узна фамилното му име?
— Научих го още в деня на пристигането му. Отидох в стаята му да проверя дали има нужда от нещо, случайно разгърнах книгата, която беше на нощното шкафче, и на титулната страница видях написано името Джей Джи Милър. Най-странното е, че ми се стори познато…
— Какво? — възкликна Ан и се почувства така, сякаш я е ударил електрически ток.
— Точно така пишеше — Джей Джи Милър.
Девойката се помъчи да събере мислите си. Джей Джи Милър… Разбира се, теоретично бе възможно да има друг човек със същото име, който да е невинен като агънце, но интуицията й подсказваше, че става въпрос за една и съща личност, фамилното име Милър е доста разпространено, ала не и съчетано с инициалите Джей Джи.
— Сигурен ли си?
— Разбира се. Невъзможно ми е да ти кажа защо това име ми се струва познато. Паметта ми е като
